Определение № 47 от 07.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20252001000032 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр.чл.121 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н. Д. Ч., ИВ. Ив. Гр., Пл. А.

Ш. и Т. Ил. Ил. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, против Определение № 792/ 28.08.2024 г., постановено по т.д. № 50/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение възражението на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД за неподсъдност на предявения иск, за прекратяване на производството по делото и изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд.

Изразява се позиция, че обжалваното определение е неправилно, по съображения, че при претенции, основани на застраховка „Каско“, каквато е настоящата, когато дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните по застрахователния договор задължения и тяхното изпълнение, особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага.

Претендира се отмяна на контестираното определение и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.

В постъпилия отговор от насрещната страна – „Алексия Ауто“ 1

ЕООД, ЕИК 202516238, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Зорница“, бл.82, ет.8, представлявано от Вл. М. Н. - управител, частната жалба се оспорва, като се изтъква, че с горецитираната норма е въведена от законодателя обща местна подсъдност, специална по отношение на подсъдността по чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК, по всички искове, насочени срещу застрахователи. Пледира се за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, отговора, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Производството по т.д. № 50/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по исковата молба на „Алексия Ауто“ ЕООД против „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 56 076 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ от 15.06.2022 г. за причинени щети, изразяващи се в кражба на застрахования автомобил, извършена на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2023 г. до изплащането.

В отговора на исковата молба е въведено възражение за местна неподсъдност на спора, поради обстоятелството, че седалището и адреса на управление на ответното дружество се намират в гр. София, т.е. в района на Софийски градски съд, като се иска изпращането на делото на този съд.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е намерил възражението за неоснователно и е отказал да го уважи.

Изложил е съображения, че подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК важи за всички видове застрахователни искове, без значение дали правопораждащият за застрахователното обезщетение факт е деликт или договорно задължение; редакцията на разпоредбата не прави такова разграничение и тя следва да се прилага за всички видове застраховки.

Нормите в чл.115 ГПК уреждат местната подсъдност по исковете за непозволено увреждане, съобразно изричното заглавие на разпоредбата. Те 2 предвиждат, във втората си алинея, възможност за правоимащите увредени лица да предявят исковете си за обезщетение по КЗ срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи пред съда, в чийто район, към момента на настъпване на застрахователното събитие, се намира настоящият или постоянният им адрес, седалището им, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Систематичното тълкуване на текста налага да се отбележи, че той е предназначен на първо място да изравни режима на исковете на пострадалите от деликт лица против отговарящия гаранционно – обезпечително за отговорността на прекия причинител застраховател с този на исковете им против прекия причинител, давайки им възможност да ги предявят по местоизвършване на деянието, което съвпада с местонастъпването на застрахователното събитие – първата хипотеза, а във втората хипотеза на ал.2 се отдава една привилегия на лицата, упражняващи прекия си иск против застраховател, да го предявят пред съда по собствения си адрес или седалище, в отклонение от общата уредба на местната подсъдност. Липсват основания да се приеме, че нормата е с общ характер и е относима към всички претенции, насочени срещу застраховател и по всички видове застраховки, в това число и имуществените такива. Формираната по въпроса практика последователно застава на становището, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимирано по тях е увреденото лице и, съответно, когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт – Определение № 1221 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч.т.д № 1893/2023 г., Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2870/2019 г. и Определение № 60391 от 11.11.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2223/2021 г.

Като съобрази, че в настоящия случай исковата претенция се основава на твърдения за накърнени права по договор за имуществена застраховка „Каско“ и седалището на дружеството – ответник е в гр. София, апелативният състав намира, че компетентен да разгледа исковете за главница 3 и мораторна лихва, по правилата на общата местна подсъдност – чл.108, ал.1 ГПК, е съдът, в чийто район се намира седалището на ответника, а именно Софийски градски съд.

Атакуваното определение следва да се отмени и делото се изпрати на компетентния съд.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 792/ 28.08.2024 г., постановено по т.д. № 50/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 50/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението е обжалваемо с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Окръжен съд Бургас.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4