Решение № 260624 от 23.02.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../23.02.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21001 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С.А.Р.,

ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Д.П., срещу Р.Д.п.Г.– Варна с адрес: гр.

Варна, ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, е допусната непълнота, като не е бил отразен като самостоятелен имот собственият на ищцата поземлен имот с проектен идентификатор № ***с проектна площ от 2800 кв.м при съседи: ***, ***, ***, ***, индивидуализиран на скица-проект № ***г. за изменение на КККР и повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от делото скица, а вместо това е включен в съседния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „***“, целият с площ от 14390 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***.

По твърдения в исковата молба, с договор за покупко-продажба от 14.08.1925 г., обективиран в нотариален акт № ***, П.А.Ш.е придобил правото на собственост върху имот с площ от 6,3 дка, от които 3 дка лозе и 3,3 дка хавра в землището на гр. Варна, местност „***“. Същият е завещал имота в полза на А.С.И.със завещание от 12.09.1957 г. и не го е отчуждавал до смъртта си през 1959 г., когато наследникът по завещание е установил фактическата власт върху целия имот. През 1963 г. А.С.И.се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост само за 3,5 дка от имота, а за останалите 2,8 дка, предмет на търсената защита с предявения иск, не се е снабдил с такъв. А.С.И.е починал на 11.10.1970 г. и е наследен от неговата дъщеря С.Р. – ищца по делото.

Същата поддържа, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, е допусната съществена грешка и непълнота, като придобитият от нея имот с площ от 2 800 кв. м не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а е отразен като част от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 14390 кв. м, записан като собственост на Държавно лесничейство – Варна, Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция- Варна. Твърди, че е инициирала административна процедура по отстраняване на грешката и със заповед № 18-11247-28.12.2018 г. на началник на СГКК- Варна е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ ***, като е нанесен нов обект с идентификатор ***с площ от 2800 кв. м и е променена границата на ПИ с идентификатор ***, при което площта на имота е променена от 14390 кв. м. на 11 590 кв. м. След обжалване на заповедта обаче, административният акт е отменен поради наличието на спор за материално право, с което ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иска.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Д.П., поддържа исковата молба и формулираното искане по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни аргументи, съобразно събраните доказателства.

В предоставяния срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че поземленият имот с идентификатор *** с площ 14390 кв.м представлява горска територия, попадаща в отдел 160, подотдели „п1“, „x1“, вид гора - „иглолистна" и „нискостъблени“, функционална група „технически проект борба с ерозията“, съгласно горскостопанския план от 2017 г. на ТП „ДГС-Варна“.

Поддържа, че имотът е частна държавна собственост и некоректно е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на гр. Варна като публична такава. Оспорва индивидуализацията на процесния имот според приложената скица - проект за ПИ *** с твърдения, че същият неправилно е отразен с трайно предназначение: „урбанизирана територия“ вместо „горска територия“ и начин на трайно ползване: „ниско застрояване“ вместо „иглолистна гора“. Отделно твърди, че в полза на ищцата липсва документ, удостоверяващ възстановено право на собственост върху процесните 2800 кв.м - решение на Общинска служба по земеделие - Варна или съдебно решение, изискуеми съгласно Закона за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Поради това счита, че не е налице и дублиране на носителите на вещното право на собственост. Позовава се и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за горите, според която горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините, са държавни.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт № ***(л. 8) се установява, че П. и С.Д.К., в качеството им на продавачи, са прехвърлили в полза на П.А.Ш., като купувач, правото на собственост върху лозе с площ от 3 дка и лозе-хавра с площ от 3,3 дка, и двете находящи се в местността „***“, при съседи: И.А., Я.К.и от двете страни път.

От представеното саморъчно завещание от 12.09.1957 г. (л. 9) се изяснява, че П.А.Ш.е завещал на А.С.И.притежаваните от него лозя, придобити по силата на нотариален акт № 622 от 14.08.1925 г., посочени като лозе от 3 дка с малък кьошк и лозе-хавра от 3,3 дка.

Приобщен е и нотариален кат за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *** (л.

12), според който А.С.И.е признат за собственик на лозе, находящо се в м. „***“, землището на гр. Варна, с площ от 3,5 дка, при съседи: от юг – път, от север – залесено държавно място, път, К.К..

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 8231/08.02.2019 г. (л.13) е видно, че А.С.И.е починал на 11.10.1970 г. и е оставил за законни наследници неговата преживяла съпруга С.Г.И., починала впоследствие на 02.03.2001 г., и дъщеря им С.А.Р., последната единствен наследник на майка й.

От приложената заповед № 18-11247-28.12.2018 г. на началника на СГКК – гр. Варна (л. 14) се изяснява, че по заявление на С.А.Р. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в промяна в границите на имот с идентификатор № ***, с цел отразяване в граници имот по представен документ за собственост от 1963 г., находящ се в м-ст

„***“, като: се нанася нов обект в КККР с идентификатор № ***с площ от 2800 кв.м, означен в скица – проект № ***г. (л. 18), при съседи: ***, ***, ***, *** (л. 18), начин на трайно ползване – иглолистна гора, без данни за собственост, и се променят границите на съществуващия в КККР поземлен имот с идентификатор № ***, както и неговата площ от 14390 кв. м на 11590 кв.м.

Срещу посочената заповед е подадена жалба от Министерството на земеделието, храните и горите (л.

17).

Ангажирани от ищцата са още и следните констативни нотариални актове, издадени след извършена обстоятелствена проверка, а именно: 1.) нотариален акт № ***(л.16), с който Г.Т.Г.е признат за собственик по давностно владение на лозе с площ от 1000 кв.м, находящо се в землището на м. „***“, при граници: от две страни А.С.И.и път, както и 2.) нотариален акт № ***(л.101), с който Н.Х.Д.е признат за собственик по давностно владение на лозе с площ от 1 дка, находящо се в землището на м. „***“, при граници: път, залесителен пояс и А.С.И.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 89 и сл.) се установява, че за територията, в която попада процесната реална част от имот с идентификатор ***, са действали следните планове, в които имотът е индивидуализиран по следния начин: 1.) топографо-геодезически план на крайбрейието на гр. Сталин от 1956 г., според който процесният имот попада в територията на гора – ПИ с пл. номер 11464, като западната му граница съвпада с границата на път по КП от 1956 г., а останалите граници изцяло попадат в територията на ПИ 11464; 2.) кадастрален план от 1977 г., според който процесният имот изцяло попада в територията на гора в поземлен имот с незатворен контур и без планоснимачен номер, като западната му граница съвпада с път по КП от 1977 г., на юг граничи с ПИ 287, а северната и източна граници изцяло попадат в територията на имот-гора; 3.)

ПНИ на

СО „***“, одобрен със Заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г. на Областен управител на обл. Варна, според който процесният имот изцяло попада в горска територия в ПИ ***, като ПНИ е интегриран без промени в КК (тоест без отразяване на проектния ПИ с идентификатор № ***с граници: на запад с ПИ *** - местен път, на север и на изток границите попадат в ПИ *** - горска територия, и на юг граничи с ПИ ***);

4.) кадастрален план към Помощен кадастрален план на СО „***“, според който процесният поземлен имот изцяло попада в горска територия в ПИ ***;

5.) план на стари имотни граници към

Помощен кадастрален план на СО „***“, според който процесният проектен поземлен имот изцяло попада в ПИ ***и не граничи с други поземлени имоти, като територията е земеделска; 6.) ПУП-ПУР, одобрен с Решение№ 550-6 по Протокол №10 от 26 и 27.07. 2012 г. на ОбС-Варна, според който част от проектния процесен имот попада в улица с площ 316 кв.м., а останалата част с площ от 2484 кв.м. е извън обхвата на плана и за нея не е отреден квартал. Съгласно заключението в разписният лист на ПИ 11464 по КП от 1956 г. като собственик на процесния имот е записана държавата (без вписване на документ за собственост), в разписния лист на КП от 1977 г. няма вписване на собственост за тази територия, а по ПНИ на СО „***“ имотът попада в ПИ № *** с НТП-Госка територия с вписан собственик в кадастралния регистър - Държавно лесничейство (без данни за документ за собственост). Според вещото лице по граници и съседи не може да се определи идентичност между имотите, описани в нотариален № ***и саморъчно завещание от 12.09.1957 г. (лозя с площ 3 дка и 3,3 дка при съседи: И.А., Я.К.и от двете страни път) и имота по нотариален акт № *** - лозе с площ от 3,5 дка при съседи: от юг път, от север залепено държавно място, път, К.К..

Местоположението на последния имот по наличните кадастралните планове и разписни листи към тях се определя с ПИ 289 по КП от 1977 г. с вписан собственик- А.С.И.при съседи на имота: от двете страни път и държавно място, залепено от север на имота. При извършения на място оглед на имота експертът е установил, че процесният поземлен имот е борова гора и не е ограден, като западната граница на имота е път с идентификатор *** по КК, южната граница е оградата на ПИ ***, а северната и източната граници на са материализирани.

От приетото и неоспорено своевременно заключение на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 112 и сл.) се изяснява, че поземленият имот с идентификатор ***, собственост на А.И.съгласно скици-приложения № 3 и № 4 към първоначалното заключение, е с площ 1446 кв.м. при граници: от север - гора със собственик Държавно лесничейство; от юг и югозапад - път; от изток- Н.Д.и от северозапад - Г.Г., като в имота има построена малка сграда, която е отразена на всички планове и съответства на описания в завещанието от 1957 г. малък кьошк в лозе с площ 3 дка. Според заключението съседният ПИ 136 на Н.Д.е с площ от 1396 кв.м, а ПИ № *** на Г.Г. е с площ от 1170 кв.м. Съобразно наличните по делото материали и извършения оглед на място, вещото лице заключва, че описаните ПИ ***, 135 и 136 съответстват по местоположение на описания поземлен имот в нотариален акт № ***/1968 г. с площ 3,5дка, но общата им площ е по-голяма, равняваща се на 4032 кв.м. Според допълнителното заключение точните граници на поземления имот - лозе с площ 3,5 дка не могат да се определят, тъй като към момента на съставяне на нотариалния акт от 1968 г. е действал КП от 1956г. и на него не е отразен имотът. По същата причина според експерта не могат да се определят еднозначно и границите на лозята от 3 дка и 3,3 дка, описани в нотариалния акт от 1925 г., респ. завещанието от 1957 г., нито взаимното им разположение, както и да се направи извод за тяхната идентичност или попадане в площта, образувана от процесния проектен имот № 1209 и имотите с № ***, 135 и 136. Според вещото лице няма данни поземлен имот, находящ се в м. „***“, собственост на А.С.И., да е бил предмет на отчуждаване, одържавяване, включване в ТКЗС, ДЗС или извършване на замени чрез ТПС комисии.