Решение № 2107 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330112347 по описа за 2023 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Т. Б. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П........., ул. "С... З........... Г. М., със съдебен адрес: гр. П..........., ул. "Й.... Г.......... в исковата си молба против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46 и против "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК .............със седалище в гр. София 1324, Ж. К. " Люлин" 7, бул.

"Джавахарлал Неру" №28, " Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, иска от съда да прогласи за недействителен договор за паричен заем с № ............, сключен между Т. Б. Д. ЕГН ********** и Изи Асет Мениджмънт" с ЕИК ........ както и нищожността на договор за предоставяне на гаранция с №........... сключен между Т. Б. Д. с ЕГН ********** и Файненшъл България" ЕООД с ЕИК .............

Твърди, че на 20.05.2022 г. сключил с първия ответник, а именно "Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК ......... договор за паричен заем с № ............, съгласно който ответното дружество му предоставило заемна сума в размер на 800,00 (осемстотин) лева. От своя страна, се задължил да възстанови в полза на ответника общата сума в размер на 869,49 включваща главница и лихва по договора. Посочената сума трябвало да възстанови на 26 равни вноски от по 91,68 лева.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент по заема възлизал в размер на 40,00% годишно, а съгласно чл. 2, т. 8 от договора 1 годишния процент на разходите по заема възлизал на 46,83% процента.

Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължил в тридневен срок от сключването на договора, да представи едно от следните обезпечения:

1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговарят на определени изисквания, а именно да получават нетно трудово възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, за което да представят служебна бележка от работодател; да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по друг договор, сключен с "Изи асет мениджмънт", да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови институции, а ако има статусът му да е на редовен платец.

2. Банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3. Одобрено от заемодателят дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Поради това, че не успял да осигури едно от първите две условия, се съгласил да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружество - гарант. В случая това било "Файненшъл България" ЕООД с ЕИК .......... с което бил сключен договор за предоставяне на гаранция №............. т. е. същият ден, в който сключил и договора за заем.

За предоставената услуга се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 411,60, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция.

По отношение на първият обективно съединен иск, твърди на първо място, че договорът за заем с № .......... е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишавала трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира, че информацията, предоставена му в договора е нелоялна и представлява заблуждаваща търговска практика, поради това, че в годишния процент на разходите не са включени всички компоненти и най-вече договора за гаранция, сключен между него и втория ответник по делото.

Твърди, че освен горепосоченото било налице нарушение и на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а именно в договора да е разписан действителния размер на ГПР. Действително приложения годишен процент на разходите бил различен от посочения в договора, поради това, че договорът за поръчителство, сключен с "Файненшъл България", не е включен в изчисляването на годишния процент на разходите на процесния договор за заем. В този смисъл разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК била категорична, че договорът следвало да съдържа годишния процент на разходите по заема и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при изчисляване на договора за кредит.

В тази връзка било видно, че договорът за гаранция с втория ответник по делото не е включен в годишния процент на разходите, посочени в договора за заем, макар и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, следвало да се включат в договора. Именно и 2 поради това счита, че включването на процесния договор за поръчителство целял единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите с цел обогатяване на кредитора "Изи Асет Мениджмънт".

На следващо място, от съдържанието на годишния процент на разходите не могло да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 46,83%, а също така как се е формирала разликата от над 5 процента между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Подобна клауза за включване на поръчител в кредитното правоотношение водела до прехвърляне на риска от кредитната институция върху длъжника. Нещо повече, налице било почти стопроцентово поскъпване на разходите по кредита с оглед на евентуалното неизпълнение, поради това, че договорът за гаранция представлявал по размер почти колкото и заемната сума, предоставена от " Изи Асет Мениджмънт".

С оглед на горепосочените възражения счита, че е налице недействителност на договор за кредит с № .............. сключен между него и "Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК ..........

По отношение на втория обективно съединен иск предявен от срещу "Файненшъл България" ЕООД с ЕИК ........., намира следното:

Договорът с Файненшъл България" ЕООД с ЕИК .......... бил акцесорен спрямо договора за заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт". Договорът с дружеството-гарант се сключвал, за да се обезпечи евентуалното неизпълнение по договора за заем. Именно и поради тази причина недействителността на договора за заем водел до недействителност и на договора за Гаранция, сключен с дружеството-гарант.

Освен горепосоченото, твърди, че самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитодателя "Изи Асет Мениджмънт" внасял неравноправие в кредитното отношение. Освен това по договора за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал престация, което нарушавало принципа на справедливост.

На следващо място, твърди, че самото поставяне на изискване за изплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Освен това, намира, че договорът, сключен с "Файненшъл България" ЕООД е такъв сключен при липса на основание, поради това, че съгласно договора за кредит, сключен с първия ответник, заемодателя има за задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Именно и в тази връзка счита, че предвиждането на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и в противоречие с целта на закона.

На последно място, твърди, че според данните, публично известни от търговския регистър, се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е 3 първия ответник "Изи Асет Мениджмънт", който получавал цялата печалба от търговската дейност на дружеството-гарант. Това било достатъчно основание да се счете че това дружество е създадено с цел заобикаляне на закона и обогатяване на първия ответник по иска, както и че е налице нарушение на добрите нрави и неравноправност.

С оглед на посочените доводи, намира, че е налице недействителност на договор за гаранция с № .........., сключен между него и " Файненшъл България".

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът "Файненшъл България" ЕООД, оспорва предявените искове като недопустими по отношение на него с твърдението, че не е надлежно процесуално легитимирана страна и неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: .......... бил сключен договор за паричен заем № ......... по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 800,00 лева. Кредитът бил отпуснат при следните условия: на 21 седмични вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, при ГПР 46,83 % и общ размер на всички плащания 869,40 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № .......... с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 4 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на поръчителство, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.