Решение № 48 от 10.04.2023, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Тетевен, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20204330100532 по описа за 2020 година

Постъпила е искова молба от К. С. К. от с. ххх с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД , първоначално срещу В. Д. М., като на основание чл.228 ал.2 от ГПК делото е прекратено срещу тази ответница и на нейно място са конституирани В. Р. М. и М. И. К. .Делото е продължило по подадена искова молба от К. С. К. против В. Р. М. и М. И. Коцева -Д. с цена на иска 1500лв.

В хода на производството ответника В. Р. М. с решение №214/09.11.2022г. по гр.д. № 295/2022г е поставен под пълно запрещение , същия е с настойник В.

Д. М. , поради което иска срещу първия ответник се води против В. Р. М. представляван от настойника В. Д. М. и М. И. Коцева -Д. .

В исковата молба се твърди ,че ищецът съобразно заповед №РД -04-22147/28.09.2018г за стопанска 2018/2019г следвало да обере сливи в имот , който му се предоставя , които същия определя на стойност 1500лв. Ищеца разбрал ,че съпругата на първия ответник е продала сливите на бившия кмет на с. Б.Извор за сумата от 100лв.Продажбата явно била станала със съгласието и неформалното упълномощаване от В. Р. М. . Преговаряли били с ищеца за стопанска 2019/2020г. но явно не са се били разбрали и в последствие били сключили договор със „С.” и му били дали да обере сливите през 2019г. Получили се били доказателства ,че именно В.М. бил получил от ОДЗ Ловеч внесените от ищеца суми за ползването на имот № ххх за стопанска 2018/2019г. Имот №ххх бил собственост на двамата ответници В.

Р. М. и М. И. Коцева - Д. , като наследници на Р.М.Ч..По смисъла на заповед №РД -04-221-47/28.09.2018г. на ОДЗ-Ловеч издадена по реда на чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ имота е даден за ползване на К. С. К. ,като бяло петно. Заповедта не е обжалване и е влязла в сила за процесния имот.Ищецът бил внесъл дължимото обезщетение на 24.10.2018г.В. М. е получил обезщетение на 1

27.06.2018г преди зреене на сливите, което означавало ,че ответника М. е знаел ,че ищеца е определен за ползвател, като това определяло вината му при противозаконното разпореждане със сливите от имота и продажбата на плодовете от собственика е противоправно.На основание дадените му права като ползвател К. е започнал да обработва земята и да се грижи за сливовите дървета. Ищецът извършил следните действия в имота през 2018г е изрязал сухите клони и подравнил короните, есенно пръскане с препарат срещу лишеи и вредители и окопаване на дърветата . През 2019г е извършил 3 пръскания на дърветата срещу вредители –ранно пролетно пръскане , пръскане преди цъфтеж и пръскане след цъфтежа , а през юли окосил овощното градина в резултата на положените грижи дърветата родили много плод и ищеца очаквал да ги обере.Преди брането бил изгонен от имота от представители на собственика на които той бил продал сливите без да има право на това. Очакваната реколта за 2019г била 3000кг при продажна цена 0,50лв.,което означавало ,че вредата нанесена на ищеца от противоправното му лишаване да обере сливите била 1500лв.Моли съдът да осъди ответниците да му заплатят сумата от 1500лв представляващи стойността на 3000кг сливи , с които противоправно са се разпоредили от дърветата в имот №ххх находящ се в землището на с. Г. .

В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. И. Коцева- Данчева ,в който се твърди ,че през 1998г. упълномощила вуйчо си В. Р. М. да ползва наследствените им поземлени имоти с изрично пълномощно, което било нотариално заверено на 29.09.1998г. при Нотариус Т.Х.Б. рег.№283, с район на действие гр. Велико Търново.Ответницата живее и работи в гр. София и от дълги години не е ходила в този край на страната, нито знае къде се намират наследствените им имоти. Категорично заявява, че не познава ищеца К. К., както и не познавам бившия кмет на с. Български Извор. В тази връзка не е давала съгласието си някой да бере плодове от имот № ххх, находящ се в землището на с. Г., област Ловеч, както и не е получавала пари за това.Намира че от представените с исковата молба доказателства не се установява по несъмнен начин тя да е причинила твърдяното от ищеца с исковата молба непозволено увреждане.Отбелязва , че в настоящото производство ищецът следва да докаже и размера на причинените вреди, както и наличието и на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в частност осъществено от тях двамата ответници, или кой да е от тях, деяние, противоправност на последното, наличието на вреди, както и на причинно следствена връзка между това деяние и вредата/ вредите.Не смята ,че е налице от нейна страна недобросъвестно поведение - умишлено или небрежно, за да се приеме, че то е основната причина за увреждането на ищеца, и че наличието на предоставено право на ползване на имота на друго лице, от това действие да е пострадал ищеца.

В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Р. М. чрез адвокат Н. Х. , преди поставянето му под пълно запрещение , в който се твърди ,че исковата претенция е неоснователна .Претенцията е за сумата от 1500 лв., в която сума са включени левовата 2 равностойност на плодовете , прибрани от имот по КВС с № ххх, землище с.

Г. , целият с площ от 1.294 дка, м. „ Трите долчини“. Твърди ,че не бил уточнен времевия период , през който е претърняна вредата , а това затруднявало организирането на неговата защита . Декларирал пред съда , че той не бил извършвал никакви разпоредителни действия , касаещи плодоползуването на наследствения му имот , не е давал пълномощия на трето лице за това ,не е давал съгласие и въобще не знаел да са извършвани такива действия , по силата на които , да е ощетен ищеца. Нямал представа ,не знае неговата племенница - другия ответник по делото да е извършвала такива действия , тъй като същата отдавна се е дезинтересирала от имота и не е идвала в Тетевен и Общината , може би по-вече от 10 г., като счита иска за неоснователен. Уточнява ,че процесният имот с № 0ххх е възстановен на наследниците на Р.М.Ч. с решение № Г195 от 09.07.04 г. На ОбС“ Земеделие „ , гр. Тетевен. , като той и неговата племенница М. И. са единствените собственици , като преки наследници на имота с равни права върху него.

Ответника М. твърди ,че неговото семейство , са се грижили за процесния имот и винаги са го ползували и чистили ,а другата съсобственичка , живее в София и никога не е брала плодовете от сливите в имота .С ищеца се познавали от много време и същият много добре знаел , че те винаги са събирали плодовете от собствения имот. С възрастта те нямали вече възможност да събират плодовете , тъй като остаряли , а и той започнал да боледува от прогресираща деменция.Ето защо неговата съпруга , се е грижила за имота и неговото ползване. През лятото на 2019 г. доколкото си сномнял - лятото, той и съпругата му отишли да видят имота си и се срещнали с ищеца и той ги попита дали ще му дадат да обере сливите .

Казали му че нямали нищо напротив , но каква сума ще им даде за ползването. Същият отговорил , че ще им даде но 10 лв. на декар. Тогава те му казали , че няма да му го дадат на него . Това е всичко , което знаел за имота и по повод на него през 2019 г. След това същият отдаван ли е под някаква форма - наем , ползване , плодоползуване и др. той не знаел , не е уведомяван и не се е се интересувал, тъй като бил доста болен. Той лично не е извършвал каквото и да е противоправно деяние, което да е извършено виновно и с това да е предизвикал вредата в правната сфера на ищеца , още повече пък да има някаква причинно- следствена връзка с някакво негово противоправно поведение с вреди в правната сфера на ищеца и още повече , ищецът знаел, че няма да му бъде дадено на него ползването . Не отговаряло и на истината , че след като ищеца бил обявен по административен ред за ползвател и е заплатил определената рентна цена , то той е знаел за някакви действия , които са го лишили от ползването на имота . Никога не се е интересувал и лично не е вземал такива суми , а и самият ищец не е представил доказателства за самото плащане .Оспорва приложения към иска Протокол от 02.10.19 г.тъй като бил некоректен , защото в имота нямало 40 плододайни сливови дървета ,а 26 бр. плододайни дървета , като на първи ред имат 3 бр. ,на втори , 6 бр., на трети има 7 бр., на четвърти ред имало 5 бр. и на пети ред има 5 бр. Сливовите дървета били над 50 г. и плододавали съвсем рядко , поради което иска бил неоснователен и недоказана по размер.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

С решение №Г 95 от 09.07.2004г. на наследниците на Р.М.Ч. е възстановено правото на собственост на имот 0ххх от 1,294 кв.м. в м. „Трите долчини” в землището на с. Г. , който понастоящем видно от представената скица е с идентификатор *** и е с площ от 1293 кв.м. , а видно от представеното удостоверение за наследници В. Р. М. и М. И. К. са наследниците на имота . В. Д. М. , която понастоящем е и настойник на първия ответника е и негова съпруга видно от представеното удостоверение за брак и удостоверение на органа по настойничество и попечителство на Община Тетевен.

Със Заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.75 ал.1 от правилника за прилагане на закона са разпределени масивите за ползване в землището на с.

Г. съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2018/2019г, като един от имотите е процесния с №ххх с площ от 1,294 дка представляващ бяло петно като за ползвател по чл.37в е записан К. С. К. , с дължима рента 38,13лв . Съгласно чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ :Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите.

Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция "Земеделие". При изготвянето на проекта на разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 от закона .

Тоест до 31 юли ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Видно от протокол от 02.10.2019г.с е била извършена проверка от Общината по жалба на ищеца , като на същата присъствала съпругата на ответника В. , като било установено ,че от масива били придобити 3 тона сливи на стойност 1200лв. Подадена е жалба до районна прокуратура Тетевен , като в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е установено ,че съпругата на ответника В. В. на 31.08.2019г била наела работници да оберат сливите.Видно от справката на служба земеделие /л.131/ за 2018-2019г. Ответникът В. Р. е подал заявление ПО-09-7Б/14.06.2019Г./същия е наследник на Р.М.Ч. / , ползвател е К. С. К. , който е заплатил дължимо рентно плащане в размер на 38,12лв на дата 24.10.2018г , а на ответника В. ,като собственик е заплатено на 27.06.2019г.

По реда на чл.176 от ГПК ищеца е дал обяснения ,че се е срещнал с ответника В. и съпругата му , но В. не говорел , а съпругата му казвала какъв 4 наем да и дадат, а ищецът и казал ,че ще ги бере по споразумение.

Свидетелят И. И. е помагал на за 2016.г до 2019г на ищеца за масив от сливи от общо 30 декара , като е косил , но не знае на кого са сливите , св Лальо Альошев е брал сливи 2018,2017г в м. „Трите долчини“ около сто чувала ,но не знае на кого са , но за 2019г не си спомня да е ходил да бере, св.