Решение № 111 от 23.09.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 819/2021
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 23.09.2021
- В сила
- 23.09.2021
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Бургас, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Д. Пепеляшев
Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Румяна Иванова Славова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно административно наказателно дело № 20212100600819 по описа за 2021 година
С Решение № 36/14.07.2021 г. по АНД № 176/2021 г., Царевският районен съд е признал обвиняемия Н.А. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.06.2021 г., към 17:45 ч. на ВП II-99, км. 37,600 в землището на гр. Приморско, обл. Бургас в лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№ ***, в кожена раница с надпис „Guess“, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение № 1, а именно – кокаин, с нетно тегло 0,038 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин – 66,10% на стойност 8.39 лева; кокаин с нетно тегло 0,391 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин - 33,20 % на стойност 48.87 лева, всичко на обща стойност 57,23 лева, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354, ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 1
000 (хиляда) лева.
Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са възложени в тежест на обвиняемия С..
Със същото решение, ЦРС се е произнесъл и по веществените доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2 от НК е отнел в полза на държавата кокаин с нетно тегло 0,038 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин – 66,10% и кокаин с нетно тегло 0,391 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин - 33,20 % с изключение на количеството, използвано за анализ, изпратени за съхранение в ЦМУ гр. София съгласно писмо рег. № 463500-934/10.06.2021 г. по описа на РУ гр. Приморско, които да бъдат унищожени по предвидения в закона ред.
С въззивната жалба на обвиняемия се моли постановеното от ЦРС решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което Н. АЛ. СТ. бъде признат за невиновен, като бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като същото се приеме за маловажно. В допълнително подадени писмени изложения подробно се излагат с съображения, че извършеното от подсъдимия деяние, макар формално да осъществява престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, същото не е престъпно, поради незначителната по степен обществена опасност, която разкрива, с оглед ниската стойност на откритото у обвиняемия наркотично вещество. Нови доказателства не се сочат и не се представят.
В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият С. – редовно призован, не се явява. Явява се неговият защитник – адв. Ангел Стефанов от АК – Русе, адв. Р. Николов от АК – Бургас, редовно призован не се явява. В пледоарията си адв. Стефанов излага същите съображения, като тези от допълнителното изложение към въззивната жалба и поддържа молбата за приложението чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като не споделя съображенията, изложени от защитата. Намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е отчел всички признаци на престъпното деяние, като е взел предвид незначителността на вредните последици, поради което правилно е приел, че са налице визираните в чл. 93, т. 9 от НК критерии за квалифициране на деянието като маловажен случай на престъпление по чл.
354а от НК. Според държавното обвинение също така правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 9, ал. 2 от НК, както и е приложил нормата на чл. 78а от НК като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, 2 съобразявайки предвидения в чл. 354а, ал. 5 от НК размер на глобата.
След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен състав намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:
Обвиняемият Н. АЛ. СТ. е български гражданин, със *** образование, неосъждан, с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и настоящ адрес ***, управител на *** .
На 07.06.2021 г. обв. С. заедно със свой служител – св. Т.Т. се намирал в с. Лозенец, общ. Царево. Към 17:30 ч. обв. С. потеглил от с. Лозенец по ВП II99, към гр. Бургас с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като в автомобила като пътник се возил св. Т.. Към 17:45 ч. дежурен автопатрул на РУ на МВР – гр. Приморско, в състав от полицейските служители Ивелин Иванов и Мима Михайлова се намирал на КПП на ВП II99 км. 37,600. Полицейските служители забелязали, че превозното средство управлявано от обв. С. извършило забранена маневра „Изпреварване“, поради което св. Михайлова му подала сигнал със стоп-палка да спре, след което пристъпила към проверка на водача. В хода на проверката полицейските служители забелязали, че зениците на обв. С. са разширени, ръцете му треперели и видимо бил неспокоен. На въпроса на полицейските служители към водача дали е употребил наркотични вещества или алкохол, водачът заявил, че отказва да бъде проверен за употреба на наркотици. След получения отказ полицейските служители поискали съдействие от св. Стайко Овчаров – инспектор „Пътен контрол“ в РУ на МВР – гр. Приморско,който бил дежурен по управление. Свидетеля Овчаров заедно със св. Тодор Николов пристигнали на место и извършили проверка на водача за употреба на алкохол и пробата била отрицателна. Полицаите попитали обв. С. дали е употребил наркотично вещество и той отговорил, че на 05.06.2021 г. е пушил марихуана. След отказа му да бъде тестван за употреба на наркотични вещества полицаите извършили проверка по ЗМВР на автомобила управляван от обв. С.. При извършената проверка в чантичката на обв. Намираща се на задната седалка на автомобила те намерили тефтерче в което имало 1 бр. полиетиленов плик, тип „джъмпер“, който съдържал бяло прахообразно 3 вещество и 1 бр. хартиена свивка също съдържаща бяло прахообразно вещество. С. заявил, че веществото е кокаин и е за негова лична употреба. С протокол за доброволно предаване С. предал полиетиленовия плик /обект 1/ и хартиената опаковка /обект 2/. На предадените вещи бил извършен оглед на веществени доказателства, както и бил направен полеви наркотест, който дал реакция на метамфетамин.
От заключението на назначената в хода на БП химическа експертиза Протокол № 404/08.06.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, се установява, че обект № 1 – бяло прахообразно вещество, съдържащо се в полиетиленов плик, е високорисково наркотично вещество – „кокаин с тегло 0,038 грама със съдържание на активно вещество – бензоилметилектонин 66,10 %", и в обект № 2 - бялото прахообразно вещество, съдържащо се в хартиената свивка е високорисково наркотично вещество – „кокаин с тегло 0,392 гр.със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин 33,20 %".
При изготвяне на експертизата, част от обекта на изследване е бил унищожен, като останалото след изследването количество от конопа, е било предадено на съхранение в Централно митническо управление гр. София с приемо-предавателен протокол.
В мотивите към обжалваното решение, възприети и от настоящия съдебен състав, Районен съд – Царево е приел за установени обстоятелствата, изложени в Постановлението по чл. 375 от НПК на Районна прокуратура – Бургас, ТО Царево, като се е позовал на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, а именно: показанията на разпитаните свидетели, протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществено доказателство и фотоалбума към него, съдебно-химическата експертиза, справка за съдимост и от останалите приобщени писмени и веществени доказателства. Съдържащите се в доказателствената съвкупност.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, едно деяние представлява маловажен случай, когато обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай деянието, осъществено от обвиняемия, е маловажно, като е преценил комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието, вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, незначителните вредни последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност на 4 деянието.
Относно направените пред въззивната инстанция възражения с искане за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а от НК имат за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, като са считани за такава със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита – обществени отношения, които са свързани с общественото здраве. В настоящия случай, предмет на престъплението е кокаин, който съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ Държаното от обвиняемия наркотично вещество е с установено общо нетно тегло 0,429 грама с различно процентно отношение – 66,10 % и 33,20%, на обща стойност 57,23 лева. На практика са иззети два пакета, които и като бройка и като грамаж не могат да бъдат преценени като завишено количество.
Тяхната парична равностойност е далеч под минималната работна заплата, установена за страната към датата на инкриминираното деяние.
С оглед на горното и оценявайки данните, характеризиращи личността на обвиняемия, правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от него деяние е маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК, а не е налице чл. 9, ал. 2 от НК.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства дава основание да се приеме, че коментираното деяние съществено се различава от другите престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК и разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тях, поради което правилно е било квалифицирано като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие, че обвиняемият Н.С. е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че държи в себе си високорискови наркотични вещества, за които по закон се изисква разрешение, каквото той нямал.