Решение № 152 от 11.08.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велики Преслав, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20203610100380 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД вр. и чл.86 от ЗЗД , депозирани от „А.С.В. ЕАД срещу И. М. И., за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1062,64 лева, представляваща главница по 21 бр. погасителни вноски за периода от 17.11.2017 год. до 17.07.2019 год. и 94,93 лева мораторна лихва, дължима за периода от 17.11.2017 год. до датата на депозиране на заявлението до съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумите 25 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се сочи, че вземането произтича от договор за стоков кредит, сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищеца в производството с договор за цесия. Изложено е, че кредитът е бил в размер на 1133,96 лева, от които 999 лева били отпуснати за закупуване на мобилен телефон, а останалите 134,96 лева били отпуснати за заплащане на еднократна застрахователна премия за сключване на застраховка „Стандарт“. Била договорена възнаградителна лихва по кредита в общ размер на 381,02 лева. Между страните била постигната договорка кредитът да се погаси за 24 месечни вноски, като падежът на последната погасителна вноска настъпил на 17.07.2019 год. В исковата молба се твърди, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.

Вземането е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца, като последният е подал заявление по чл. 410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 89/2021 год. по описа на РС – Велики Преслав и е издадена Заповед за изпълнение № 54/ 19.02.2020 год. Претендират се 1 направените по делото разноски, както и тези направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.

Преди датата да съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител вх. № 2720/11.07.2022 год., в което заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, в депозирания писмен отговор признава исковата претенция изцяло. Навежда твърдение, че иска да изплати дълга си.

Прилага писмени доказателства – 3 броя разписки, от които е видно, че е внесъл общо 546 лева по банкова сметка на ищеца (посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Като основание за извършените плащания е посочено „вноска по гр.д.

№380/2020 год. РС.Преслав-главница“.

В последното по делото съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява. За него се явява редовно упълнмощеният му процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба, с който е признал претенцията изцяло. Акцентира, че са извършвани доброволни плащания от страна на неговия доверител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представения договор за стоков кредит № 278060 от 17.07.2017 год. се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 1133,96 лева за закупуване на мобилен телефон и за сключване на застраховка. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 24 месеца (падеж на последната вноска 17.07.2019 год.), при размер на вноските от 63,12 лева, а последната вноска възлиза на 63,22 лева. ГПР възлиза на 33,86 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 29,52 %.

Ответникът е признал фактът, че не е погасил напълно задълженията си по договора.

Няма разногласие по въпроса, че кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество чрез договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) от 11.04.2018 год. (приложен по делото) вземането, произтичащо от гореописания договор за стоков кредит. Това обстоятелство се установява и от представеното извлечение от приемо- предавателния протокол от 15.05.2018 год. (л. 29 от делото).

Ответникът, доколкото с отговора на исковата молба признава изцяло претенцията, не е навел твърдения, че не е бил уведомен за извършената цесия. Само за пълнота, дори да беше въведено такова възражение в процеса, следва да се отбележи следното: когато цесията не е надлежно съобщена на длъжника с върнатото известие за доставяне (какъвто е настоящият случай - л. 34 от делото), то с връчването на препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства на упълномощения процесуален представител на ответника, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията (стр. 31 от делото), 2 следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на ответната страна.

С отговора на исковата молба и последващи молби вх. № 106/01.02.2022 год. и вх. № 592/ 20.04.2022 год. процесуалният представител на ответника е приложил доказателства, от които се установява, че ответникът е внесъл общо 546 лева по банкова сметка на ищеца (посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Като основание за извършените плащания е посочено „вноска по гр.д. №380/2020 год. РС.Преслав-главница“.

Представени са 3 броя вносни бележки – от 22.12.2020 год. (незаверено от страната копие), 01.02.2021 год. и 19.03.2021 год. (и двете в оригинал), за внасяне на по 182 лева по банковата сметка на ищеца.

Видно от окончателния доклад по делото, неоспорен от страните, съдът е отчел факта, че ответникът е признал иска и че е извършил плащания в общ размер на 546 лева след депозиране на исковата претенция, за което е представил доказателсва, допуснати от съда.

Преписи от определението за насрочване на делото, съдържащо проекто-доклада, от отговора на исковата молба, допълнителните молби и приложените към тях писмени доказателства са били изпратени на ищеца, както е разпоредил съдът, но в депозираната от него молба, в която заявява, че няма възражения по доклада, не е взел отношение досежно извършените плащания, нито ги е оспорил.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „А.С.В. ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника И. М. И. качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 54/ 19.02.2020 год. по ч. гр. д. № 89/2020 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Както вече беше отбелязано по-горе, не се спори между страните, че е възникнала валидна облигационна връзка между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на която банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 1133,96 лева.

Не се спори също така, че кредиторът е цедирал вземането си по договора за стоков кредит № 278060 от 17.07.2017 год. полза на ищцовото дружество, като ответникът е бил уведомен за извършената цесия.

Ответникът не оспорва съществуването на твърдяното вземане в полза на ищеца, неговия размер и основание, както и качеството си на длъжник, поради и което съдът в окончателния доклад по делото е приел направеното от ответника признание и не е разпределил доказатествена тежест.

3

Съдът, обаче с оглед конкретиката на казуса следва да съобрази извършеното плащане в хода на процеса от страна на ответника. Този факт, свързан и със заявеното признание съдът съобразява по аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК, като факти настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право.

От представените по делото доказателства от ответника безспорно се утановява извършено плащане на 01.02.2021 год. и на 19.03.2021 год. на сумата от общо 364 лева, внесена по банковата сметка на ищеца.

Настоящият съдебен състав не приема, че ответникът е представил надлежни доказателства да е платил още 182 лева на 22.12.2020 год. Представената от тази дата вносна бележка е ксерокопие, препис незаверен от страната, съобразно изискванията на чл. 183, ал.

1 от ГПК (съдът изрично е обърнал внимание на ответника за това обстоятелство в определението си за насрочване на делото – л. 4 от определението, в частта по допускане на доказателствата) и неносеща мокър печат от банката. Другите 2 вносни бележки, представени в оригинал, носят мокър печат на банката, поради което за настоящия съдебен състав е ясно, че тази банка („Обединена българска банка“ АД) е възприела подход да поставя мокри печати на издаваните от нея документи и подпис на касиера кумулативно.

Предвид всичко изложено, исковата претенция следва да бъде уважена частично - за сумата от 698,64 лева, представляваща главница и 94,93 лева мораторна лихва, дължима за периода от 17.11.2017 год. до датата на депозиране на заявлението до съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумите 25 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За горницата над присъдената главница до пълната претендира сума от 1062,64 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, поради извършено плащане в хода на процеса.

По разноските:

Доколкото ответникът е предприел действия по погасяване на задълженията си след получаване на препис от исковата молба, се налага извода, че последният е станал причина за воденето на настоящия исков процес, поради което и следва съгласно разпоредбата на чл.

78, ал. 1 ГПК да понесе отговорността за разноски.

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева, както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 375 лева и включващи доплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 350 лева.

Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. И., ЕГН: **********, с наст.

4 адрес: с. В., общ. С., обл. Ш., ул. „Ч.“ № 6, че същият ДЪЛЖИ на „А.С.В. ЕАД, ЕИК:

..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Столична, обл. С. (столица), бул.

„Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано по закон от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, следните суми: 698,64 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 278060 от 17.07.2017 год., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството на кредитор и ответника И. М. И., от друга страна в качеството на кредитополучател, вземането по който договор е прехвърлено от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) от 11.04.2018 год. в полза на ищеца „А.С.В. ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 12.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането и 94,93 лева мораторна лихва, дължима за периода от 17.11.2017 год. до датата на депозиране на заявлението до съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 54/ 19.02.2020 год. по ч. гр. д. № 89/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД вр. и чл.86 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 46 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8ac826a-7a1d-4eb2-b608-d6c062220376