Решение № 9965 от 12.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9965 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110153828 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца СТ. В. Б., извършено със Заповед № ЛС-79/01.09.2021 г. на командира на НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ, и неговата отмяна и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старши експерт“ в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Националната гвардейска част.

В исковата си молба ищецът С.Б. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор на 02.11.2017 г. Съгласно допълнително споразумение от 01.07.2019 г. ищецът заемал длъжността „старши експерт“ в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част. Ищецът твърди, че на 01.09.2021 г. му било връчено предизвестие рег. № СИ-16-3713 от 01.09.2021 г. и заповед № ЛС-79 от 01.09.2021 г. на работодателя Национална гвардейска част, с която се прекратява трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът счита, че уволнението му било незаконно, тъй като издадената заповед не била мотивирана, била издадена при липса на представителна власт на посоченото 1 в заповедта лице, не било налице реално съкращаване на щата, както и че работодателят не е упражнил законосъобразно правото на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Изложени и са конкретни доводи за незаконност на подбора при следните въведени фактически твърдения: критериите за подбор съдържали субективен критерии за оценка на професионалната квалификация, ищецът имал по-висока квалификация в сравнение с останалите съпоставени служители– притежавал висше музикално образование, за разлика от други участници, останали на работа; в извършения подбор следвало да участват всички служители „певци“, заемащи длъжността „старши експерт“, а не само „певците“- солисти, както и служителите, с които били сключвани всяка година трудови договори по допълнително щатно разписание; комисията нямала нужната професионална квалификация за оценяване на кандидатите, не било налице съответствие между оценките и действителните качества на съпоставяните, вкл. ищеца, който получавал отлични и много добри оценки от всепризнати авторитети, в т. ч. световно признати звезди на певческото изкуство, като Маестра Христина Ангелакова, Проф. Павел Герджиков, Маестро Борис Спасов, Ермила Швайцер, а след дипломирането специализирал няколко пъти в Цюрих при водещия солист на Опера Цюрих и велик български тенор Маестро Бойко Цветанов. С допълнителна малба ищецът е конкретизирал твърдението си по отоношение липсата на образователен ценз, свързан със заеманата длъжност –висше музикално образование, като е посочил, че служителите Емилия Дуцолова и Антония Маркова не притежавали изискуемото съгласно длъжностната характеристика висше музикално образование, а Райко Кирилов не притежавал образователна степен „бакалавър“.

Единствено така посочените от ищеца доводи настоящият състав е компетентен да обсъжда като основания за незаконност на извършеното уволнение. Това е така, защото съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /виж в този смисъл решение № 23/02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/2015 г. на ВКС, 2

ІV г.о./. В този смисъл съдът не обсъжда довода на ищеца във връзка с предвидена в колективния трудов договор синдикална закрила по чл. 333, ал.

4 КТ и евентуално нейното нарушаване, тъй като този довод не е въведен като основание за незаконосъобразност на уволнението с исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ /НГЧ/ твърди, че в изпълнение на заповед на министъра на отбраната №ОХ-633/23.07.2021г. били извършени реорганизации в длъжностното разписание, засягащи и Представителния ансамбъл на Въоръжените сили. С цитираната заповед е утвърдено измененото щатно разписание. Поради настъпила промяна в длъжностното разписание останали само 4 броя солисти - певци. Подборът бил извършен сред седем старши експерти „Солисти“ от комисия, назначена със заповед №РД-378/20.08.2021 г. на командира на НГЧ. Било извършено прослушване, оценка и класиране на участвалите в подбора, които били запознати с резултатите, като същите били обективирани в протокол № СИ-163701/01.09.2021 г. Ответникът счита, че поради липса на редукция в състава на останалите формации – певци, същите не подлежат на подбор и не са предмет на иска. Сочи, че служителите, назначени по допълнително щатно разписание са извън утвърдената численост на персонала, поради което са извън предмета на спора. Твърди, че са съкратени броят солисти „певци“, за сметка на новооткрити длъжности в щата „танцьори“, а именно двама старши експерти и двама главни специалисти. Поддържа също така, че оспорената заповед на работодателя Национална гвардейска част била мотивирана. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Тежестта на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението, принадлежи на работодателят, който следва да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата.

3

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /поради съкращаване на щата/ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Съкращаването на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Съкращаване на щата е налице както при пълно премахване на определена длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките за служителите, които я изпълняват.

Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Старши експерт” в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Национална гвардейска част, с код по НКПД 2422 6046, код по длъжностни нива Е3-6, видно от допълнително споразумение от 01.07.2019 г. За длъжността са били предвидени 6 бройки в утвърденото на 21.12.2018 г. от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-650 на Национална гвардейска част 4

/л.146 от делото/. На 01.09.2021 г. на ищеца е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Със заповед от 01.09.2021 г., връчена на същата дата, трудовото правотношение с ищеца за заеманата длъжност е прекратено, считано от 01.09.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка с посоченото в мотивите на заповедта изменение в длъжностно разписание № БМ – 650, извършено със заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на министъра на отбраната, протокол с рег. № СИ-16-3701/01.09.2021 г. за извършване на подбор на цивилните служители на НГЧ. С цитираната заповед № ОХ633/23.07.2021 г. на министъра на отбраната са извършени изманения в длъжностното разписание на НГЧ, като е разпоредено измененията да се нанесат с червен цвят в екземпляр единствено копие № 1 на длъжностно разписание № БМ-650 на Национална гвардейска част, като изпълнението на заповедта е възложено на командира на НГЧ. Съгласно заповед № ОХ633/23.07.2021 г. щатната численост за заеманата от ищеца длъжност „Старши експерт Е3-6- СлП -2422 6046“ е намалена от 6 на 4 бройки. Видно от представеното длъжностното разписание № БМ – 650 за НГЧ /л. 146—148 от делото/, утвърдено от министъра на отбраната, в сила от 01.01.2019 г., на стр. 46, т. 3.4.1.3. Солисти е извършена промяната от командира на НГЧ в изпълнение на горецитираната заповед на министъра, която промяна влиза в сила на 01.09.2021 г. - за длъжността „старши експерт - Солисти“ са предвидени 4 щатни бройки. Видно от представената от ответника заповед на министъра на отбраната от 10.04.2019 г., за командир на НГЧ е назначен полковник Кънчо Иванов.

В най- новата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК е посочено, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал. 1, т. 2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени.

Същевременно в някои решения на ВКС /напр. решение по гр. д. №1244/2012 г. на ВКС, IV г.о. / разбирането за несъвместимост на двете основания по чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ е изоставено, като е прието, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Настъпването на двете или на едно от двете основания , 5 посочени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- закриване на част от предприятието, съотв. съкращаване на щата, дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. В този смъсил възражението на ищеца, че заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. не е мотивирана, което счита като самостоятелно основание за признаване за незаконно прекратяването на процесното трудово правоотношение, се явява неоснователно. Издадената заповед е мотивирана и ищецът е бил напълно наясно с фактическото основание за прекратяване на трудовото му правоотношение и е могъл да организира защитата на правата и на своите интереси. Това е направено именно с предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът е в известност за това на какво основание е прекратено трудовото му правоотношение и е изложил възраженията си срещу него.