Решение № 260501 от 02.12.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 260501 гр. Русе, 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Красимира

Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5300 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „Н-ТРАН“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Западен, бул. Шести септември № 8, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя Христо Петров Христозов против П.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за установяване на вземане на ищеца от ответника в размер на сумата 1009,56 лв., произтичащо от липса на парични ценности, представляващи предоставен от ищеца и получен от ответника аванс /в първоначален размер от 1950 лв./, по сключен трудов договор от 18.01.2019 г., който аванс не бил отработен и не е върнат от длъжника на работодателя след прекратяване на правоотношението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

Сочи, че за претендираната сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1334 от 15.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2766/2019 г. по описа на РС Русе.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен между тях Трудов договор № 17/18.01.2019 г., с който ответника бил назначен на работа в дружеството на длъжност „шофьор товарен автомобил“/международни превози/, с основно месечно трудово възнаграждение 560 лв. Със заповед от 18.01.2019 г. ответникът бил командирован със задача: превоз на товари, като първоначално възложения превоз е следвало да се осъществи на територията на Испания. Ищецът твърди, че във връзка с възникналото трудово правоотношение е заплатил на ответника по банков път следните суми: 1.сумата от 507 лева – заплатени на 16.01.2019 г. /преди сключване на трудовия договор/, за пътни разходи; 2. сумата от 1950 лева – заплатена на 23.01.2019 г., за която твърди, че представлява „заем под формата на аванс“; 3. сумата от 568.35 евро – заплатена на 04.02.2019 г., представляваща командировъчни и 4. сумата от 96,60 евро – заплатена на 05.02.2019 г., заплата за м.01.2019 г. Твърди, че на ответника бил проведен инструктаж, като му бил предоставен товарен автомобил за превоз на товари, но той не спазвал установената трудова дисциплина, не попълвал задължителните документи и се отнасял нехайно към възложените му задачи, като на 04.02.2019 г. изоставил повереният му товарен автомобил без надзор в Испания, без да предостави на работодателя си дигиталната карта на тахографа и необходимата документация. В телефонен разговор ответника информирал работодателя си, че е оставил камиона с натоварената на него стока и не желае да работи в „Н-ТРАН“ ЕООД. Със заповед №12/05.02.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.02.2019 г., на основание чл. 71, ал.

1 от КТ. Ответника отказал да подпише заповедта и тя му била връчена при условията на отказ, в присъствието на двама свидетели.

С допълнителна молба от 03.01.2020 г. уточнява, че претендираната сума е във връзка с възникналото между страните трудово правоотношение от 18.01.2019 г., като изплатеният аванс от общо 1950 лв. е бил преведен на четвъртия ден от сключване на трудовия договор по изрична молба на Д., да му бъде изплатен аванс, поради необходимост от парични средства. Уговорката им била, че този аванс ще бъде изработен от ответника, което той не изпълнил.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК, същият е подал писмен отговор, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Признава обстоятелството, че са били в трудовоправни отношения. Оспорва наличието на заемно правоотношение, като заявява, че не е искал заем от ищеца и такъв не му е бил даван. Оспорва твърдението, че му е провеждан инструктаж. Оспорва да му е връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и че е отказал да я получи. Твърди, че на 05.02.2019 г. не е бил в България, нито в Испания, а по пътя в Европа, прибирайки се. Ответникът не оспорва получаването на сумата от 507 лева, изплатена на 16.01.2019 г., за която признава, че е във връзка с пътните му разходи от България до Испания. Не оспорва и определения със Заповед 10/18.01.2019 г. размер на полагащите му се командировъчни на стойност 56,81 евро на ден. Относно процесната сума първоначално заявена в размер 1950 лв., заявява, че същата представлява половината от договореното между страните реално трудово възнаграждение в размер на общо 2000 евро, което е стандартно за този вид работа, като условието му, за да се качи в камиона, било възнаграждението за двете седмици изпитателен срок /1000 евро/ да му бъде изплатено предварително, преди да се качи на камиона. Твърди, че ищецът предложил да му заплати пътните разходи в двете посоки, по 400 евро в посока с лек автомобил до гр. Памплона Испания, като му превел първоначално на 16.01.2019 г. сумата 258,67 евро, за да тръгне от България. Твърди, че на 22.01.2019 г. предал личния си автомобил на Христозов и съпругата му и поел курс от гр. Памплона по посочената от тях дестинация. На 23.01.2019 г. ищецът му превел сумата 1000 евро / 1950 лв./ съгласно договореното в България. Твърди, че условията за работа били неприемливи, работодателят се държал грубо, настоявал ответника да извършва нарушения на испанските и френските закони, да спира на непозволени места, което неминуемо щяло да доведе до санкции за него като шофьор. Поради това изработил двете седмици съгласно уговорката и заявил на Христозов, че няма да работят заедно занапред. Попитал го дали ще изпълни уговорката да му заплати пътя до България и той се съгласил, като му превел на 04.02.2019 г. остатъка от 150 евро за отиване и 400 евро за връщане, както и 96,60 евро заплата за м. януари. Твърди, че се разделили приятелски, като на 04.02.2019 г. в 19,54 ч. извадил картата от тахографа и предал камиона, заедно с цялата документация, а ищеца му върнал личния автомобил заедно с документите и ключовете. Няколко дни след като ответникът се върнал в България, управителят на ищцовото дружество му звъннал и поискал да върне сумата 1000 евро, тъй като разполагал с документ срещу него, като записал в платежното нареждане от 23.01.2019 г. като основание за плащането – аванс за м. януари. Ответника се възмутил от некоректното отношение на работодателя си и подал сигнал в Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ за извършени от дружеството нарушения.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прихващане със сума в общ размер на 4385.91 лева, представляваща сбор от описаните в отговора насрещни вземания, които има спрямо работодателя, както следва: 1. Сума от 1999.99 лева – командировъчни за 18 дни; 2. Сума от 508.52 лева – гориво отиване; 3. Сума от 508.52 лева – гориво връщане; 4. Сума от 254.26 лева-нощувка; 5. Сума от 254.26 лева-нощувка; 6. Сума от 356.36 лева – заплата м.януари за 14 дни; 6. Сума от 112 лева-заплата за м.февруари за 4 дни; 7. Сума от 392 лева – пътни такси отиване/връщане.

С молба от 03.01.2020 г. ищецът сочи, че не е налице основание за прихващане на паричните суми по възражението на ответника, като счита, че претенцията за командировъчни за 18 дни е завишена, тъй като те са изплатени за 14 дни, в размер на 568,35 евро, но и те не били реално отработени, защото ответника самоволно си тръгнал; изцяло оспорва претенцията за гориво отиване до Испания и връщане до България, като твърди, че уговорката е била да се поемат разходите по пътуванията /билетите/ в двете посоки с автобус на „Юнион Ивкони“ и за това е била преведена сумата 507 лв.; оспорва изцяло претенцията за нощувки от по 130 евро в едната и другата посока, каквато уговорка не са имали; счита неоснователна претенцията за заплата, за м. януари 14 дни и м. февруари 4 дни, тъй като на ответника му се дължали и били заплатени всички отработени дни, а не календарни; оспорва претенцията за пътни такси в размер на 200 евро отиване и връщане, тъй като не е поемал като работодател да плаща такива суми. Оспорва твърденията на ответника, че се е държал грубо с него и настоявал да извършва нарушения, тъй като санкциите в такъв случай щели да бъдат за работодателя, а не за работника.

Твърди, че заради непредаването от ответника на картата от тахографа и невъзможността да бъде разтоварена, на ищеца била наложена санкция, последствие отменена.За това, че ответника взел картата за гориво от ищеца бил подаден сигнал пред Полицията в Испания.

В съдебно заседание управителя на ищцовото дружество не се явява, представлява се от адв. Р.А., който поддържа иска, прави изменение на първоначално предявения размер от 1950 лв., като го намалява на 1009,56 лв. Поддържа твърдението, че авансът е предоставен на ответника, защото той го е искал предварително и авансът не бил за командировки, а работникът го е искал като служебен аванс, за да може да го изработи във времето, но не го е изработил. Представя писмена защита, с която оспорва обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК и показанията на св.

Д., че основанието за превода, извършен на 23.01.2019 г. в размер на 1950 лв. е за пътни разходи. Посочва, че не са имали уговорка да поемат разходите за пътуване на ответника с избран от него превоз, таксите и нощувките, а само стойността на автобусните билети. Счита за безспорно установено по делото, че по молба на Д. му е преведена авансово сумата 1950 лв., която той следвало да отработи при ищеца, но не го направил. Моли да се уважи иска в пълен размер от 1009,56 лв. със законната лихва. Претендира разноските.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Т.Б., като твърди, че уговорката с ищцовото дружество била за равностойността на минималната работна заплата 560 лв. и определените командировъчни по 56,81 евро на ден, които са общо 2000 евро месечно. Уговорката е била да се заплатят и пътните разходи за отиване и връщане с личен автомобил, чиято равностойност страните са договорили да е по 400 евро в посока или 800 евро общо. Тази сума била заплатена от работодателя на два пъти. Твърди, че ответникът си е отработил двете седмици, от 22.01.2019 г. до 04.02.2019 г., съгласно уговорката за изпитателния срок, като е полагал труд събота и неделя и е получил възнаграждението от 1000 евро, без възражения от работодателя. Оспорва твърдението да е искал и получавал служебен аванс, за което няма молба й издаден РКО, съгласно изискванията на Закона за счетовотството. Моли да се отхвърли иска, като недоказан. Претендира направените разноски по делото.

По отношение откритото производство по чл. 193 от ГПК на оспорените от адв. Б. писмени доказателства: заверени преписи с превод от испански на български език и апостил от „Процедура по информиране на пострадало лице или лице станало жертва на престъпление, за правата, които има“, „Процедура по даване ход на жалба във връзка с наказателно нарушение, чрез лично явяване на тъжителя по досие-жалба № 2019-003505-**“, „Съдебна власт, Следствен съд № 2, Заявление от Д. С. Х. за анулиране, поради неправомерно използване на карта № 13550, считано от 05.02.2019 г.“, Съдебно решение № 2253/09.12.2019 г. по АНД № 7195/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което се отменя наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на „Н Тран“ЕООД за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-3 на МТ, съдът намира, че оспорването на истинността им не е доказано и тези доказателства следва да бъдат приобщени и да се ценят по делото.

От приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от: Трудов договор № 17/18.01.2019 г., Длъжностна характеристика на П.Д.; Заповед №

110/18.01.2019 г.; Заповед № 12/05.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, преводно нареждане за пътни разходи от 16.01.2019 г. за сумата от 507 лв., платежно нареждане от 23.01.2019 г. с основание – аванс 01.2019 г. за сумата 1950 лв., платежно нареждане от 04.02.2019 г. за изплатена заплата 01.2019 г. за сумата 96,60 евро, платежно нареждане от 04.02.2019 г. за изплатени командировъчни за сумата от 568,35 евро, лична карта на П.М.Д., свидетелство за управление на П.Д., контролен талон на П.Д., удостоверение за психологическа годност, карта за квалификация на водач на МПС, карта на водача П.Д., ведомости на служителите за отработени дни за м. януари 2019 г. и м. февруари 2019 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с обратна разписка, възражение, разпореждане № 5770/24.07.2019 г. на РС Русе, съобщение, доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 2766/2019 г. на РРС, актуално състояние на „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК *********, от Търговския регистър, Писмо изх. № 50-00-109/4/02.04.2019 г. от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация – Пловдив, заверени преписи с превод от испански на български език и апостил от „Процедура по информиране на пострадало лице или лице станало жертва на престъпление, за правата, които има“, „Процедура по даване ход на жалба във връзка с наказателно нарушение, чрез лично явяване на тъжителя по досие-жалба № 2019-003505-**“, „Съдебна власт, Следствен съд № 2, Заявление от Д. С. Х. за анулиране, поради неправомерно използване на карта № 13550, считано от 05.02.2019 г.“, Съдебно решение № 2253/09.12.2019 г. по АНД № 7195/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което се отменя наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на „Н Тран“ЕООД за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-3 на МТ, показанията на разпитаните свидетели Д. С.