Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 08.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 242/2023
Вид
Решение № 1
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ИВАН ИВАНОВ, ЕМИЛ ДАВИДОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ловеч, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

И. И.

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Х.А в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от И. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600242 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от М. М. Х. от град Т. чрез защитника му-адвокат С.

Г. против присъда № **** год. на Районен съд-Т. по НОХ № **** година.

В жалбата сочи, че не са доволни от посочената по-горе присъда, поради което и в срок я обжалват пред Ловешки окръжен съд в частта, в която М. М. Х. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6, б. „а", предл.

2, във връзка с ал. 1,6. „б", предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, чл.

63, ал. 1, т. 3 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП, със следните съображения:

Присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед анализа на доказателствата съдът е трябвало да приеме, че обвинението против същия не е доказано и да го оправдае и по това обвинение. Постановявайки осъдителна присъда, съдът е допуснал нарушение на закона.

При тези и други съображения, които ще изложат след запознаване с 1 мотивите на съда, молят Окръжният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда в посочената част и вместо нея да постанови нова, с която да признае М. М. Х. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6, б. „а", предл. 2, във връзка с ал.

1, б. „б", предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП и да го оправдае.

Постъпило е и допълнение към въззивна жалба от въззивника М. М. Х. от гр. Т. с посочено правно основание: чл. 313 и сл. НПК В нея се сочи,че не са доволни от посочената по-горе присъда, поради което и в срок обжалват пред Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ същата в частта, в която М. М. Х. бил осъден за престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6, б.

„а", предл. 2, във връзка с ал. 1, б. „б", предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като сочи,че допълват същата със следните съображения:

Присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1.Съществени нарушения на процесуалните правила /чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК/:

Разглеждането на делото е възложено на случаен избор на състав с председател съдия Д.Р.. В хода на производството по делото към проведеното съдебно заседание на 02.02.2023 г. съдия Р. е командирована със статут на съдия в Административен съд - Ловеч, без да бъдат конкретизирани правомощията й, свързани със статута на съдия от Районен съд - Т.. При това положение съдия Р. довърши и приключи делото с постановяване на обжалваната присъда.

Считат, че по този начин присъдата е постановена от незаконен състав, поради което следва да бъде отменена, а делото върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд - Т..

С оглед изложеното, молят да бъде изискана и приложена заповедта, с която съдия Д.Р. е командирована със статут на съдия в Административен съд - Ловеч, за установяване на правомощията й във връзка със статут на съдия в Районен съд - Т..

2. Необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в обжалваната й част:

В случай, че ЛОС не възприеме изложеното по-горе становище, молят 2 да приеме, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, поради следните съображения:

2.1. По делото е прието заключение по допусната и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза с в.л. д-р Т. Н.. Една от поставените задачи е била вещото лице да установи дали деянието на подсъдимия не е извършено поради лекомислие или увлечение, тъй-като към момента на извършването му същият е бил непълнолетен.

В своето заключение вещото лице е дало отрицателен отговор на поставения въпрос, мотивирайки го с това, че подсъдимият „не си бил признал" да е извърши същото. Този извод противоречи на събраните по делото доказателства и по-конкретно на дадените от М. Х. обяснения на 16.03.2023 г., в които подробно излага механизма и причините за станалото произшествие, като наред с това е заявил, че с поведението си е искал да „изпъкне" и да се „покаже" пред приятелката си и нейните съученици, като произведе впечатление сред същите.

Посочените обстоятелства не са обсъдени от вещото лице, което следва да доведе до извода, че заключението му е необосновано.

Във връзка с горното съображение, молят да бъде допусната и назначена повторна съдебно-психиартична експертиза без участието на в.л. др Н., при която вещите лица да отговорят на въпроса, извършил ли е подсъдимият деянието поради лекомислие или увлечение.

2.2. По делото е прието и заключение по допусната автотехническа експертиза, в което в.л. Д. е направил в частност изводи, свързани с механизма на произшествието, скоростта на движение на мотоциклета, причините за произшествието и др. Съдът изцяло е кредитирал това заключение и в посочените му части го е възпроизвел в мотивите си.

В своите обяснения от 16.03.2023 г. подсъдимият е дал обяснения, като е посочил причината за произшествието - внезапно преминала пред него котка, при което същият е направил опит да спре аварийно управлявания от него мотоциклет. Това обстоятелство не е отчетено от вещото лице и не е анализирано в заключението му, което прави последното необосновано.

Наред с изложеното, самото заключение не е съобразено с изискванията на чл. 152, ал. 1 НПК. Липсва описание на материалите /доказателствата/, които са били използвани, изследванията, които са били извършени, както и какви научни и технически средства са използвани. В тези си части заключението е 3 лаконично и по-скоро декларативно, отколкото научно-обосновано.

С оглед горното, молят по делото да бъде допусната и назначена повторна автотехническа експертиза, при която вещите лица, след като са запознаят с доказателствата по делото, да установят: скоростта на движение на мотоциклета; мястото на удара по дължина и ширина на пътното платно; опасната зона за спиране на мотоциклета; механизъм на произшествието и причина за извършване на същото.

При тези и други съображения, които ще изложат в съдебно заседание, молят ЛОС да постанови присъда, с което да отмени обжалваната в посочената част и вместо нея да постанови нова, с която да признае М. М. Х. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6, б. „а44, предл. 2, във връзка с ал. 1, б. „б", предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП и да го оправдае.

Алтернативно:ЛОС да приеме, че е извършил деянието поради лекомислие и увлечение и да приложи разпоредбата на чл. 61 НК.

Да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По време на съдебните прения предстъвителя на Окръжна прокуратураЛовеч,прокурор Р. П. дава становище,че жалбата е неоснователна и присъдата на Районния съд е правилна и законосъобразна и в двете й части.

Най-малката логика,според него е, че като не знаем кой е мотоциклетът, не можем да стигнем до извод за правилно изясняване на състава от обективна страна. Имайки предвид и това, че съдът е видоизменил диспозитива на обвинението в осъдителната част, не е посочил така, както е в обвинителния акт марката и модела на мотоциклета и някаква рама, а е посочил „неустановен“, което е правилно защото по снимки, не можем да кажем дали е достоверно това ли е точно мотоциклетът отчетен на място от вещото лице.

Приема,че мотивите на съда в осъдителната присъда са много подробни и няма да се спира на тях. Счита, че са достатъчно и обективни, и подробни, и прави извод, че лицето е извършител на престъплението.

Приема с оглед заключението на вещото лице,че скоростта не е в причинна връзка с резултата, а по-скоро чл. 20, ал.1 ЗДвП.

Заключението на вещото лице според него е обосновано, предвид 4 неизвестните данни, това е максималното, което той е могъл да направи.

Основен въпрос е по приложението на чл. 61, първо при вещото лице Н., приема,че то не е дало доводи,с които да се обоснове, защо приема, че е лекомислие или увлечение, имайки предвид и това, че лицето, когато е извършвало престъплението е било на 17 години и половина, не на 15, не на 13, т.е. шест месеца преди да навърши пълнолетие и най-накрая, това което е заявил пред съда, че е бил искал да впечатли някой си там, той може да си каже, каквото си иска в негова защитна теза, но това въобще не е обсъдено, само е заявило вещото лице, че приема, че е лекомислие и това е. Вещото лице не можа да обясни,според него, защо го е приел това нещо. Счита, че дори да се приеме това заключение, изискването кумулативния състав на този текст изисква престъплението да не представлява голяма обществена опасност, и чак тогава, ако има лекомислие, да се приложат възпитателните мерки. Счита, че тази обществената опасност не е малка защото, първолицето е било почти пълнолетно, возил е друго лице отпред, този мотоциклет не е за возене, той е т.нар. „кросов“ мотоциклет, който е за гори. На второ място, возил се е в населено място, където опасността да убие пешеходец е много по-голяма. На трето място, с превишена скорост-68,5 км/ч. На трето място, няма СУМПС. На четвърто-избягал, което е елемент от състава. На пето-покрил мотоциклета. Може да се каже, че е било късмет, че не е убил возещия се при него. Тезата за излязла котка ли, петел отпред,приема,че е несериозна. Той е трябвало да управлява така, че пред всяко видимо препятствие в населено място, да не го удари. Счита, че обществената опасност на деянието е висока и не може да се приложи чл. 61 НК.

Повереника адвокат В. К. моли ЛОС да потвърди обжалваната първоинстанционна присъда и в двете й части, тъй като счита, че дори и след днешната допълнителна експертиза и повторна защита на заключение, не се събрали данни, които да се различават от установените по обективен начин пред първоинстанционния съд, като същият е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, извел е правилно своите правни изводи и по този начин е формирал заключението си и е постановил присъдата, която днес е предмет на обжалване. Заявява,че абсолютно съгласна е с изложеното от обвинението и в този смисъл ще помоли ЛОС да постанови съдебен акт. Моля да им се присъдят сторените от доверителя й разноски.

Защитника,адвокат С. Г. счита, че в оправдателната част присъдата е 5 мотивирана и законосъобразна, правилно са анализирани наличните доказателства за вида, марката на мотоциклета, с който е извършено престъплението и по-скоро различието между това, какво е записано в обвинителния акт по този въпрос и това, което е установено в хода на съдебното следствие и моля в тази част присъдата да бъде потвърдена.

Заявява,че несъгласието му в осъдителната част произтича от това, че не счита, както се заявило от прокурора, че нямало предпоставки за приложението на чл. 61 НК, тъй като вещото лице в допълнителното си заключение много добре обоснова, защо приема, че деянието е извършено при лекомислие и увлечение от страна на неговия подзащитен. Обосновано е от гледна точка на науката психиатрия свързана с тези понятия и тъй като не можем да обосновем друго становище, следва да се доверим на вещото лице в това заключение, да го възприемем като компетентно и да приложим разпоредбата на чл. 61 НК по отношение на подзащитния му. Прави възражение,че няма значение и законът не прави разлика в това колко е или не е непълнолетно едно лице, законът го приравнява в категория непълнолетно лице, с произтичащите от това последици за лицата извършили престъпление на тази възраст.

Заявява,че иска да обърне внимание на съда, на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на фазата на ДП и съдебното производство.

На първо място, Обвинителният акт на който се основава обвинението, не отговаря на изискванията на чл. 246 НК. В него не е посочен начинът на извършване на престъплението, възпроизведени са свидетелски показания, какво е казал и как го е възприел всеки един от свидетелите, възпроизведени са и заключенията на назначените в хода на ДП автотехническа, съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Това не означава, че има изложение на обстоятелства свързани с начина на извършване на престъплението.