Определение № 279 от 16.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500197 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 229 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. П. А. и Д. Д. Д. чрез пълномощника им адвокат Валентин Ф. от РАК против протоколно определение от 15.03.2024 г. , постановено по в.гр.д. № 123/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 221/2023 г. на Административен съд Русе, респ. адм. дело № 1925/2024 г. по описа на ВАС.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е налице преюдициалност на административния спор по отношение на гражданския спор. Твърди се, че предмет на гражданския спор е основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 67 от ЗС от Община Иваново, в качеството на собственик на земята против частните жалбоподатели за погасяване на правото на строеж, учредено в тяхна полза и предявеният от тях при условие на евентуалност при уважаване на главния иск насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС за подобренията, направени в чуждия имот като добросъвестни владелци на същия. Твърди се, че предмет на административния спор е законосъобразността на заповед № 4/03.04.2023 г. на кмета на Община Иваново, с която е разпоредено премахване на изградената от тях сграда в имота, по отношение на който им е 1 учредено право на строеж, като тази заповед е издадена след като е образувано гражданското дело между страните по главния и насрещния иск.

Твърди се, че са обжалвали тази заповед на кмета на Община Иваново и по този повод е образувано административното дело, като считат, че гражданският спор е преюдициален по отношение на административния, а не обратното. Твърди се, че с издадената административна заповед се иска да бъде премахнато построеното от тях като добросъвестни подобрители и по този начин Общината да се освободи от задължението си да заплати на частните жалбоподатели дължимото им обезщетение за извършените подобрения в имота й. Моли се въззивният съд да отмени на обжалваното определение на ОС Русе и да върне на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като присъди на въззивниците направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С частната жалба се представят квитанции за внесена държавна такса по сметка на ВтАС в размер на 15 лв. от всеки от частните жалбоподатели, 2 бр. договори за правна помощ и адвокатски пълномощни и 2 бр. списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор ответника по частната жалба Община Иваново чрез пълномощника си главен юрисконсулт Ц. Т. депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба.

Поддържа се, че обжалваното определение на ОС Русе е правилно, тъй като претендираните от частните жалбоподатели, ответници в първоинстанционото производство подобрения съставляват незаконно строително и подлежат на премахване. Счита, че от изхода на административното производство, в което ще реши дали подобенията съставляват незаконно строително и подлежат на премахване зависи изхода на гражданския спор, тъй като ако извършените подобрения подлежат на премахване собственика на земята не дължи увеличената стойност на имота.

Позовава се на практика на ОС Пловдив в идентична хипотеза – определение № 452/21.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3347/2022 г. по описа на този съд. Твърди, че при доказано незаконно строителство не само не се дължи обезщетение от собственика на земята, а същият се явява обременен с построеното при незаконния строеж. Твърди се, че ако гражданският спор приключи преди административния и Общината бъде осъдена да заплати подобренията в имота, а след това се реши административния спор, с решението по който се 2 приеме, че строежът е незаконен ще е налице неоснователно обогатяване на частните жалбоподатели. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното определение на ОС Русе.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страните от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С протоколно определение от 15.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 123/2024 г. Окръжен съд Русе е спрял производството по делото при условията на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по адм. дело № 221/2023 г. на Административен съд Русе, респ. адм. дело № 1925/2024 г. по описа на ВАС, като е прието, че решението по административния спор ще има значение за правилното решаване на спора по насрещният иск.

От приложеното в. гр. д. № 123/2024 г. Окръжен съд Русе се установява, че същото е образувано по въззивни жалби на А. П. А. и Д. Д. Д. и Община Иваново, с които се обжалва решение № 671/12.05.2023 г. по гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд Русе. С обжалваното решение е уважен предявения от Община Иваново против А. П. А. и Д. Д. Д. установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 67 от ГПК и е признато за установено между страните, че правото на строеж учредено с договор от 12.10.1989 г. за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ ІІ - 283 с площ 896 кв.м. в кв. 93 по плана на село Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе не съществува, тъй като е погасено по давност. Със същото решение Община Иваново е осъдена да заплати на всеки от ищците по насрещните искове А. П.

А. и Д. Д. Д. сума в размер на 15 000 лв., представляваща съответната ½ и.ч. от увеличението на стойността на собствения на Община Иваново недвижим имот, описан по-горе, с административен адрес: с. Щръклево, *********, вследствие на направените от ищците по насрещния иск подобрения в имота частично изградената сграда, допълнителни разходи за проектиране, учредяване право на строеж, строителен надзор, контрол, за разчистването, водоснабдяване, ограждане на имота и създаване на трайни насаждения в 3 него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на исковата молба – 04.03.2022г. до окончателното й изплащане. Установява се, че А. П. А. и Д. Д. Д. са обжалвали решението в частта, в която главният иск срещу тях е уважен, а Община Иваново е обжалвала същото в частта, в която са уважени насрещните искове срещу нея.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че адм. дело № 221/2023 г. по описа на Административен съд Русе е образувано по жалба на А. П. А. и Д. Д. Д. против заповед № 4/03.04.2023 г. на кмета на Община Иваново, с която на основание чл.225а от ЗУТ е разпоредено на А. П.

А. и Д. Д. Д. в 3 – месечен срок от влизане в сила на заповедта да премахнат изграденото от тях незаконно строителство на строеж „Двуетажна жилищна сграда" - незавършен строеж, изграден на общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с. Щръклево. Установява се, че с решение № 341/22.12.2023 г. по посоченото административно дело Административен съд Русе е оставил без уважение жалбата на А. П. А. и Д. Д.

Д. против заповед № 4/03.04.2023 г. на кмета на Община Иваново. От мотивите на решението се установява, че липсата на реализация на разрешение за строеж № 113/24.08.1994 г. прави така описания строеж "Двуетажна жилищна сграда" - незавършен строеж, изграден на общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с.

Щръклево, изграден без строителни книжа, а строежът изграден при липса на строителни книжа по силата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ се явява незаконен и подлежи на премахване по законоустановения ред, поради което правилно кметът на община Иваново е издал обжалваната заповед № 4/03.04.2023 г., с която е наредил премахване на този незаконен строеж. Установява се, че решението на Административен съд Русе е обжалвано пред ВАС и по същото е насрочено открито заседание за 15.04.2024 г. по адм. дело № 1925/2024 г. по описа на ВАС, в което делото е обявено за решаване и към момента няма постановен съдебен акт.

Съгласно задължителните постановки на т. 1 на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. Дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е недопустимо. За да достигне до този извод ОСГТК на ВКС съобразява тълкувателните мотиви на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК, ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК и т. 5 на ТР № 4

7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК и приема, че „връзката между делата, която има предвид чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.“ Гореизложеното налага изследване дали в конкретната хипотеза е налице обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, респ. дали спорът по чл. 225а от ЗУТ относно законността на административната заповед на кмета за премахване на незаконен строеж е обуславящ за спора по чл. 72 от ЗС по иск на суперфициарите, чието право на строеж евентуално е погасено по давност като неупражнено в срока по чл. 67 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 302 от ГПК в лязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Съгласно задължителните постановки на р. ІІ т. 6 и т. 7 и т. ІV на ППВС №6/27.12.1974 г. подобрение на един имот е налице, когато вложените 5 труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата.

Съгласно задължителните постановки на т. 2 на ТР № 1/04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния и ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност. В мотивите на ТР ОСГК приема, че „правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята. Той ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл. 92 ЗС, а суперфициарът ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т. IV като суперфициарът ще има право да получи увеличената стойност на имота“ Налице е съдебна практика /решение № 75 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 3626/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и др./, в която при съобразяване на т. 6 от ППВС 6/1974 г. и ТР № 1/2012 г. ОСГК на ВКС , ВКС приема, че собственикът на терена, след настъпване последиците на релевираната погасителна давност по чл. 67 ЗС ще придобие изградената част от сградата съгласно чл. 92 ЗС, а суперфициарът ще има правата по чл. 72 ЗС по отношение на неприключилото до груб строеж строителства като добросъвестен подобрител, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е възложил или извършил подобренията. ВКС приема, че след като подобренията са извършени преди погасяване на правото на строеж отношенията между собственика на земята и подобрителя до момента на постановяване на решението, с което е установено погасяването на неговото правото на строеж, 6 следва да се уредят по правилата на чл. 72 ЗС.