Определение № 3912 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3912 гр. Варна, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501320 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 35310/04.05.2026г., подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, действащ чрез юрк. С. С., насочена против решение № 1434/15.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9924/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 17 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. Г. Ж., ЕГН **********, сумите в общ размер 13378.11 евро, както следва: сумата от 1 495,40 евро, представляваща сбор от неплатените месечни възнаграждения за положен труд, за периода от 01.01.2025 г. до 19.04.2025 г., изчислени на база увеличението на минималната основна работна заплата, считано от 01.01.2025 г., на основание чл. 177, ал. 1 от ЗМВР; сумата от 9 176.67 евро, представляваща обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на увеличения остатък от 20 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР; сумата от 2 705.04 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 107 дни, на основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на подаване на исковата молба /14.08.2025г./, до окончателното изплащане на задълженията.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното съдебно решение е неправилно, несъобразено с действителната фактическа обстановка по делото. Намира, че съдът погрешно е приел за дължими увеличените размери на възнаграждения за положен труд и обезщетения на служител, който към момента на влизане в сила на заповедта не е бил част от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София. Сочи, че съгласно § 2, т.

1 от Допълнителните разпоредби на заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, новите размери на основните месечни възнаграждения се определят за служители, които са в служебно/трудово възнаграждение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към и след датата на издаване на заповедта. Така доколкото насрещната страна не е била в служебно правоотношение с въззивника, към момента на влизане в сила на заповедта, то тя няма право да извлича за себе си ползи от процесното увеличение. В допълнение посочва, че е неоснователно становището на съда, че Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ противоречат на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Сочи, че съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗИНЗС, служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и в нейните териториални служби, са държавни 1 служители. Ето защо спрямо тях се прилагат нормите на ЗИНЗС, както и правилника към него, респ. само в случай на непълнота, субсидиарно се прилага ЗМВР. С оглед на изложеното подчертава, че спрямо насрещната страна, за периода на работата му при ГДИН, не е била приложима Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, тъй като тя не е относима за служители на Министерство на правосъдието. Спрямо последните, заплатите се определят с таблици по длъжност-приложения към вътрешните правила. С изложените аргументи въззивникът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и необоснован, както и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 35310/04.05.2026г., подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, срещу решение № 1434/15.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9924/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 17 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2