Решение № 1106 от 29.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №16372/07.02.2020 г., подадена от С. А. И. и И. Х. Л., чрез адв. В.Ж., срещу Решение №109/08.01.2020 г. по гр.д.№12564/2018 г. на СГС, I ГО, 2-ри състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателите са осъдени на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, да заплатят на "Юробанк България"АД следните суми, дължими на основание Договор за кредит от 10.12.2007 г.: сумата от 69 071,20 лева, представляваща част от дължимата главница, за периода от 10.01.2013 г. до 25.09.2018 г.; сумата 1 201,14 лв., представляваща банкови такси по същия договор за кредит, за периода от 21.12.2015 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 980,05 лева, представляваща нотариални такси по същия договор за кредит, за периода от 13.11.2017 г. до 25.09.2018 г.; законната лихва върху всяка от тези суми, за периода от 27.09.2018 г. до окончателното плащане, КАКТО И В КОЯТО на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивниците са били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 6 288,36 лв. за разноски по делото. Релевирани са оплаквания за липса на мотиви, тъй като липсва произнасяне по всички възражения на ответниците, съдът е постановил решението въз основа на писмени доказателства, които е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да ги представи в оригинал.

Съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е задължил ищеца да представи всички застрахователни полици, сключени от кредитора, и всички погасителни планове, подписани от С.И. и от кредитора към договора и към допълнителните споразумения, лихвен лист, извлечения от сметка, разписка за получаване лично от С.И. на два броя нотариални покани. Договорът за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412 от 10.12.2007 г. е изцяло нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивните норми на закона, а именно - на чл.430, ал.1 1 от ТЗ, чл.58, ал.1 и чл.59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, а така също на осн. чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения, поради липса на подписан погасителен план, и на осн. чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание. Алтернативно се поддържа частичната нищожност на договора. При липса на подписан между страните погасителен план, кредитополучателят не е изпаднал в забава при неплащане на която и да е вноска, доколкото единственият уговорен между страните срок за издължаване на кредита е 420 месеца, считано от крайната дата на усвояване. Липсата на валидно уговорена цена /възнаградителна лихва по кредита/ на предоставеният от банката кредитен ресурс е порок, който не може да бъде саниран, тъй като засяга съществените условия на договора. Съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на чл.3, ал.1 от договора - ако тази разпоредба е нищожна, като засягаща съществен елемент от договора /неговата цена/, нейната нищожност като последица би породила нищожността на целия договор. Липсва произнасяне по възраженията за нищожност на клаузите, пораждащи задължение за погасяване на кредита в евровата равностойност на швейцарски франкове, по курса на датата на съответната погасителна вноска.

Кредитът е предоставен на физически лица, които имат качеството на потребители, поради което следва да се приемат за нищожни неравноправните клаузи, предвиждащи прехвърлянето на валутния риск изцяло върху потребителя. Приемането на тези клаузи за нищожни, също води до цялостна нищожност на договора, тъй като те засягат цената на предоставения кредитен ресурс. Искът е следвало да бъде изцяло отхвърлен, тъй като предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила на 10.03.2013 г., и до предявяването на иска на 27.09.2018 г. вземанията по договора са изцяло погасени по давност - както тези за главница и договорна лихва, така и тези за договорна мораторна неустойка, като е недопустимо да се претендира едновременно и договорна мораторна неустойка и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. за едно и също неизпълнение. Съдът неправилно е осъдил ответниците да заплатят сумата в лева, при условие, че ищеца претендира осъждането им в швейцарски франкове. В периода от първата погасителна вноска, до преустановяване на плащанията кредиторът е събирал част от сумите неоснователно и незаконосъобразно, поради което не е възникнала обективната предпоставка за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като неоснователното събраната част от сумите на основание нищожните клаузи от договора, би послужила за заплащането на последващите редовни погасителни вноски. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, като предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, или производството по него да се прекрати, а при условията на евентуалност да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, като въззивниците са освободени на осн. чл.83, ал.2 от задължението за внасяне на държавни такси в производството, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор на въззивната жалба вх.№262987/19.01.2022 г., подаден от "Юробанк България"АД, чрез адв. Д.М., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователно е оплакването за непредставяне 2 на оригинали на приложените към исковата молба документи, тъй като искането на ответниците за представяне на оригинали не е конкретизирано, поради което съдът, след като е дал възможност на ответниците да го уточнят и те не са направили това, законосъобразно го е оставил без уважение с определение от 24.06.2019 г.

Възраженията за нищожност на договора са бланкетни, а дори хипотетично да се приемат за нищожни част от клаузите на договора, това не води до нищожност на целия договор. В сключените ДС ответниците изрично са декларирали, че неполучаването на погасителния план не ги освобождава от задълженията им за плащане на погасителните вноски по кредита, в сроковете и размерите, описани в него.

В чл.6, ал.1 и чл.7 от договора са посочени сроковете за внасяне на погасителните вноски, а начинът на формиране и съотношението на главницата и лихвата във всяка вноска са посочени в договора, поради което е неоснователен доводът, че кредитополучателят не би могъл да изпадне в забава. С Решения по дела С-186/16 и С119/17 на СЕС относно кредити, отпускани в швейцарски франкове, се приема, че "основният предмет на договора" обхваща и клаузата, в която е договорено кредитът да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е договорен. Съдът правилно е уважил предявения иск, като е приел, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и заплатен в лева. Валутният риск не е прехвърлен изцяло на кредитополучателя, тъй като при понижаването на курса на швейцарския франк рискът е в тежест на банката, и на кредитополучателят е било надлежно разяснена възможността за поскъпване на швейцарския франк, като му е дадена възможност да вземе информирано решение да сключи договора. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението за настъпила автоматично предсрочна изискуемост на кредита на 10.03.2013 г., като е приел същата за настъпила с получаването на уведомление от всеки от ответниците на 10.07.2018 г. и на 26.07.2018 г., и на тази база правилно е прието за неоснователно възражението за погасяване на вземанията по давност към момента на предявяването на иска. Съгласно практиката на СЕС, по дела, свързани с потребителски кредити, неравноправността на клаузите на договора следва да се преценява към момента на сключването му. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството в обжалваната част, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 10.12.2007 г. между ищеца „Юробанк България“АД /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/, от една страна като кредитор и от друга страна ответниците И. Х. Л. и С. А. И., в качеството на кредитополучатели, е подписан Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412 /на л.43 от делото на СГС/, ведно с Приложение №1 към него /на л.46-гръб/. Ищецът сочи, че с Договор за цесия от 05.02.2008 г. /на л.60/ кредитодателят „Юробанк България“АД /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/ е цедирал на цесионера „БРС“ свои вземания по договори за кредит, в това число и процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412/10.12.2007 г. Не се спори, че впоследствие са подписани между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД /по натам накратко „БРС“/ от едра страна, и от друга страна - от двамата ответници И. Х. Л. и С. А. И. пет броя Допълнителни споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412/10.12.2007 г. – от 17.07.2009 г. /на л.47/, от 08.07.2010 г. /на л.48/, от 21.08.2011 г. /на л.49-гръб/, от 30.06.2011 г. /на 3 л.50/, и от 19.05.2012 г. /на л.51 – гръб/. Впоследствие, съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г. „БРС“ като цедент е цедирал обратно на ищеца своите вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити на физически лица, в това число и вземанията по Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412/10.12.2007 г. и допълнителните споразумения по него.

С отговора на исковата молба ответниците са релевирали възражения за липса на уведомяване на длъжниците за първата по ред цесия, осъществена на 05.02.2008 г. от стария кредитор - тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД.

Същевременно, не се оспорва, че за втората по ред цесия, осъществена на 25.10.2017 г., с която вземанията, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26412/10.12.2007 г. и сключените междувременно анекси, са били прехвърлени обратно на ищеца, е била съобщена от цесионера по първата цесия, който е и цедент по втората цесия - „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, на 07.07.2018 г. на длъжницата И. Х.

Л. с Нотариална покана с рег.№1672, т.2, акт №43/30.05.2018 г. на Н-с рег.№031 на НК, и на 23.07.2018 г. на длъжника С. А. И. с Нотариална покана с рег.№1674, т.2, акт №45/30.05.2018 г. на Н-с рег.№031 на НК.

Въз основа на твърденията на страните съдът намира от правна страна, че за ищеца е налице активна процесуална легитимация да предяви процесните искове, тъй като до връчването на исковата молба извършената от него първа цесия на 05.02.2008 г. не е била обявена на длъжниците, и в отношенията между тях той е останал титуляр на вземанията, произтичащи от договора за кредит. Междувременно полученото от цесионера уведомление за извършване на тази цесия не е породило правно действие по отношение на първата цесия, тъй като няма представени доказателства цесионерът да е бил упълномощен от цедента на уведоми длъжниците за цесията от негово име.

Следователно извършеното със същата нотариална покана уведомяване за последващата цесия обратно на първоначалния кредитор би могло да породи правно действие едва след като длъжниците бъдат уведомени от първоначалния кредитор за първата по ред цесия. Това уведомяване съдът намира, че е сторено от първоначалния кредитор с исковата молба, адресирана до длъжниците, и съдържаща информация за първата по ред цесия. С получаването на исковата молба първата цесия е станала противопоставима на длъжниците, и едновременно с това е настъпил и правният ефект на уведомяването за втората цесия, извършено по-рано от цедента по нея.