Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1118 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2518/2021
Вид
Определение № 1118
Подписан
18.10.2021
В сила
18.10.2021
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20215300502518 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980 седалище и адрес гр.София, район Илинден, ул.Кукуш №1 чрез пълномощника им адв.И.Й. против разпореждането обективирано в Заповед №6242/10.07.2021г. по ч.гр.д. № 11054/2021г. по описа на РС Пловдив, в частта с която е отхвърлено заявление от 01.07.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против „СУАНС ПАРТНЪРШИП“ ЕООД, ЕИК 20381287 в частта за сума от 587 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 25.08.2016 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват клаузи в договора, а става дума за компенсаторна неустойка изцяло съобразена с със законите на страната и актовете на ЕС.

Сочи се, че неправилно съдът е разтълкувал фунциите на неустойката и не е налице прекомерност и противоречие с добрите нрави. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло в това число и за неустойката.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в 1 жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че съобразно на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26 ал.1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е 1 уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. РС Пловдив приема, че неустойката в казуса уговорена към договора за мобилни услуги е в размер на сбора на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Неустойката по размер от 587 лева е твърде по-висока от уговорената месечна такса по договора за мобилни услуги между страните по делото. Доколкото по делото липсва представен писмен такъв договор, то както размер дължимата месечна вноска е всъщност неясна по стойност. Единствено по последната дължима фактура за периода 23.12.2020г. – 22.01.2021г. е видна такса от 20 лв. за месеца. От друга страна какъв е механизма на изчисляване на тази неустойка също е абсолютно неясно в казуса, при липсата на представен договор за мобилни услуги и евентуални общи условия. От тук и заповедния съд трудно би направил някакви обосновани изводи за неустойката и нейния размер, спрямо функцииите й. Но във всички случаи, при така събраните оскъдни доказателства по това дело, спрямо предполагаемата абонаментна вноска размера на неустойката е твърде висок и сочи на нейното противоречие със закона. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т. 2 от ГПК е законосъобразно.

Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по договора по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за 2 неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед

№6242/10.07.2021г. по ч.гр.д. № 11054/2021г. по описа на РС Пловдив, в частта с която е отхвърлено заявление от 01.07.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против „СУАНС ПАРТНЪРШИП“ ЕООД, ЕИК 20381287 в частта за сума от 587 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 25.08.2016 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3