Решение № 94 от 11.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Плевен, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500083 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1515 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7030/2023 г.

Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД А. С. Ц. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София следните парични суми, произтичащи от договор за банков потребителски кредит

– овърдрафт

№

665/0525/Р00000000701825/11.05.2021 г.: 3 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, 268,60 лв. – неразрешен овърдрафт, 150,05 лв. – договорна лихва за периода 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г. и 162,96 лв. – неустойка за периода от 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г..

Със същото решение ПлРС е осъдил А. С. Ц. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София направените по делото разноски, както следва: за исковото производство - в размер на 198,37 лв. за държавна такса, 11,02 лв. за държавна такса по чл. 102з ал. 3 от ГПК, 500 лв. за особен представител, 200 лв. за вещо лице и 4 473,88 лв. за адвокатско възнаграждение; за заповедното производство – в размер на 71,63 лв. за държавна такса и 344,94 лв. за адвокатско възнаграждение.

1

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. С. Ц., който чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПлАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Във възизвната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като според въззивника първоинстанционният съд не е съобразил нищожността на договора за кредит между страните като сключен в противоречие с чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 и чл. 22 от ЗПК и неправилно е оставил възраженията му в тази насока без уважение. Алтернативно поддържа, че по делото не са представени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗСИ. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат А. А. от САК, в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържа се, че съдържанието на договора за кредит е ясно и разбираемо, че договорът не страда от пороци водещи до неговата нищожност, че в същия е уговорен краен срок за погасяване на задълженията по кредита 11.05.2023 г., поради което не са били налице причини за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Претендират се направените по делото разноски. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. Особеният представител адвокат П. депозира писмена молба, в която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна не се представлява по делото. В депозираните по делото писмени бележки пълномощникът на въззиваемата банка адвокат А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа депозирания отговор на същата. Претендира направените във въззивната инстанция разноски изцяло или евентуално при условие на компенсация при частично уважаване на жалбата. Представя списък на разноските за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Възивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество Плевенският районен съд е сезиран от ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София с осъдителни искове с правно основание чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК предявени против ответника А. С. Ц. за осъждане на ответника да 2 заплати на ищеца паричните суми, за които е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, но с разпореждане по ч.гр.д. № 6181/2023 г. на ПлРС заявлението е отхвърлено и на ищеца е указано от съда да предяви осъдителни искове за паричните вземания, посочени в заявлението, произтичащи от договор за банков потребителски кредит – овърдрафт - № 665/0525/Р00000000701825/11.05.2021 г., както следва:

3 000 лв. – главница до договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 31.10.2023 г. до окончателното заплащане на вземането,

268,60 лв. – неразрешен овърдрафт,

150,05 лв. – договорна лихва за периода 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г.

162,96 лв. – неустойка за периода от 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г..

В срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответника А. С. Ц. чрез назначеният му особен представител адвокат Е. П. от ПлАК е оспорил основателността на предявените искове изцяло, който е оспорил действителността на процесния договор за овърдрафт. С отговора са направени възражения, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 5 ал. 2 и ал. 4, чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20 и ал. 2, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 и чл. 22 от ЗПК, тъй като договорът е сключен без да предоставен стандартен формуляр, договорът е неразбираем и неясен относно съществените елементи на договора, клаузите за начисляване на договорна лихва не са индивидуално договорени и противоречат на закона и добрите нрави и съставляват неравноправни клаузи, тъй като водят до съществено неравновесие между правата на страните по процесния договор.

Възразява се на ответника да е съобщено за настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит. В заключение се прави извод, че ответникът дължи само чистата получена сума по кредита.

За да уважи предявените искове, ПлРС е приел, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на срочен договор от 11.05.2021 г. за потребителски кредит на физическо лице, усвоен чрез овърдрафт в размер до 3 000 лв. по посочена разплащателна сметка.

Първоинстанционният съд е намерил за неотносими към предмета на спора възраженията на особения представител на ответника за нищожност на договора при условията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, тъй като изискванията на договор за кредит – овърдрафт са уредени в разпоредбата на чл. 12 от ЗПК.

Прилагайки и служебно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК 3 първоинстанционният съд е приел, че клаузите на договора, вкл. относно договорения размер на възнаградителната лихва са действителни и не са налице неравноправни клаузи, които да водят до частична или пълна недействителност на договора. Приел е за неоснователни възраженията за липса на основания за предсрочна изискуемост на кредита, поради това, че с оглед изтичане на договорения срок за погасяване на всички задължения по договора – 11.05.2023 г. задълженията на кредитополучателя са изискуеми и не е необходимо от страна на кредитора да се прави изявление в тази насока, тъй като не е налице предсрочна изискуемост. По отношение на дължимия размер на сумите по кредита първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата по делото СИЕ и е приел, че исковете са доказани по основание и размер изцяло.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че по заявление на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София по реда на чл. 417 от ГПК е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 6181/2023 г. по описа на ПлРС за сумите, предмет на предявените осъдителни искове, произтичащи от неизпълнени задължения по договор между страните от 11.05.2021 г. за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по посочена разплащателна сметка до общ размер от 3 000 лв.. Установява се, че с разпореждане на съда заявлението по чл. 417 от ГПК е оставено без уважение, тъй като е прието, че длъжникът е с настоящ адрес в К. и на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви осъдителни искове за претендираните суми в едномесечен срок.

Установява се, че разпореждането е връчено на заявителя на 15.11.2023 г. и в изпълнение на същото на 15.12.2023 г. са предявени осъдителни искове за вземанията, посочени в заявлението по чл. 417 от ГПК.

Правилно при тези данни ПлРС е приел, че исковете по чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От представения по делото в първата инстанция договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по посочена разплащателна сметка до общ размер от 3 000 лв., сключен между страните на 12.05.2021 г. чрез електронен подпис, се установява, че същият има за предмет право на кредитополучателя да усвоява парични суми до 4 договорения общ размер на кредита, да ги ползва целево за текущи разходи и връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ, с които кредитополучателят е запознат като част от договора и които е приел с подписването им. Установява се, че в т. 4 и т. 5 от договора страните са договорили годишен лихвен процент /ГЛП/ по договора в общ размер от 12,95 %, формиран като сбор от референтен лихвен процент /осреднен депозитен индекс/ в размер на 0,05 % и фиксирана надбавка към референтния лихвен процент в размер на 12,90 %, ГПР в размер на 13,8051 % и обща сума, дължима по кредита ведно с разходите към датата на сключване на договора – 3 395,39 лв., заплащане на такси за откриване, поддръжка и обслужване на разплащателна сметка съгласно приложимата към датата на изискуемостта Тарифа за физически лица на банката. Установява, че в т. 5.4 от договора страните са договорили обезщетение за забава /неустойка/ в размер на законната лихва за срока на просрочие на всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен овърдрафт. Установява, че в т. 5.5 от договора страните са договорили срок на договора от една година за периода от 11.05.2021 г. до 11.05.2022 г. и краен срок за погасяване на задълженията по договора 11.05.2022 г.. Установява се от т. 10.7 от договора, че правото на кредитополучателя да ползва средства от кредита в рамките на договорения срок се възстановява с всяка издължена от него сума при условие, че няма нарушение на договора. Установява, че в т. 11 от договора е посочено, че за ползвания кредит кредитополучателят се е съгласил да заплаща лихви, такси, комисионни и разходи по т. 4 и т. 5, като в т. 11.1.1 е посочен начина на формиране на осреднения депозитен индекс /ОДИ/ включен в референтния лихвен процент, а именно на база Лихвена статистика на БНБ, представена в посочена таблица, която се публикува на посочена интернет страница на БНБ, въз основа на която от страна на Банката се прави изчисление на среднопритеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на нефинансови предприятия и домакинства в банковата система на България, представени в таблицата, получена чрез претегляне на пряко извлечени стойности от таблицата на ефективен годишен процент по всички категории клиенти и видове депозити, представени в таблицата през обемите им за съответния месец, а среднопритеглената стойност се извежда като сбор от произведенията на ефективния годишен процент от таблицата и обема на 5 съответната категория клиент и вид депозит за съответния месец от таблицата се раздели на сбора на обемите на всички левови депозити за същия месец от таблицата. Посочено е задължение на Банката да публикува посочения размер на ОДИ ежемесечно на сайта на банката в първия работен ден на календарния месец. Установява се, че в т. 11.2 страните са договорили, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължимата сума по усвоената част от кредита тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит и ако този лимит е усвоен изцяло то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт, които от своя страна се олихвява с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем. Установява се, че в т. 11.3 страните са договорили, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница /разрешен или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви съгласно договорените срокове в т. 7 и т. 12.2.1 и т. 12.2.2, че цялата неиздължена сума се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т.5.4. Установява се, че в т.