Решение № 396 от 23.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Перник, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201437 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. С. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. Ц. И., САК, срещу Наказателно постановление №251158-004246/08.01.2026г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.8 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер 1022.58 евро /2000 две хиляди лева/ за това, че при проверка, извършена на 18.12.2025 г., 11.00 часа, в град Перник, на ул.

Бенковска /зад СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“, в качеството на длъжностно лице – **** към „*****“ ЕООД, поставя предмети, извършва дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, като променя въведената организация на движението без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя – нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение, което не е извършил.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът. Преди съдебното заседание е депозирано допълнително писмено изложение, в което се изразява съгласие за разглеждане делото в отсъствие на двамата и се допълват доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към 1 преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание негов представител не е участвал. Прави възражение за прекомерност на евентуално заплатено от жалбоподателя възнаграждение на адвоката и моли, в случай, че жалбата бъде приета за основателна и съдът присъди разноски, те да бъдат в минимален размер, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е основателна.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е по чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4645653/18.12.2025г., съставен от свид. В. С. С. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – ОДМВР – Перник, в присъствие на свидетеля М. Р. З. - служител на ОДМВР – Перник, „Общинска полиция“, двамата – свидетели на нарушението. В съдържанието на АУАН е посочено, че на 18.12.2025 г., около 11.00 часа, при извършена проверка на ул. Бенковска в град Перник, зад СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“, свидетелите С. и З. установили, че движението по улицата, в посока от ул. Миньор към ул. Васил Левски е ограничено чрез разположени на пътя термопанели и специален автомобил, марка „Даф Фат ЦФ85“ с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД, както и чрез метално заграждение с поставен на него пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, без да има издадено разрешение за затваряне на улицата от собственика на пътя – Община Перник, и без да са уведомени органите на МВР. Констатирано е, че по този начин, живущите в района били принудени, излизайки с автомобилите си от междублоковото пространство, да нарушават ПЗ Г3 /движение само наляво след знака/, и да завиват надясно в насрещното движение, с което се създава опасност за останалите участници в движението. Свидетелите установили, че на мястото се извършват товаро-разтоварни дейности посредством кран, разтоварващ термопанели, предназначени за строеж на физкултурен салон в района на училището. От поставена информационна табела оградата на обекта установили, че дейностите се извършват от „*****“ ЕООД, както и че **** на обекта е жалбоподателя В. С..

Същият се намирал на мястото и изяснил, че за затварянето на улицата с цел извършваните дейности няма издадено писмено разрешение от Община Перник. При извършена устно справка, такава информация контролните органи получили и от Община Перник.

Актосъставителят – свид. В. С. приел, че отговорен за нарушението е жалбоподателят, който в качеството си на длъжностно лице – **** на обекта е наредил извършването на горепосочените дейности.

Изготвен бил и снимков материал, приложен към преписката.

Въз основа установеното фактическо положение свидетелят В. С. образувал срещу В. С. С. административнонаказателно производство като съставил АУАН серия GA, №4645653/18.12.2025г за това, че виновно е 2 нарушил разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

При съставяне на акта С. не вписал обяснения и възражения в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения .

На 08.01.2026г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.178, ал.1, т.8 от Закона за движението по пътищата наложил на В. С. административно наказание глоба за установеното нарушение.

С жалбата срещу наказателното постановление жалбоподателят е представил заверено копие на Разрешително №156/18.12.2025г., издадено от кмета на Община Перник на „*****“ ЕООД за ползване на общински терен /пътно платно/ на ул. Георги Бенковски на площ 60 кв.м. на 18.12. и 19.12.2025г. „за извършване на товаро-разтоварни дейности и разполагане на строителна техника в първа зона с възпрепятстване на движението“.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото, намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени, неотстраними нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи безусловно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Възраженията на жалбоподателя и пълномощника му в тази насока са основателни.

Съображенията са следните:

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са нарушени изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и т. 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, относно приложимия материален закон, правното квалифициране на нарушението и основанието за административно наказване. Липсва съответствие между отразените в акта и постановлението фактически констатации и правните норми, към които те са отнесени.

От съдържанието на АУАН и наказателното постановление, както и от показанията на свид. В. С. и М. З. се установява, че на 18.12.2025г. на посочената улица в центъра на град Перник е била разположена строителна техника и ангажирани работници на „*****“ ЕООД за разтоварна дейност на материали - термопанели, предназначени за изграждащия се до улицата в двора на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ физкултурен салон. Установява се, че с преносим метален парапет, на който бил закрепен пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ улицата е била частично затворена за движение в посока от ул. Миньор към ул. Васил Левски, което променяло създадената в района организация на движението и въведеното задължително предписание с ПЗ Г3 „Движение само наляво след знака“, изискващо водачите на ППС, излизащи от междублоковото пространство да завият в същата посока.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

3

С нормата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е предвидено наказание за този, който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.

При така очертаната нормативна рамка с основание в жалбата се поставят въпросите относно това има ли извършено нарушение, каква е правната му квалификация и кой е негов автор. Според съдебния състав решението на АНО по тези въпроси е и фактически, и доказателствено необосновано .

Анализът и съпоставянето на двете цитирани разпоредби води до извод, че във всяка от тях са регламентирани различни правни предписания, без връзка помежду им, т.е., касае се за различни състави на административни нарушения. Обединяването им от АНО по начина в т.1 от наказателното постановление /в частта, в която е посочил какво е извършеното деяние/, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП се отнася до действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя или извършването на дейности в обхвата на пътя, несвързани с използването му по предназначение, като е предвиден разрешителен режим за тях. Разполагането на техника и строителни материали, пречещи на МПС да преминават по улицата, съобразно предназначението й, попада в обсега на тази норма. За тези дейности обаче на фирмата строител - „*****“ ЕООД, чийто служител е жалбоподателя, на 18.12.2025г. е било издадено разрешение от стопанина на пътя – Община Перник, прието като писмено доказателство. Макар документът да е представен едва в съдебното производство, същият е пряко относим към предмета на доказване, доколкото установява изпълнение на условието в чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е приложима в друга хипотеза - за дейности, насочени към промяна на организацията на движението, което може да бъде извършено чрез поставяне на пътни знаци, пътна маркировка, светофари или други средства за сигнализация, за които дейности, за разлика от тези в чл.9, ал.3, е установен не разрешителен, а съгласувателен режим. В АУАН и в НП не е посочено с какво предписание е бил пътния знак, закрепен на преносимия метален парапет, но това обстоятелство се установява от приложения към акта снимков материал – поставен е бил ПЗ В27 „Забранени са престоят и паркирането“, който не регулира самото движение по улицата, доколкото не предписва забрана за влизане на ППС след знака. Металният парапет от своя страна има функцията на предпазно съоръжение, целящо да ограничи достъпа на пешеходци и автомобили до мястото, на което е бил разположен специалния автомобил /автокран/ и са протичали товаро-разтоварните дейности. Ето защо, в случая са осъществени и дейности, свързани с промяна на организацията на движението, за които е приложима нормата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП.

Същата е и материално-правна, доколкото съдържа самостоятелен състав на административно нарушение - и диспозиция /дължимото от субекта поведение/, и санкция за неизпълнението му.

Следователно, изложените факти в акта и наказателното постановление 4 в една част са относими към нормата на чл.9, ал.3 от ЗДвП, а в друга - към тази чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, сочещо на две отделни нарушения.

Обединяването им посредством квалифициране като едно нарушение е необосновано и незаконосъобразно, съществено нарушава процесуалните правила и ограничава правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект. Както се твърди и в жалбата, същият не е могъл да разбере разрешително ли е следвало да бъде издадено, от кой орган и за кои дейности, или е следвало да ги съгласува с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя, предвид констатираното неизпълнение на двете условия за вмененото му едно нарушение. Нарушен е и принципът в чл.18 от ЗАНН.

На следващо място, АНО, носещ доказателствената тежест в процеса, не е доказал, че дейностите са осъществявани по нареждане именно на жалбоподателя в длъжностно качество и на основание правомощия, произтичащи от заемана конкретна длъжност. Оттук, недоказано е, че именно това лице е субект на установеното нарушение.