Акт № 5669 от 07.12.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 462/2015
- Подписан
- 07.12.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Публикувай
Определение № 4250
Номер
4250
Година
13.10.2014 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.13
Година
2014
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Катя Бельова
Секретар:
Лилия Масева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Катя Бельова дело номер
20141200500855 по описа за
2014 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 419, ал. 1 ГПК.
С разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, № 9069/05.12.2013г., по частно гражданско дело № 2854/2013г., по описа на РС-Благоевград, е постановено незабавно изпълнение срещу Д. К. И., в качеството му на кредитополучател по договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2011г., И. А. Б. и В. А. И., в качеството им поръчители по договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2011г., солидарно да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „В” № 92, представлявано от законните представители Е. Б. - Изпълнителен директор и Д. Х. – Прокурист, следните суми: главница в размер на 2586.80лв. / две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ дължима съгласно договор за кредит „Студентски” 27221400/26.05.2011г., възнаградителна договорна лихва в размер на 141.39 лв. / сто четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ за периода от 10.07.2012г. до 21.05.2013г., наказателна договора лихва за забава в размер на 247, 72 лв./двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от 21.05.2013г. до 03.12.2013г., такси и разноски 2.64 лв. / два лева и шестдесет и четири стотинки/ , обезщетениe за забавено плащане върху неплатената главница в размер на 17.50% пункта годишно, считано от 04.12.2013г.до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 59.57 лв./ петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса.
Срещу разпореждането са постъпили три частни жалби, а именно Частна жалба вх. № 3874/16.07.2014г., депозирана от И. А. Б., чрез адв. С. К., Частна жалба вх. № 3928/18.07.2014г. депозирана от Д. И. и Частна жалба вх. № 3926/18.07.2014г., депозирана от В. И., чрез адв. С. К..
В частните жалби, на поръчителите по процесния договор И. Б. и В. И., които по своето съдържание са идентични, се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се излагат съображения, че е налице противоречие относно датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Сочи се, че в заявлението е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на 21.05.2013г., а в представените към същото, покани за доброволно изпълнение е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.06.2012г. Твърди се, че на която и да е от горепосочени дати да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, към датата на подаване на заявлението 04.12.2013г. е изтекъл шестмесечният срок по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Излагат се съображения, че с изтичането на този срок поръчителството е прекратено и районният съд е следвало да отхвърли заявлението. Навеждат се доводи, че заявлението е подадено чрез пълномощник И. И. – Д., но пълномощно, с което посоченото лице е упълномощено да подаде заявлението за издаване на заповед, не е представено. Излагат се съображения, че с приложеното пълномощно от 14.12.2013г., са упълномощени други лица, а не лицето подало заявлението. Прави се искане да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени Разпореждане за издаване на Заповед № 9069/05.12.2013г., постановено по ч.гр.д. № 2854/2013г., по описа на РС-Благоевград и да бъде обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение. Иска се присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложения списък.
В частната жалба, депозирана от кредитополучателя по процесния договор за кредит „Студентски”, Д. И., се излагат съображения, че в депозираното заявление е посочено, че същото се подава от пълномощник, а именно И. Т. И. – Д., но пълномощно за представителна власт, в нейна полза, не е представено. Навеждат се доводи, че с приложеното пълномощно с дата 14.12.2013г., са упълномощени други лица, различни от посоченото в заявлението. Сочи се, че е налице липса на представителна власт, като се твърди, че този пропуск не може да бъде саниран с евентуално представяне на пълномощно пред въззивна инстанция, тъй като преклузията, за отстраняване на тази нередовност, е настъпила с подаване на заявлението пред заповедния съд. Моли се да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени Разпореждане за издаване на Заповед № 9069/05.12.2013г., постановено по ч.гр.д. № 2854/2013г., по описа на РС-Благоевград, като се иска заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде отхвърлено, а заповедта за незабавно изпълнение да бъде обезсилена. Иска се присъждане на сторените разноски за държавна такса.
Ответникът по частните жалби [фирма] е депозирал отговор по същите. С отговора е направено искане, атакуваното разпореждане да бъде отменено в частта му досежно двамата поръчители И. Б. и В. И. и да се обезсилят в същите части заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист. По отношение депозираната, от третия жалбоподател Д. И., частна жалба, имащ качество на кредитополучател по процесния договор за кредит, е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи, че възражението за липса на представителна власт на лицето по т. 4 от Заявлението по чл. 417 ГПК И. Т. И. – Д. е неоснователно. Сочи се, че в заповедното производство е приложено надлежно заверено копие от пълномощно, от което е видно, че от 03.06.2013г., пълномощникът, който е на длъжност Правен специалист – юрисконсулт в банката заявител, има право да я представлява пред всички съдилища. Моли се настоящият съдебен състав да постанови акт, с който да потвърди обжалваното разпореждане в частта му досежно кредитополучателя и да остави в сила в същата им част заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Направено е искане с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на претендираните от жалбоподателите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до минималния им размер, посочен в чл. 11 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Също така е направено искане на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера, посочен в чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжен съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частните жалби и отговора на частните жалби, приема следното:
На 25.05.2011г. /датата на подписване на договора от кредитополучателя/ е сключен договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2014г., между [фирма] в качеството му на кредитор и Д. И. в качеството му кредитополучател. Като поръчители по кредита са се задължили И. Б. и В. И.. Видно от чл. 18, ал. 1 на процесния договор поръчителите, наричани в договора „ Съдлъжници” са се задължили солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения произтичащи от договора. В чл. 18, ал. 2 от договора е посочено, че съдлъжниците дължат същото, за което се е задължил и кредитополучателя и в същия обем. Видно от част II, чл. 10, ал. 2 от процесния договор вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане за задължение по договора със забава над 90 дни. Паричното вземане, за което е депозирана молбата за незабавно изпълнение, е за възстановяване на парична сума, предоставена по договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2014г., с договорен и усвоен размер от 3000 лв., обявен на 21.05.2013г. за предсрочно изискуем на основание част II, чл. 10, ал. 2 от Договора, поради неплащане продължило повече от 90 дни, считано от 10.07.2012г., за което длъжниците са уведомени с покани за доброволно изпълнение, връчени на основание част II, чл. 17, ал. 2 от Договора. Документът, от който произтича вземането по чл. 417, ал. 2 ГПК е извлечение от банкови сметки на длъжника, по процесния договор.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 03.12.2013г. /датата на пощенското клеймо л. 27 ЗП/, заведено под вх. № 7021, депозирано от [фирма], представлявано от законните представители Е. Б. и Д. Х., чрез И. Т. И. – Д. е поискано да се издаде разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК / извлечение от банкови сметки на длъжник/, по Договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2014г., срещу Д. И., ЕГН [ЕГН], в качеството му на кредитополучател по процесния договор, И. Б., ЕГН [ЕГН] и В. И., ЕГН [ЕГН], последните две в качеството им на поръчители по договора, солидарно да заплатят на [фирма], представлявано от Е. Б. и Д. Х., главница в размер на 2586.80лв. / две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ дължима съгласно договор за кредит „Студентски” 27221400/26.05.2011г., възнаградителна договорна лихва в размер на 141.39 лв. / сто четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ за периода от 10.07.2012г. до 21.05.2013г., наказателна договора лихва за забава в размер на 247, 72 лв. /двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от 21.05.2013г. до 03.12.2013г., такси и застраховки в размер на 2.64 лв. / два лева и шестдесет и четири стотинки/ , обезщетени за забавено плащане върху неплатената главница в размер на 17.50% пункта годишно, считано от 04.12.2013г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 59.57 лв./ петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса.
С разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 9069/05.12.2013г., постановена по ч.гр.д. № 2854/2013г, РС-Благоевград е уважил молбата за незабавно изпълнение.
Частните жалби са депозирани в срок, по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Същите са редовни и процесуално допустими.
По отношение на депозираната, от Д. И. в качеството му на кредитополучател по договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2014г., Частна жалба вх. № 3928/18.07.2014г., настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът намира последната за неоснователна, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, жалбата против разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. В настоящата хипотеза възраженията на жалбоподателя, следва да се основават на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно на документа или извлечението от банкови сметки на длъжника, което установява вземането на банката кредитор. В частната жалба липсват такива доводи. Текстът на чл. 418, ал. 2 ГПК посочва обхвата на проверката при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдът е длъжен да провери кумулативно наличие на две предпоставки – дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Документът, от който страната черпи материалните си права /основава вземането си/, ще бъде редовен от външна страна, когато неговата „форма” съответно „вид”, създава яснота относно неговото авторство и материализираното в него вземане. Документът ще удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, когато съдържанието му установява съществуването на изискуемо вземане. В настоящия случай разпореждането за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно извлечение от банкови сметки на длъжника. В конкретния казус представеното със заявлението „извлечение от банкови сметки на длъжника” съдържа всички данни, които индивидуализират вземането. Посочени са длъжниците, посочено е основанието за вземането – договор за кредит „Студентски” № 27221400/26.05.2014г., посочен е размерът на отпуснатия кредит, размера на усвоения кредит, датата на усвояването на кредита, датата на последното извършено плащане от кредитополучателя, датата на първото просрочие, датата на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на Банката, главницата по кредита, периода от време, размера на възнаградителната договорна лихва и на наказателната лихва, размера на неплатените такси и застраховки, обезщетение за забавено плащане, за което е посочена датата, от която същото е дължимо и годишният процент. Допълнително от гореизложеното извлечението е подписано от оторизирани длъжностни лица на Банката. Освен това към извлечението от банковите сметки на длъжника е приложено копие от процесния договор и погасителния план към същия, в които също се съдържат данни, индивидуализиращи вземането на кредитора – размерът на кредита, срокът на погасяване, размера на договорната лихва и начина на формирането й, срокът за плащане на погасителните вноски, размерът на погасителните вноски, условия и размер на заплащане на договорната лихва при забава на плащането, обезпечение на вземането и условията за предсрочна изискуемост. Относно релевираните в частната жалба оплаквания за липса на представителна власт в полза на лицето посочено в т. 4 на заявлението, видно от л. 46 заповедното производство, същото е редовно упълномощено. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за редовността на документа от външна страна е правилен и законосъобразен. По аргумент от гореизложеното, съдът намира, че по отношение на Д. И., в качеството му на кредитополучател по процесния договор за кредит, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено изцяло.