Решение № 8 от 15.01.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С., ***.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.Р при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244***0100473 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Ищцата ас. д-р С. С. З. в исковата си молба, моли да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ** от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“, с която е наредено кадрово преструктуриране в катедра „**“, по силата на което е ищцата е прехвърлена от катедра „**“ в катедра „Ч**“, където се счита за некомпетентна да полага труд. Заявява, че не е изразила съгласие за такова изменение на характера и мястото на работа и че не притежава необходимите знания и квалификации да полага труд по други специалности в други катедри на СА „Д.А.Ц“. Счита заповедта за нищожна, поради заобикаляне на закона, защото с нея се променя характера и мястото на работа и незаконосъобразна, защото не е спазена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ и е опорочена цялата процедура по издаването и. включително и чл.98, ал.2 от Правилника за дейността на СА „Д.А.Ц“. Поради това е завела иск с правно основание чл. по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 118, ал.1 КТ, с който претендира отмяна на заповед №** от **г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ с която се изменя трудовото и правоотношение, едностранно от работодателя, досежно мястото и характера на работата от катедра „**“ в катедра „Ч**“, като незаконосъобразна и/или нищожна.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът СА „Д.А.Ц“ в даденият от съда срок, заявява, че предявените искове за незаконосъобразност и нищожност са недопустими и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени с решение на съда. Твърди че заповедта на ректора за промяна на работното място не представлява административен акт а по своята правна същност е волеизявление на една от страните по трудовото правоотношение, поради което същата не може да бъде произнасяна за нищожна по исков ред. Посочва че в трудовото право няма понятие нищожност, респективно недействителност на заповедта за 1 преместване, дисциплинарно наказание, уволнение или друга заповед на работодателя. Също е посочено и че чл.74 и чл.75 от КТ борави с понятието недействителност, но само на трудовите договори, поради което не може да бъде предмет на защита в исковия процес правото да се иска прогласяване на нищожност на заповедта за промяна на работното място. Твърди се, че в кодекса на труда няма предвиден иск за установяване на извършен от работодателя нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и организацията на работата. В исковата молба е посочено, че допуснати от работодателя на рушения на трудовото законодателство, при издаване на вътрешни актове, могат да бъдат предмет на установяване, само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението не е допустим. В становището на отговора на исковата молба, също се твърди, че в случая в самата заповед е посочено, че с нея не се променя съдържанието на трудовото правоотношение, освен това според щатното разписание, щатната численост на длъжността асистент е определена за цялото висше училище, а не конкретно за всяка катедра, както и че длъжностите характеристики за длъжността асистент, също са еднакви са всички асистенти, независимо към коя катедра се числят и работата им като трудова функция е една и съща.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Предявеният иск е по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 118, ал.1 КТ и в хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата С. С. З. е заемала длъжността "**", код по **;

**, в СА „Д.А.Ц“, гр. С., ул.“Е.Ч“ №2. Ищцата З. заемала длъжността на основание Трудов договор № *** от ***г., който бил сключен на основание чл.

68, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 54, ал. 3 от ЗВО, чл. 95, ал. 2 от ПРАС в СА, Протокол № *** от заседание на КС „ФК“ за определен срок - до *** г., на пълно работно време - 8.00 часа при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение ***00 лева, и допълнително възнаграждение като Доктор в размер на *** лева.

Със Заповед № **/** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ на основание чл.

118, ал. 2 от КТ и чл. 98, ал.1 от ПДСА, както и въз основа на ДЗ с вх.

№***4/*** от старши преподавател д-р В.М – Вр. ИД Ръководител катедра „***“ при СА „Д.А.Ц“, е наредено прехвърляне на ищцата асистент д-р С. З. от катедра „**“ в катедра „Ч**“.

От свидетелство за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ от ***г., е видно, че на С. С. З. е защитила пред Факултет „Ф.“ дисертационен труд на тема „Проблеми и предизвикателства пред управлението на държавния дълг в Еврозоната (по примера на Гърция и Италия)“.

Представена е покана от Ректора на СА „Д.А.Ц“ на основание чл.193, ал.1 от КТ от ***г. за представяне на писмени обяснения, адресирана до ас. др С. З.

Видно от предоставеното длъжностно разписание на СА „Д.А.Ц“ към ***г. е че в групата „**“, относно длъжността „асистент, висше училище“ с шифър по НКПД ** са посочени 12 щатни бройки, като същите на са 2 разпределени по структурни звена.

Приложено е копие на докладна записка с вх.№***4/*** от старши преподавател д-р В.М Вр. ИД Ръководител катедра „***“ при СА „Д.А.Ц“ с която същия отправя молба за осигуряване на нови научни кадри с необходимата квалификация, за подпомагане и развиване публикационата дейност на катедрата „Ч**“.

Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „асистент, висше училище“, одобрена с решение по т.6, №1 на Академичен съвет от ***г.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Спорът между страните са изразява в това, че ищцата ас. д-р С. С. З., счита, че заповедта с която е преместена от катедра „**“ в катедра „Ч**“ е незаконосъобразна и/или нищожна.

Промяна в съдържанието на трудовото правоотношение по смисъла на чл.

118 КТ от страна на работодателя не е извършена, нито е засегната регламентираната в закона стабилност на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. При установената по делото фактическа обстановка, не се установяват данни за промяна на мястото на работа, заеманата длъжност, срок на трудовия договор (съгласно чл.68, а.1 от КТ), трудово възнаграждение и възнаграждение на докторска степен по отношение на ищцата ас. д-р З.. След промяната, настъпила в следствие на заповед № ** от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“, ас. д-р С. С. З. е останала и на преди това заеманата от нея длъжност, а именно "асистент, висше училище“ с код по НКПД **.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът достигна до извода, че ответникът на практика не е изменил мястото на работа на ищцата, а само работното място на ищцата. Преместването е от една катедра в друга, но и двете в СА „Д.А.Ц“ и на същата длъжност. В този смисъл се налага единствено извода, че с процесната заповед работодателят не е изменил едностранно съдържанието на трудовото правоотношение по смисъла на чл.118 от КТ.

Още повече, че нарушения при издаване на вътрешни актове могат да бъдат предмет на установяване в исков процес, само когато се претендират настъпили в следствие на тях последици в правната сфера на работника или служителя по отношение на трудовото му правоотношение. Иск за установяване на недействителност и/или незаконосъобразност на заповед за изменение на мястото и характера на работа, без да се претендират правни последици от това нарушение, е недопустим, какъвто е и конкретния случай, понеже с недействителността и/или незаконосъобразността на оспорената заповед, не се претендират последици от ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по трудовия договор. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, поради неизпълнение на оспорената заповед, каквито опасения същия е изложил пред съда, той ще може да претендира отмяна на заповедта за уволнение, поради нарушаване от работодателя му на забраната за едностранно изменение на мястото и 3 характера на работа.

В конкретния случай, преместването на С. С. З. със заповед №** от **г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ от катедра „**“ в катедра „Ч**“, не включва промяна в заеманата преди това длъжност, а именно „асистент, висше училище“ с код НКПД **, както и мястото на работа.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като недопустим.

С оглед основния извод на съда, следва също да се уважи претенцията на ответника за заплащане на разноски и му се присъдят такива в размер на *** лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от асистент д-р С. С. З., ЕГН ********** с адрес: гр.С., ул.“Х.А“№10, ап.11, против СА „Д.А.Ц“, гр С., ул. "Е.Ч." № 2, иск с правно основание чл. 358, ал. 1 вр. с чл. 118 от КТ, а именно за отмяна на Заповед № ** от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ , като недопустим.

ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН ********** с адрес: гр.С., ул.“Х.А“№10, ап.11 да заплати на СА „Д.А.Ц“, гр С., ул. "Е.Ч." № 2, направените по делото разноски в размер на *** лева (хиляда лева), представляващи адвокатско възнаграждение.

Прекратява производството по гр.д.473/2024г. на СвРС Решението /определението за прекратяване/ подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4