Решение № 1915 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110114940 по описа за 2023 година

Ищцата Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****" № 10, ет. 4, ап. 5, чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: гр. Варна, ул. „*****" № 2, ет. 1, ап. 1, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: [email protected], с приложено към настоящата искова молба пълномощно е предявила два самостоятелни иска срещу „Сити Кеш" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*****" № 115 Е, ет.

5, представлявано от ***** с пр.осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.124 ГПК, чл.10а, ал.2, чл.11, ал.1, т.10, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на т. 3.10 от Договора за паричен заем № ***** като договорена в противоречие със закона и осъдителен иск с пр.осн.чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.66 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Твърденията са, че на 17.02.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***** („Договора"). По силата на договора е предоставена на кредитополучателя 1 главница в размер на 200 лева. Съгласно т.3.10 от Договора, заемателят дължи „Такса за експресно разглеждане" в размер на 35.66 лева. Таксата, начислена в т.3.10 от Договора е нищожна на следните основания:

Съгласно чл. 10а, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредитор може да 1 събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. „Такса за експресно разглеждане" има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което действие разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с чл. 10а, ал. 1 и 2 води до нищожност на таксата съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата е неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл.

146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ поради противоречие с императивни норми на закона.

Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че таксата бе включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 239 лева. Сумата е изцяло заплатена на 01.03.2023 г. Приложено представям платежно нареждане за извършеното плащане. В общата дължима сума е включена и таксата, която считам за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/. Всички горепосочени обстоятелства обуславят правен интерес за ищцата да предяви исковете срещу ответника за прогласяване нищожността на т. 3.10 от договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.66 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на 2 подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищцата претендира заплащане на разноски за производството. Посочва банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните суми: IB AN:

BG32BUIN95611000680936, 2 Титуляр: Г. М. Д..

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят. Заявява, че заявлението на кредитополучателя е разгледано и кредита е отпуснат в рамките на 1 ч и 18 мин., ищцата се е запознала предварително с цената на услугата и сама е поискала тази услуга. Оспорената такса ааапредставлява допълнителна такса и не е условие за получаване на кредит. Към датата на отпускане на кредита максималния допустим размер на ГПР е бил 59.1 %, видно от официалната страница на БНБ. Тъй като кредитът е върнат две седмици след отпускането на заема, реалното оскъпяване е само с 20 %. горното води до извод, че с оспорената клауза по никакъв начин не са нарушени повелителните норми и принципи на правото. Същата не е във вреда на потребителя, не противоречи на добросъвестността и не нарушава по никакъв начин равновесието между страните по договора. Заявява, че кредитополучателят е действал недобросъвестно. Страните са длъжни да спазват добрите нрави и да изнасят пред съда само истината.

Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските за производството.

Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

След съвкупна преценка на твърденията на страните и събраните доказателства, съдът на осн. чл.235, ал.2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за кредит от 17.02.2023 г. със страни ответното дружество „Сити Кеш“ ООД като кредитор и ищцата Г. М.Д. като кредитополучател.

Съгласно условията на договора дружеството предоставя на ищцата кредит в размер на 200 лева, с падеж 04.03.2023 г., годишен процент на разходите в размер на 49.63, фиксиран годишен лихвен процент 40.05, такса за експресно разглеждане 35.66 лева, вноска с такса за експресно разглеждане 239.00 лева, отстъпка по кредит няма, крайна вноска след отстъпка по кредит 239.00 лева. Страните нямат спор по твърденията, че те са сключили цитирания договор при посочените условия, като не оспорват неговото съдържание. Единствения спорен въпрос е относно действителността на клаузата за заплащане на възнаграждение за такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита и ако е такава дължи ли се връщане на платеното по нея.

Страните нямат спор по твърдението, че ищцата е погасила всички задължения по договора за паричен заем. .

С клаузата на чл.3.10 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор без да е посочен срока на тази допълнителна услуга. Не епосочен и начина по който се изчислява таксата и се посочва в специалните условия на договора 3 за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита. Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на ЗПК, поради което и в съответствие с чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи. С цитираната уговорка за дължима такса се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.

Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът намира, че конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът цели да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на процесната сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите. Следва да се има предвид, че съгласно чл.4.4 от ОУ таксата за тази услуга се определя по тарифа спрямо отпусканата сума, което допълнително доказва, че това е разход свързан с усвояването на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

От изложеното, съдът намира, че посочената клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1, предлЛ от ЗЗД поради противоречие на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Предявения иск е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:

Фактическия състав на този иск изисква предаване, съответно получаване на престация при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Изложеното води до извод, че за уважаване на този иск следва да се налице две положителни предпоставки - получаване на нещо и липса на установено основание, като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.

Страните не спорят, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 35.66 лева като договорена по недействителна клауза такса за експресно разглеждане.

Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора, въз основа на която е начислена процесната, основателността на последната е предпоставена от доказване на заплащане на задължението, като в случая страните нямат спор, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата с кредитен превод в Банка ДСК ЕАД.

С оглед горното следва да се приеме, че правопораждащият фактически състав на исковата претенция по чл.55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото при първоначална липса на основание е доказан в условията на главно и пълно доказване, поради което същата следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да възстанови недължимо платената сума.

При този извод за основателност на претенциите, основателна се явява молбата за осъждане на ответника да плати на ищцата разноските за производството, 4 представляващи държавна такса в размер на 85.00 лева, определена на осн.чл.73, ал.4 ГПК и възнаграждение за един адвокат. Ищцата е представила договор за правна защита и съдействие видно от който е заплатила на процесуалния й представител адв.Д. възнаграждение за всеки иск в размер на 480 лева – общо 960 лева. Страните са декларирали, че възнаграждението е платено изцяло и в брой в деня на подписване на договора.