Решение № 112 от 22.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000757 по описа за 2021 година

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение №260578 от 06.04.2021г. на СГС, ТО, VI-3 състав, постановено по т.д.№ 1076/2020 год. – на ищеца в първата инстанция „УЕСТ СОЛЮШЪН“ЕООД и от синдика на ответника „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/- А. Г. М..

Ищецът „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД чрез адв.Г. Н. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ и „ПРОДЕА АНОНИМИ

ЕТЕРИЯ

ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“ /с предишно наименование „НБГ Пангея Реик“/-дружество, регистрирано по законите на Република Гърция, евентуални искове по чл.135,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649,ал.1 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на клаузите по Раздел 2.1, б.“а“ и Раздел 3.1, б.“b“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 г., обвързващи ответниците по делото и обусловения осъдителен иск по чл.649,ал.1 ТЗ, вр. с чл.34 ЗЗД – за връщане на сумата от 5 700 000 евро в масата на несъстоятелността, заплатени на основание Раздел 2.1,б.“а“. от Рамковото споразумение от 30.09.2015 г.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, а евентуално и неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени процесуални 1 нарушения. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го отмени в обжалвА.та част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените евентуални искове по чл.135,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649,ал.1 ЗЗД като основателни и доказани, както и обусловения осъдителен иск по чл.649,ал.1 ТЗ, вр. с чл.34 ЗЗД.

В законния срок е постъпил отговор от „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“ чрез адв.Н. К. с развити в него подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част като правилно и съобразено със закона.

Решението на СГС в частта му, с която са отхвърлени евентуалния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649,ал.1 ЗЗД, както и обусловения осъдителен иск по чл.649,ал.1 ТЗ, вр. с чл.34 ЗЗД е обжалвано и от синдика на ответното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/- А.

Г. М. с оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, както и съществено нарушение на процесуалните правила. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен.

В своя отговор на жалбата на синдика „УЕСТ СОЛЮШЪН“ЕООД заявява, че поддържа изцяло изложените от синдика доводи и се присъединява към тях и моли съда да уважи тази въззивна жалба като напълно основателна.

В отговора на „Продеа Инвестмънтс“ /„ПРОДЕА АНОНИМИ

ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“/ са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата на синдика срещу отхвърлителната част на решението по евентуалния иск по чл.135 ЗЗД.Моли за потвърждаване на решението.Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от „Продеа Инвестмънтс“

/„ПРОДЕА АНОНИМИ

ЕТЕРИЯ

ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ

ПЕРИУСИЯ“/ против Определение №262914 от 28.05.2021 г., с което съдът е оставил без уважение искането на това дружество за изменение на решението от 06.04.2021 г. в частта за разноските. Развива доводи за незаконосъобразност на определението.Моли за отмяната му и присъждане на дружеството разноски за първоинстанционното производство в размер на 59 144,18 лева.

Против тази частна жалба са постъпили отговори от „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД и синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД /н/ А. М.. В същите са развити доводи за неоснователност на частната жалба против определението по чл.248 ГПК с молба за потвърждаването му.

Посочените две въззивни жалби и частна жалба са предмет на настоящото производство.

Във въззивното производство при условията на чл.266,ал.2,т.1 ГПК е прието ново писмено доказателство – Удостоверение от „ОББ“-АД, с което 2 потвърждава извършването на действията, касаещи плащането от Продеа на сумата от 4 400 000 евро по доверителна сметка при банката, като и последващото й освобождаване от доверителния агент по сметката на Стърлинг.

По частните жалби на въззивните жалбоподатели „УЕСТ

СОЛЮШЪН“-ЕООД и синдика на ответното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/- А. Г. М. против горното решение, имащо характер на определение, в частта, с която е върната като недопустима исковата молба на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД срещу същите ответници, с която са предявени главни искове по чл.26,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ – за нищожност на Раздел 2.1, б.“а“ и по чл.26,ал.1,пр.първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ и за прогласяване нищожност на Раздел 3.1, б.“b“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 г. съдът се е произнесъл с отделно определение №579 от 09.09.2022 г. , влязло в законна сила като необжалвано, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за връщането на исковата молба и прекратяване на производството в посочената по-горе част.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите и събраните доказателства, приема следното:

И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащо на обжалване решение.

Оплакванията, поддържани в тях, са с идентично съдържание. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на извода на съда, че не е налице увреждащо кредиторите на несъстоятелността правно действие на длъжника, тъй като с атакуваните клаузи от споразумението не са възникнали „изцяло“ нови и лишени от основание задължения, а увреждащите кредиторите действия /поемането на задължения/ всъщност са извършени при подписване на Рамковото споразумение от 30.09.2014 г., както и с Договора от 30.09.2015г. за неговото прекратяване. Твърди, че всички тези договори са сключени след началната дата на неплатежоспособността на дружеството – 29.04.2014 г. и несъмнено става въпрос за поемане на нови задължения от длъжника спрямо предхождащите ги – публичните задължения към НАП в размер на 68 000 лева, към „Тошел-92“-ЕООД в размер на 1 349 754 лева с произход от 2013г. и към настоящия ищец „Уест Солюшън“-ЕООД в размер на 17 024,55 лева. Твърди, че с поетите задължения в Рамковия договор от 2015г. са увредени реалните кредитори на несъстоятелността на първия ответник Стърлинг, чиито вземания са възникнали преди 30.09.2015г.

Твърди, че с оглед уговорките в посочения Рамков договор, Стърлинг има единствено задължения, без яснота и конкретни доказателства за валидното възникване на задължението от 12 300 000 евро. Освен главното задължение, с подписването на това споразумение Стърлинг се е задължило и за заплащане на неустойки. Твърди, че всички действия, които обременяват 3 имуществото на длъжника и са възникнали след възникване на вземанията на кредиторите и началната дата на неплатежоспособността, са увреждащи кредиторите. Излага доводи за необоснованост на извода на съда за неприложимост на презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.649,ал.4 ТЗ, тъй като не била установена свързаност между ответниците нито в хипотезата на §1,ал.1 от ДР на ТЗ, нито в хипотезата на ал.2. Този извод бил абсолютно необоснован с оглед събраните по делото доказателства, а и с оглед неизпълненото от съда задължение да извърши служебна справка за посочените факти на свързаност между ответниците чрез вписванията в ТР по партидата на дружествата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е необосновано - не е съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Съображенията за това са следните:

Първостепенният СГС е бил сезиран с отменителни искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД , във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ, предявени от кредитор с прието вземане срещу двамата ответници, отбелязвани по-нататък в решението с кратките им имена Стърлинг и Продеа – да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) клаузите на Раздел 2.1,б.“а“ и Раздел 3.1,б.“б“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 година и обусловен осъдителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.34 ЗЗД - за връщане на полученото в масата на несъстоятелността.

Ищецът твърди, че е кредитор с прието вземане на първия ответник, срещу когото е открито производство по несъстоятелност. Вземането му е цедирано от „Трохала Енерджи“-ООД и е възникнало преди атакувания рамков договор. Твърди, че на 30.09.2015 година двамата ответници са сключили Рамков договор, по силата на който несъстоятелният длъжник е заплатил сумата от 5 700 000 евро авансово от името на втория ответник и в погашение на негово задължение. Сочи, че задължението по Рамковия договор от 2015г. е възникнало във връзка с облигационни отношения на страните по друг Договор от 30.09.2015 година - за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014г. Твърди, че към датата на сключване на атакувания договор от 30.09.2015г. и предходните два договора, несъстоятелният длъжник е знаел за съществуването на възникнали вземания към него и на други кредитори, като всички тези договори са сключени и след началната дата на неплатежоспособност – 29.04.2014 год. Счита, че при обявяване относителната недействителност, вторият ответник е този, който следва да върне обратно сумата от 5 700 000 евро , заплатена в изпълнение на негово задължение.

На основание чл.649, ал.3 ТЗ е конституиран синдикът на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД -А. М., която защитава позицията на ищеца в процеса.

Ответникът Продеа оспорва исковете. Твърди, че липсва увреждане, тъй като с рамковото споразумение единствено са договорени евентуални бъдещи 4 договори и не са създадени нито вещни, нито облигационни правоотношения и задължения, а същевременно са преуредени и предходни отношения между страните. Твърди също липса на знание за увреждане, тъй като не е бил недобросъвестно лице при подписване на споразумението по т.2.1 от Рамковото споразумение и не е налице свързаност, каквато се твърди от ищеца. ОстА.лите възражения в жалбата касаят предявения иск по чл.26 ЗЗД, по който производството е прекратено.

Съдът е приел, че иска е предявен от легитимирано лице - кредитор производството по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД /н/ по силата на Договор за цесия от 13.09.2019г. /сключен след началната дата на неплатежоспособността и след решението за откриване на производство по несъстоятелност/, с който е придобил вземане на „Трохала Енерджи“ ООД, включено в списъка на приети вземания, одобрен от съда в тази част и обявен в ТР на 01.08.2019 година. По делото липсват доказателства вземането да е оспорено по реда и в сроковете по чл.692 и чл.694 ТЗ. Договорът за цесия е съобщен на синдика от предишния кредитор, поради което е произвел правно действие и е противопоставим на страните в настоящото производство.

Приел е, че иска по чл.135 ЗЗД е предявен в преклузивния срок по чл.649 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност е открито при условията на чл.632, ал.1 ТЗ, поради което началото на срока е от възобновяването по реда на чл.632, ал.2 ТЗ - 18.06.2019 година.

За да отхвърли евентуалния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Стърлинг на клаузите на Раздел 2.1, б.“а“ и Раздел 3.1, б.“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 г., обвързващи ответниците по делото и обусловения осъдителен иск по чл.649,ал.1 ТЗ, вр. с чл.34 ЗЗД – за връщане на сумата от 5 700 000 евро в масата на несъстоятелността, заплатени на основание Раздел 2.1,б.“а“. от същото споразумение, съдът е приел, че е остА.ло недоказано увреждащо кредиторите правно действие на длъжника, тъй като сумите, за които се е задължил по споразумението, всъщност са идентични със сумите, които са били дължими по силата на предходните договори. С други думи, не клаузите от споразумението са увреждащи спрямо кредиторите на длъжника, а евентуално предходно поетите задължения и сключени договори.