Решение № 489 от 26.10.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Ловеч, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА Гражданско дело № 20264310100250 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. А. Й. от с. Л., чрез пълномощник адвокат Х. Р., срещу „З.М.“ АД – гр. София, за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № *** от 06.05.2025 г., поради противоречие със закона, с цена на иска: 2577.21 евро, а в условията на евентуалност, за обявяване нищожност на клаузата на чл. 2.9 от същия договор, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

В исковата молба са наведени доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и че клаузата на чл. 2.9 от договора е нищожна, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на поръчителство, при което се уговаря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия и се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че в договора за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР е 55.55%, но не е ясно същият от какво се формира, тъй като не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а нарушаването на тази разпоредба води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Наред с това, ищецът изтъква, че след като са взети предвид параметрите на кредита /4000 лв. – главница при 12 месечни погасителни вноски по 780.05 лв./ размерът на ГПР достига до 513.82%, който се различава от посочения в договора и надвишава много над пет пъти законната лихва. Счита, че след като кредиторът не е оповестил действителния ГПР в договора, е нарушил цитираната разпоредба на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, което също води до недействителност на целия договор. Изтъква също, че 1 посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/92/ЕО.

Въз основа изложеното, ищецът моли да бъде обявен за нищожен сключения между него и ответника „З.М.“ АД, договор за потребителски кредит № *** от 06.05.2025 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност, да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 2.9 от същия договор, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Претендира присъждане и на направените разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „З.М.“ АД, чрез пълномощник адвокат Б.А., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като са изложени аргументи. Моли, да бъдат отхвърлени исковете и в полза на ответника се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е изразил становище по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован, също не се представлява и не е изразил становище по същество.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не се спори, че на 06.05.2025 г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея договор за потребителски кредит № ***, между ответника „З.М.“ АД, в качеството на „кредитор“, и ищецът И. А. Й., в качеството на „кредитополучател“, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата 4000.00 лева, а той се задължил да го върне при условията на договора и Общите условия на кредитора за предоставяне на потребителски кредити от разстояние. Уговорено е, че срокът на договора е до 06.05.2026 г., като годишният фиксиран лихвен процент по кредита е 45.00%, годишният процент на разходите /ГПР/ - 55.55%, с обща дължима сума по кредита – 5040.59 лева, която следва да се погаси на 12 броя погасителни вноски, всяка в размер на 420.05 лева /главница+лихва/ и 12 вноски, всяка в размер на 360.00 лева – за гарант, или общо вноска - 780.05 лева, съгласно погасителен план към договора. Установява се, че съгласно клаузата на чл. 2.9 от договора, обезпечението на кредита е чрез дружество гарант – „К.Б.К.“ ЕООД.

Представен е договор за поръчителство, сключен на същата дата - 06.05.2025 година, между кредитора „З.М.“ АД, „К.Б.К.“ ЕООД, наричано „гарант“, и кредитополучателя И. А.

Й., по силата на който гарантът се задължил срещу възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, които са поети по договор за кредит № *** от 06.05.2025 г., сключен между кредитора и кредитополучателя. В чл. 2 от договора за поръчителство е уговорено, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят заплаща на гаранта възнаграждение в общ размер 2 на 4320.00 лева, което по искане на кредитополучателя се заплаща от него разсрочено – на 12 месечни вноски, всяка по 360.00 лева, съгласно погасителен план, който е приложение № 1 на договора за поръчителство и приложение № 2 на договора за кредит.

От заключението на допуснатата по искане на ответника съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на ГПР по договора за процесния кредит при главница 4000.00 лева, 12 месечни вноски, 45.00% - годишен фиксиран лихвен процент, 420.05 лева – размер на месечната вноска, общо разходи – лихви 1040.60 лева, изчислен по Формулата в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, е 55.546%. Така изчисленият ГПР съответства на посочения в договора и в стандартния европейски формуляр размер на 55.55%. Взаимоотношенията между кредитора и гаранта са отчитани при ответника по счетоводна сметка 4929 „Разчети с дружеството гарант“, като всички постъпили суми при ответника като възнаграждение за гаранта по процесния договор през периода 07.05.2025 г. – 22.04.2026 г. са преведени в полза на гаранта.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „З.М.“ АД, като кредитодател, и ищецът, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях договор за потребителски кредит № *** от 06.05.2025 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ищеца паричен кредит, а той се е задължил да го върне. Установи се по делото, че във връзка с този договор за кредит е сключен и договор за поръчителство от 06.05.2025 г. между страните и трето лице /гарант/, по който е уговорено заплащане на възнаграждение, дължимо от ищеца в полза на гаранта, за да отговаря той спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на ищеца - кредитополучател, поети по договора за кредит.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит.

Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Касае се за Договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

3

Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т. 10/. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Според чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В случая посоченият в договора за кредит ГПР е 55.55%, като според приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, този размер, изчислен по Формулата в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, включва главница 4000.00 лева, 12 месечни вноски, 45.00% - годишен фиксиран лихвен процент, 420.05 лева – размер на месечната вноска, общо разходи – лихви 1040.60 лева. Следователно, възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство не се включва в ГПР по кредитния договор.

Съдът счита, че по този начин процесният договор за кредит е сключен в противоречие със закона – чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР по кредита не е включено като разход възнаграждението, което се дължи от кредитополучателя по гаранционната сделка, обезпечаваща задълженията му по кредитния договор. След като посочения в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните, потребителят реално се явява лишен от информация за действителния размер на приложимия по договора ГПР и е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема, което отново води до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

От друга страна, съдът намира, че е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР беше включено и въпросното възнаграждение от 4320.00 лева /размерът му надвишава сумата по кредита/, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на клаузата, надвишаваща този предел.

По изложените съображения, предявеният иск за прогласяване нищожност на 4 процесния договор за потребителски кредит № *** от 06.05.2025 г., се явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви неговата нищожност, на основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

С оглед уважаването на главния иск, не е необходимо съдът да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 2.9 от същия договор за кредит.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на исковата претенция изцяло, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, а именно: 103.09 евро – внесена държавна такса и 500.00 евро – адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 603.09 евро.