Определение № 401 от 12.08.2020, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е № 401 гр.Пловдив, 12.08.2020 год.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в разпоредително заседание на дванадесети август две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ВАСИЛ ГАТОВ

2.МИЛЕНА

РАНГЕЛОВА след като се запозна с материалите по ВЧНД № 375 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Второинстанционното производство е по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК Образувано е по жалба на адв. К., защитник на обв. Б.З., и по жалба на адв. Б., защитник на обв. Д.А., срещу определението от 09.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1887/19 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е било отказано претендирано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения.

В жалбите, които не са просрочени, се изразява мнение, че първоинстанционният съд не е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. Адв. К. отстоява възгледа, че избраният начин на конструиране на обвинителната постановка не дава информация за действията на доверителя му, окачествени като помагачество.

Окачествява като съществено процесуално нарушение неупоменаването (в обв. акт) на всички веществени доказателства. И той и адв. Б. считат, че от 02.07.2014 г. нататък разследването по сл. дело № *г. е било водено от заинтересован във вреда на доверителите им следовател (А. Б.-Л.). На второ място адв. Б. изразява виждането, че през 2016 г. обв. А. е бил незаконосъобразно лишен от правото да бъде представляван от защитник по свой избор, с което е било блокирано правото му да участва в производство по реда на глава 29-та НПК. Претенцията и в двете жалби е да се отмени атакуваният акт, а делото да се върне на досъдебното производство за отстраняване на твърдените процесуални нарушения.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията на жалбоподателите и аргументацията на обжалваното определение, прие, че и двете жалби не са основателни.

За да постанови атакувания отказ за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и връщане на делото на първата процесуална фаза на претендираното основание, окръжният съд не е открил пороци при формулиране на обвинителната теза спрямо обв. З., респ. е приел, че досъдебното производство не е опорочено заради участието на следовател А. Б.-Л..

ПАС споделя изложените в подкрепа на това становище аргументи:

1. Правилно е отговорено на възражението на адв. К. по отношение качествата на обвинителния акт. Актът на ОП-Пловдив съдържа достатъчно информация за конкретните фактически действия на обв. З., които са инкриминирани. А по въпроса дали избраната материалноправна конструкция е законосъобразна, респ. защитима, съдът може да се произнесе не към настоящия момент, както желае адв. К., а едва при оттеглянето си за постановяване на крайния акт по делото. Възражението за неприлагане на всички веществени доказателства пък е неразбираемо. Ако действително има такива, които не са приложени, съдът може (и следва) да ги изиска, за да ги предяви в хода на съдебното производство. Що се отнася до възражението, че разследването било водено от заинтересован следовател, то ще бъде разгледано ведно с идентичното възражение на адв. Б. в точка 2 от настоящото изложение.

2. Представените от защитника на обв. Д.А. документи доказват, че един от следователите, който е бил ангажиран по сл. дело 211/12г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, а именно А. Б.-Л., е била обвинена от последния в престъпление против правосъдието, свързано с принуда по отношение на обв. Б.З.. Последвало е образуване на ДП № *г. по описа на СДВР.

На 24.11.2014 г. разследващият по това дело полицай е приел, че са събрани достатъчно доказателства за извършено от А. набеждаване на Л. по смисъла на чл.

286, ал.1, алт. 1