Определение № 1477 от 04.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501120 по описа за 2026 година

Производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Макроадванс „ АД, ЕИК 201127485 срещу Определение № 2 893 от 09.03.2026 г., пост. по гр.д. № 2 636/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – ответник по спора, за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 345/27.01.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на определение за уважаване на молбата му по чл.

248 ал. 1 от ГПК. Настоява, че разноски на ищеца не се следват, съответно не се следва и възнаграждение на упълномощения от него адвокат, оказал му безплатна правна помощ в хипотеза на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА. В тази насока поддържа доводи, че освен че признание на иска и заплащане / връщане на исковата сума / платена от потребителя неустойка по недействителна договорна клауза /, не е дал повод за завеждане на делото, т.к. преди предявяването на ИМ не е извършвал спрямо ищеца каквито и да било действия по извънпроцесуална принуда последният да му заплаща неустойката. В условие на евентуалност, моли за намаляване на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на адвокат Радев под присъдения му размер от 245, 42 евро с ДДС.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предявеният иск е от 10.02.2025 г. с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД – за осъждането на „ Макроадванс „ АД да заплати / върне на ищеца К. А. Т. платена от него при начална липса на основание неустойка за недадено обезпечение в размер на 932,44 лева – поради недействителност на договорната клауза за тази неустойка по сключения между страните Договор за потребителски кредит от 20.04.2022 г..

Приложен към ИМ е казания договорът и погасителния план, съставляващ 1 неразделна част от него. Видно от същите получената от ищеца Т. сума се връща с възнаградителна лихва и неустойка за недаденото обезпечение чрез 15 анюитетни месечни погасителни вноски с краен падеж 20.07.2023 г., считано от 20.05.2022 г..

С отговора на ИМ „ Макроадванс „ АД е признало иска и като приложение към отговора е представило разписка за паричен превод до ищеца чрез Еконт в размер на исковата сума от дата 27.05.2025 г. – т.е. след завеждане на делото. Т.е., безспорен е факта, че ищецът е изпълнил задълженията си по облигацията изцяло съгласно договорения начин и в договорения размер – в т.ч. и казаната неустойка. Няма спор и че сумата, съставляваща платената от него неустойка му е върната от дружеството чрез казания превод от м. май 2025 г..

При така установеното, районният съд е приел клаузата за неустойка за недадено обезпечение / чл. 10 от потребителския договор / за недействителна/нищожна, но поради извършеното плащане го е отхвърлил, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, е осъдил ответното дружество да заплати на ищцовата страна разноски, предст. заплатената по ИМ ДТ, а в хипотеза на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА – възнаграждение на адвоката, което е определил в размер от 205 евро / 400 лв. /, с ДДС – 245,42 евро.

С оглед така установеното, неоснователно е поддържаното от частният жалбоподател за недължимост на така присъдените ДТ и възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА поради това, че не е дал повод за завеждане на делото. Самото съществуване на нищожна/недействителна клауза в процесния договор обосновава интерес от предявяване на иск за установяване на нейната нищожност/недействителност и за връщане на платеното по нея при начална липса на основание, съответно сочи на недобросъвестност на ответника, изразяваща се в предоставяне на потребителски кредити при неравноправни условия. В случая плащането на процесната неустойка е извършено от потребителя съгласно погасителния план по договора / където дължимите месечни суми за неустойката са посочени в отделно перо, част от съответните погасителни вноски /, приета е от кредитодателя и не е върната от последния до завеждане на делото и преди връчването на преписа от ИМ – повече от две години след недължимото й плащане от ищеца, който не е длъжен да моли кредитора и да го чака да я върне след приключване на материалното им правоотношение. Следователно частният жалбоподател – както правилно е приел и районния съд, е дал повод за завеждане на делото и дължи направените за него от ищцовата страна разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на процесуалния представител на ищеца.

Неоснователно е и оплакването за прекомерност на възнаграждението. То е в размера на минимума по НВАР № 1/9.7.2004 г., като и в случая са съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д.

№ 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/, като възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд – който е високо квалифициран.

Съгласно практиката на ВКС, при ниска фактическа и правна сложност на делото и съобразно количеството на уговорената и свършена работа е допустимо минималните размери по наредбата да бъдат прилагани като ориентир. Точно това е сторено от районния съд, който правилно е отчел видът на спора, интереса, положения от адвоката труд, количеството на извършената работа, с оглед които и възнаграждението е определено в минималния размер от 205 евро. Разликата от 40,42 евро е начислено ДДС, което въззивната инстанция също намира за правилно. Съгласно практика на ВКС – която се споделя от настоящия състав на съда, се приема, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на 2 облагане по см. на чл. 2 т. 1 вр. чл. 8 от ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на основанията по чл. 38 ал. 1 от ЗА не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което възнаграждението на регистриран по ЗДДС адвокат се присъжда с включен в него ДДС.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и частната жалба срещу него се оставя без уважение, като неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Макроадванс „ АД, ЕИК 201127485 срещу Определение № 2 893 от 09.03.2026 г., пост. по гр.д. № 2 636/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – ответник по спора, за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 345/27.01.2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3