Решение № 446 от 10.02.2016, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№446/10.2.2016г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8387 по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 19350 от 13.7.2015 год. от С.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * *, с адрес: обл.

Варна, общ. *, с. *, ул. „*, с искане до съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните на * год. в * * граждански брак, за което е съставен акт № * год. в Община *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата, да се предостави упражняването на родителските права относно детето Т. С. К., ЕГН ********** на бащата, да се определи местоживеенето на детето Т. С. К., ЕГН ********** при неговия баща на адрес: ***, да се осъди майката да заплаща на детето, чрез неовия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, да се определи режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и на рождения ден на детето – за два часа, а също и за Коледните празници – по 2 дни, с преспиване.

В исковата молба се излага, че страните са сключили граждански брак на * год. в * *, за което е съставен акт № * год. в Община *, като от брака е родено детето Т. С. К., ЕГН **********. Твърди се, че поради отчуждение и охладняване в отношенията им, преди 20 дни ответницата е напуснала семейното жилище заедно с детето и е лишила ищецът от възможност да контактува с детето, за което е подадена жалба в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. *.

В съдебно заседание, ищецът и ответник по насрещния иск – С.Т.К., лично, изразява воля за предприемане на действия за помиряване между страните, и евентуално – за предоставяне упражняване родителските права по отношение на детето - Т. С. К..

Ответникът – Н.В.К., чрез пълномощник, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира съображения за допустимост на иска за развод. Оспорват се наведените от ищеца твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Твърди се, че в началото на брака страните са живеели в гр. *, * * в различни жилища, на свободен наем, както и че ответницата не притежава жилище в Република България.

Твърди се, че роденото от брака дете Т. е четвърто за ищеца дете, както и че от месец май 2014 г. страните с детето са живяли на адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „*. Излага се, че след поредното упражнено над ответницата и детето психическо и физическо насилие, на 19.06.2015 г., за което са сигнализирани органите на ІV РУ при ОД на МВР – гр. Варна, майката и детето са настанени в защитено жилище, както и е образувано гр. д. № 7245/2015 г. на ВРС, по което е издадена заповед за незабавна защита и е определено временно местоживеене на детето при неговата майка, за срок от една година. Твърди се, че ищецът не е лишен от възможността да контактува с детето, както и че в Отдел „Закрила на детето“ гр. Варна се провеждат контролирани срещи между детето и родителите на ищеца. Твърди се, че са настанени в защитеното жилище в срок до 30.12.2015 г., както и че майката и детето са граждани на * *, където ответницата, която е в отпуск по майчинство до 20.092015 г., има постоянна работа и жилище. Твърди се, че ответницата Н.К. изцяло полага грижи за психическото, емоционалното и физическото развитие на детето, както и че ищецът е дезинтересиран от детето, както и че лични вещи и документи на ответницата и детето са останали в семейното жилище, но ищецът отказва да ги предаде. Отправя се искане за прекратяване на брака, по вина на ищеца, да й се предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, да се определи местоживеене на детето при майката на адрес:

* *, *, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: два месеца през лятото, считано от 1 юли до 31 юли на всяка календарна година, а също и за осъждане на ищеца да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на минималната определена за страната. Желае след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – К..

В съдебно заседание, ответникът и ищец по насрещния иск лично, а и чрез пълномощника си, поддържа изложените в отговора и насрещния иск, фактически твърдения и правни доводи .

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното на л. 5 удостоверение, С.Т.К., сключват граждански брак на * год. в * *, за което от Община * е съставен Акт № * год.

Видно от представеното на л. 6 удостоверение, С.Т.К. и Н.В.К. са родители на детето

Т. С. К., ЕГН: **********, род. на *** год.

Приобщена към доказателствения материал по делото е трудова книжка № */ * год. (в заверен на бълг. език превод), издадена на името на лицето Н.В.К., в която са вписани образованието на лицето – висше професионално и специалността – учител по математика.

Съгласно удостоверение от 23.07.2015 год. (л. 42), считано от 16.01.2012 год. Н.В.К., заема длъжността Специалист в отдел „*“, клон * и *, в „*“ АД.

С влязло в сила решение по в. гр. д. № 2775 по описа на ВОС за 2015 год., е потвърдено Решение № 3172/16.07.2015 на ВРС по гр.д.№

7254/2015г, с което С.Т.К. е задължен, на осн. чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителите Н.В.К., род.***г, гражданка на * *, и Т. С. К., род.***г, двамата с постоянен адрес *** чифлик; забранено му е, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН, ДА ПРИБЛИЖАВА молителите Н.В.К., род.***г, гражданка на * *, и Т. С. К., род.***г, двамата с постоянен адрес *** чифлик, на разстояние по-малко от 200 м., за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение; определено е, на осн.чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН, временно местоживеене на детето Т. С. К. при неговата майка Н.В.К. за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение; е осъден, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС, глоба в размер на 300.00 лева .

От заключението на вещото лице Цв. С., по изслушаната в хода на процеса съдебно – психологична експертиза, което се кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява следното: детето Т. К. живее в защитена среда, като всички функции по неговото отглеждане и възпитание се осъществяват от неговата майка; интелектуалното, емоционално и поведенческо развитие на детето са характерни за възрастта му; детето е силно привързано към своята майка, като във връзката с нея получава сигурност, защита и опора; детето не общува с баща си от 19.06.2015 год.; не са налице данни или индикации за манипулативно поведение на някой от родителите спрямо детето, с насочени срещу другия родител; налице са съмнения у майката относно поведението на бащата към нея и детето; майката е адекватно ориентирана за време, място и собствена личност, притежава интелект и умения за общуване, емоционално сдържана, отговорна спрямо направени лични избори, свързани с грижата и защита на детето, притежава практически умения и възгледи относно грижите и развитието на детето; бащата е адекватно ориентиран за време, място и собствена личност, притежава интелект и богати вербални умения, проявява самоувереност и повишена потребност от подчертаване значимостта на собствената си личност, като на поведенческо ниво проектира импулсивност и затруднения в спазването на правила и граници, силно привързан към детето, като има възгледи за отглеждането му, част от които през идеята за възпитание на неговата майка.

Приобщен към доказателствения материал по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съгласно който към 16.11.2015 год. (датата на неговото изготвяне) преките, ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на детето се осъществяват от неговата майка; двамата обитават самостоятелна стая в Кризисен център – гр.

Варна; детето е спокойно, развива се правилно, изговаря думи както на български, така и на руски език, общува с други деца; детето не общува със своя баща, поради наложени мерки за защита.

Приобщен към доказателствения материал по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. *, съгласно който С.Т.К. притежава необходимия капацитет, необходим за отглеждане и възпитание на детето Т. К..***, заедно със своите родители; жилището има добри хигиенно – битови условия, оборудвано с необходимите вещи за функциониране на домакинство;

За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни доказателства:

В показанията си свид. О.И. излага, че в началото брачните отношения между съпрузите протичат нормално, двамата живеят на квартира в *. Там С. не е работил официално, карал е нелегално такси. В края на м. май 2014 год. С. удря шамар на Н.. Сочи, че съпругът често е вдигал скандали, ограничавал е телефонните обаждания и контактите с нейни близки (колеги, родители). Често я е удрял, включително и по време на кърмене, като по лицето и личали огромни синини. Грижите за детето Т. винаги са полагани основно от Н.. В България семейното жилище е на два етажа – на първият живеят родителите на съпруга, а на втория – младото семейство. С. има три други деца от предходни бракове, Т. е четвъртото.

В показанията си свид. Л.П. излага, че през 2015 год. Н. е потърсила съдействие и е заявила желанието си да напусне България с детето. Споделила е, че съпругът и е посягал да я удря, вкл. и пред детето. Сочи, че към средата на м. юни 2015 год., Н. се я появила и с насинено око.

В показанията си свид. Н. сочи, че С. произхожда от добро семейство, има утвърдени трудови навици, не употребява алкохол. С. и семейството му живеят на втория етаж от къщата. Свидетелят излага впечатленията си за липса на конфликти и спокойна атмосфера, в дома на ищеца.

В показанията си свид. И. сочи, че С. работи, в дома му има всички подходящи условия за отглеждане на малко дете, като семейството живее на самостоятелен етаж. Излага впечатленията си за поддържане на нормални отношения в семейството, родителите на ищеца оказвали помощ при отглеждане на детето, а също и че е изненадан от напускането на Н..

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Твърдения на страните, изложени в исковата молба и в отговора към същата, както и анализът на събраните по делото гласни доказателства налага извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.

Съоразно разясненията, дадени в ППВС

№ 10/ 1971г. такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не създава нормални условия на живот на съпрузите, като дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално. Непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите, като продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.

В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, се установява по несъмнен начин продължително разделно живеене на съпрузите - считано от м. юни 2015 год., от който момент ищцата е настанена в защитен център. Установява се и категоричното нежелание на съпругата за продължаване съвместно съжителство с ищеца, поради упражнявано физическо и психическо насилие, а също и с оглед различните им преценки относно начина на живот, отглеждане и възпитание на детето.