Решение № 112 от 16.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500208 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 26667/13.03.2025г. от М. М. И. ,представляван от адв.М. Р. против решение № 52/20.02.2025г. ,постановено по гр.д.873/2023г. по описа на ОС-Хасково , с което е развален сключеният на 22.06.2022г. договор между М. Д. В. като прехвърлител и М. К И.а договор за прехвърляне на недвижим имот – 3 / 4 ид.ч. от него , срещу задължение за издръжка и гледане. Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението и заявява искане същото да бъде отменено и така предявеният от М. В. иск да бъде отхвърлен като претендира разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от М. Д. В., представлявана от адв.П. ,с който оспорва жалбата на И. и по съображенията ,изложени в отговора ,заявява искане решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от М. В. Д. против М.

М. И., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ************* година от 22.06.2016 година на нотариус Х К рег № *** на Нотариалната камара на Република България поради неизпълнение.

Ищцата е твърдяла с договор от 22.06.2016 г. да е прехвърлила на М. К И.а срещу задължението за издръжка и гледане, собствените си 3/4 идеални части от недвижим имот - жилище,представляващ: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със заповед №********** година на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х, ул. С п № *********, целият с площ от 104,30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: обект с идентификатор №**********, под обекта: обект с идентификатор №************* и на обекта: обект с идентификатор №***********, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор №**********, построена в поземлен имот с идентификатор №*********, заедно с 3/4 идеални части от прилежащото избено помещение №11, цялото с площ от 15,18 кв.м. и 3/4 идеални части от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от 14,61 кв.м., ведно с 3,798 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота.

Тъй като М. И.а не изпълнявала задълженията си за издръжка и гледане на ищцата, последната предявила иск за разваляне на договора като в хода на делото приобретателката М. И.а починала и по реда на чл. 227 ГПК била заместена от провоприемника й, единствен наследник ,ответника М. М. И. като производството по делото приключило с отхвърлително решение.

По -нататък ищцата е изложила твърдения на 15.11.2022 година да е изпратила нотариална покана на ответника , с която поискала не пълна 2 издръжка, а такава в размер, който ще помогне да преживее останалите месеци от живота. В поканата му посочила и адрес, на който може да я посети, като по този начин му оказала необходимото съдействие за изпълнение на договора,но въпреки това ответникът И. не извършил нищо от исканото от ищцата и описано в договора. Настоявала е към датата на поканата 15.11.2022 година в живота на ищцата да била настъпила неблагоприятна промяна в сравнение с условията, които е имала към момента на сключването на договора. Тя станала 7 години по- възрастна, настъпила голямата инфлация, здравословното й състояние значително се влошило,а получаваната от нея месечна пенсия в размер на 706 лева била твърде малка за месечната й издръжка, тъй като тя страдала от редица заболявания, а именно: карцином на пикочен мехур, високо кръвно налягане, вестибулапатия и други, за което била определена с Решение на ТЕЛК 95% неработоспособност. Ежемесечно закупувала лекарства, налагало се да спазва хигиенно-диетичен режим всекидневно. Посочила е на 04.08.2023 г. да е претърпяла операция на пикочния мехур, след което да е трябвало да посещава през 20 дни У С Г” Пловдив за контролни прегледи, а от 04.09.2023 година до 07.09.2023г. постъпила в тази болницата като след изписване била насочена за химиотерапия-интракавитарна след стадиране. Това следоперативно онколечение според ищцата било твърде скъпо ,а и бил необходим придружител до У С Г” ЕАД Пловдив, тъй като тя не била в състояние да се движи с обществени превозни средства.

Тъй като въпреки отправената покана ответникът като правоприемник на приобритателката по договора не изпълнил задълженията за гледане и даване на издръжка ищцата е предявила разглеждания тук иск за неговото разваляне поради пълно неизпълнение.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска. Считал е ,на първо място , че поради формираната СПН с решение по гр.д. № 693/2021 година по описа на Хасковския окръжен съд, настоящият иск бил недопустим. По съществото на спора е призна след смъртта на М. И.а процесният имот да е преминал в негов актив като единствен законен наследник,както и е признал ,че не е престирал действия по гледане и издръжка на ищцата. Твърдял е същевременно престация от негова страна да не се е налагала, тъй като собствените средства на ищцата били достатъчни за гледането и издръжката 3 й. Настоявал е последната, въпреки пенсионната си възраст, да полага постоянно труд по нерегламентирани правоотношения, по който начин добавяла за себе си немалко доходи. При тези твърдения ответникът е заявил искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен .

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно ,че с нотариален акт № ************/2016 година, на 22.06.2016 година между ищцата М. Д. В. и М. К И.а е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на 3/4 идеални недвижим имот -жилище, съставляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със заповед №************ година на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х, ул. С п № *********, целият с площ от 104,30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: обект с идентификатор №**********, под обекта: обект с идентификатор №************* и на обекта: обект с идентификатор №***********, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор №**********, построена в поземлен имот с идентификатор №*********, заедно с 3/4 идеални части от прилежащото избено помещение №11, цялото с площ от 15,18 кв.м. и 3/4 идеални части от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от 14,61 кв.м., ведно с 3,798 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота. За безспорно е приел за приобретателя М. К И.а да е възникнало задължението „ да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигурява храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, и да й обезпечи сносен и спокоен живот, какъвто е живяла досега, докато е жива, и доколкото нейните собствени средства не са достатъчни за това“.

Също за безспорно е прието на 13.06.2023 година да е влязло в законна сила решение № 153/17.05.2022 година по гр.д. № 693/2021 година на Окръжен съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от М. В. Д. срещу М.

К И.а ,починала и заместена в хода на исковото производство от сина й М. М.

И., иск за разваляне на процесния договор като в решаващите си мотиви съдът е акцентирал върху липса на отправено искане от страна на прехвърлителката към преобритателя за даване на издръжка, респ. грижи, 4 както и на това, че не е проведено доказването на обстоятелството, че М. Д. има нужда от такава издръжка и/или грижи.

Прието е за установено ,че с нотариална покана М. В. Д. е отправила писмено изявление до ответника като правоприемник на приобретателя ,с което му е заявила, че предвид напредналата възраст, влошено здравословно състояние, ограничени собствени средства и имущество, се нуждае от допълнителна издръжка, а именно - по 350 лева ежемесечно за разходите за храна и режийни разноски, еднократно сумата 800 лева за закупуване на зимно облекло и обувки, както и по 180 лева през зимните месеци за покриване на разходи за отопление,която покана е получена от М. М. И. лично на 21.11.2022 година.

Изложил е мотиви ,че доколкото задължението за гледане и издръжка е поето при условие ,че собствените на прехвърлителката средства са недостатъчни за издръжката й,то същите подлежат на преценка ,в която връзка е посочил ищцата да поучава около 880 лева месечно пенсия и социални помощи, да е вдовица , да живее сама, единственият й син да е починал и да няма близки ,на които да разчита. Посочил е същата да няма никакво имущество, посредством продажба или отдаване под наем на което да реализира допълнителни парични средства,както и че е във връзка с влошеното здравословно състояние – страда от онкологично заболяване ,се налагали допълнителни средства и грижа.

Във връзка с основния спорен въпрос по делото ,а именно дали ищцата работи и реализира допълнителни доходи ,съдът ,като не е кредитирал показанията на свидетелките на ответника ,е приел този факт за изцяло недоказан като в допълнение е посочил ,че ищцата е на 79 години като предвид напредналата си възраст и болестно й състояние, дори и да работи, то това е поради неотложна необходимост от средства за живот и лечение,което е още едно свидетелство за нуждата й от парична издръжка,която по силата на договора е задължение на ответника.

В заключение съдът е приел да е доказано по делото прехвърлителката да има нужда от издръжка, тъй като собствените й средства не са достатъчни за покриване на нуждите й ,каквато издръжка е поискала от ответника,но същият не е предоставил ,поради което е приел иска за разваляне на алеаторния договор да е основателен и доказан и като такъв е уважил същия.

5

Недоволен от този акт е останал ответникът ,който го обжалва като във въззивната жалба изрично посочва да е безспорно ,че е единствен наследник на приобретателката по процесния договор ,както и да е безспорно ,че не е полагал грижи за ищцата и не е осигурявал издръжка.Оплакванията му са във връзка с изводите на съда относно основния спорен въпрос ,а именно реализирала ли ищцата допълнителни доходи ,а оттам и настъпила ли е изискуемостта на задължението на ответника за престиране на грижа и издръжка.

Няма спор ,че с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка преобритателката М. К И.а е поела задължение за издръжка и гледане за в бъдеще на ищцата като й осигури храна ,отопление ,грижа при болест и немощ ,било лично ,било чрез трети лица,и й обезпечи сносен и спокоен живот ,какъвто е живяла до сега ,докато е жива и доколкото нейните собствени средства не са достатъчни за това.

Няма спор и за това ,че М. К И.а е починала като единствен неин наследник е ответника ,който е приел наследството ,включващо и задълженията, поети от И с договора.Изцяло безспорно е и това ,че ответникът не е престирал нито грижа ,нито издръжка , което обстоятелство се признава от него ,включително и с въззивната жалба.

Не е спорно и това ,че на 22.06.2023г. е влязло в сила решение на ОСХасково ,постановено по аналогичен иск ,заведен през 2021 г. от ищцата против наследодателката на ответника ,при което положение релевантният тук период е считано от 22.06.2023г. насетне ,през който период ищцата е твърдяла да са се променили обстоятелствата ,при които договорът е сключен ,като във връзка с напредналата й възраст,влошеното й здравословно състояние ,което се задълбочило в този период и липсата на достатъчно средства за издръжка да е настъпила необходимостта от полагане на грижа и даване на издръжка от страна на ответника ,за което същият е задължен по силата на договора и което е бил поканен да стори .