Решение № 670 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 81 от 13.07.2022г. постановено по т.д. № 227/21г. по описа на СОС, ТО, 1 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, е осъден да заплати на П. Д. Б. сумата 25 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 27.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1136,36лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 55 000 лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви, като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като П. Д. Б. е осъден да заплати на ЗАД Д.:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 681,82лв. (шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД са осъдени да заплатят в полза на СОС на основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща държавна такса и разноски.

С определение от 26.09.2022г. съдът е оставил без уважение молбата на 1 застрахователя за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от застрахователя-ответник и респ. отговор на ч.ж. от ищеца.

Жалбоподателят-ищец П. Д. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 25 000 лв./погрешно посочено в жалбата над 40 000лв./ до 55 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото обезщетение. Посочва, че видно от показанията на св.Н. и заключението на СМЕ, правилно кредитирани от решаващият състав изцяло, той е бил с поставен предпазен колан и се е движил със скорост от около 58 км/ч. Вината за настъпилото ПТП е изцяло на виновният водач Ц.. Оценката на съда на претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства е доста занижена и несправедлива, тъй като е получил две много тежки травми на тялото, съпроводени едновременно и с множество мекотъканни травми. И двете фрактури, сами по себе си нарушават възможността му да става от леглото и да се придвижва и обслужва самостоятелно. Счупването на гръдният кош и в същото време счупен прешлен на гръбначният стълб са наложили да бъде на постелен режим в продължение на 3 месеца. В решението си е посочил изчерпателно какви са травмите, но не е оценил тяхното негативно проявление едновременно върху физическото му и психическо състояние. Възстановителният период е продължил една година (втори поясен прешлен.... е в рамките на 10-12 месеца), че ищецът е на 60 годишна възраст и възстановяването му при съвкупността на тези травми, е доста по бавно, дори невъзможно. Не е отчел и безспорният факт (отразен и в СМЕ), че "след този период пострадалият изпитва болезненост, която ще се наблюдава до живот." Този факт е потвърден и от св.Н. (съпруга на ищеца), която ясно и недвусмислено посочва, че той и към момента има кризи и се нуждае от болкоуспокоителни медикаменти, че му е трудно раздвижването сутрин след ставане от леглото, че не може да изпълнява натоварваща физическа дейност, както и да се навежда и да вдига тежко. След ПТП той е в невъзможност да продължи работата си и да се грижи финансово за семейството си. Преди това е работил в Англия, като там се е занимавал с ремонтни и строителни дейности. Същите изискват физическо натоварване и движение и той не може да ги изпълнява след причинилите му травми, което е довело да загуба на работата му. Към настоящият момент той няма доходи и не само, че не може да се грижи за семейството си, но се налага и св.Н. да го издържа, което е доста тежко за всеки мъж и психически натоварващо. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник З. Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли претенцията в тази част. Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната към 2019г., както и установената съдебна практика. Счита, че 2 справедливият размер на търпените и доказани в процеса действителни вреди се равнява на сума от порядъка на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква, че се касае за сравнително леки травми и липса на опасност за живота на П. Б.. От представените документи към извънсъдебната застрахователна претенция, а и към ИМ няма данни за настъпили усложнения и за продължаващ извън обичайния период на оздравяване и възстановяване. Счита, че не следва да бъдат кредитирани изцяло свидетелските показания на разпитания в о.с.з. от 01.07.2022г. свидетел на ищеца за неимуществени вреди - Е. Н., с която съжителства на семейни начала, предвид нейната заинтересованост, от една страна, както и поради неподкрепяне на нейните показания от медицинските документи по делото и от заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ. Така например вещото лице по СМЕ посочва, че възстановителният период на травмата на гръдната кост е в рамките на 2-3 месеца, на фрактурата на тялото на втори поясен прешлен - 10-12 месеца, а на мекотъканните увреждания - 15-20 дни. Вещото лице намира, че няма вероятност за ексцес, както и че няма данни за загуба на съзнание. Обезщетение в общ размер на 40 000 лв. се явява несъразмерно високо спрямо съдебната и застрахователна практика към процесния период и не отчита всички релевантни критерии, изведени от съдебната практика и запълващи със съдържание за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като са недоказани твърденията, че след процесното ПТП ищецът е получил психически травми и ежедневен дискомфорт. Не са представени никакви медицински документи от посещения при специалист - психиатър или психолог, от назначено и проведено лечение, за закупени медикаменти. Твърдението, че ищецът е загубил работата си, поради травмите от ПТП, се доказва със съответните удостоверения от Агенция по заетостта/съответното Бюро по труда, от копие от трудовата книжка, от справка от НАП. Такива няма представени. В заключение счита, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не може да обоснове обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева общо или 25 000 лв. допълнително над вече изплатените по извънсъдебен ред 15 000 лв. Претендира разноски. Обжалва и определението по чл.248 ГПК в частта досежно присъдените разноски в полза на ищеца.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът П. Б. твърди, че на 27.04.2019г. около 19 ч. пътувал със съпругата си Е. Н. от гр.София към гр.Своге, като управлявал л.а.„Фолксваген Голф” ДК № ***. Наближавайки Белидие Хан, в района на отбивката за с. Градец, на права отсечка, вижда в платното за насрещно движение, че л.а.„Форд Фиеста” с ДК № ***, управляван от Ц. В. Ц., излиза от колоната в опит за изпреварване, навлиза в неговата пътна лента и го удря челно. В следствие на удара л.а. на ищеца изхвърча от пътното платно, отварят се предните аербеци, 3 след което загубил съзнание. Бил транспортиран, от дошлата бърза помощ, в УМБАЛСМ Пирогов гр.София, където е констатирано счупване и разместване на гръдната кост, счупване на втори поясен прешлен, което е съпроводено с голям отток в областта на кръста, както и множество кръвонасядания по цялото тяло. Най-осезаеми са кръвонасяданията на гръдният кош (косо кръвонасядана в горна средна трета в ляво, срединно в долната му трета) кръвонасядане в дясната предмишница, сочещи именно на травма от поставен предпазен колан. Бил обездвижен от кръста на горе с поставен за целта корсет и е насочен за домашно лечение. Имал нужда от постоянна помощ за ежедневните си нужди. Към момента все още при продължително ходене пеш, както и при продължително седене изпитва болка в областта на кръста и има нужда от раздвижване, което е болезнено.

Бил трудово ангажиран в Англия и настъпилата злополука му е попречила да се върне на работа. Не можел да работи. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което претендира сумата 55 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 27.04.2019г./ПТП/ до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, тъй като на 28.05.2021г. вече е изплатил доброволно сумата от 15 000 лв., която напълно репарира вредите. Оспорва обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който управлявал автомобила си, без поставен предпазен колан, с превишена скорост и без да положи грижа за собственото си здраве т.е. без рехабилитация. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Оспорва и началната дата на претендираните лихви за забава.

От фактическа страна се установява, че на 27.04.2019 г. около 20 ч. на ВП 81-16 км., при управление на МПС - л.а. марка „Форд Фиеста", с рег. № *** Ц. В. Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, навлязъл в насрещната лента за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Голф" рег.№ ***, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. С. Т., изразяваща се в счупване на външния десен глезен - костен откършек от дясната малкопищялна кост в областта на глезена, което по своята медико биологична характеристика е причинил на пострадалата трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по - голям от 30 дни, както и средна телесна повреда на П. Д. Б., изразяваща се в счупване на гръдната кост, което по своята медико - биологична характеристика представлява трайно затруднение в движенията на снагата и счупване на втория прешлен, което е причинило трайно затруднение в движението на снагата, като с деянието са причинени телесни повреди, като му е наложено съответното наказание.

Горното се установява от одобрено от съда споразумение от 29.07.2021г., обективирано в Протокол №9 от 29.07.2021г. по НОХД №227/2021г. на КРС /л.12/, което е задължително за 4 гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието по смисъла на чл.300 ГПК, вкл. по отношение на вредите, които в случая са елемент от фактическия състав.

От заключението по допуснатата АТЕ /л.83/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че скоростта на движение на л.а.„Форд Фиеста”, в зоната на ПТП (преди удара) е от порядъка на 71 км/час, а скоростта на движение на л.а.„Фолксваген Голф" /управляван от жалбоподателя-ищец/ е от порядъка на 58 км/ч. както и че ударът между челните части на процесните автомобили е осъществен изцяло в лентата за движение на л.а.„Фолксваген Голф” т.е. лентата за движение в посока от гр. София към гр. Монтана. Вещото лице посочва, че при движение в зоната на ПТП по второкласен път №81 в извън населено място, какъвто е случая, на водачите на ППС е забранено да превишават скорост от 90 км/ч. В този смисъл скоростта на движение на пострадалия не се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. От друга страна за последния ударът е бил непредотвратим.