Решение № 416 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг Живот и здраве““ АД срещу Решение № 1615 /26.12.2023г. по т.д.№ 394/23 по описа на СГС, с което е осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, ЕИК: 000694286, сумите, както следва: на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 142 840,66 лева – представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по сключена договор застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704200281002100 за автобус Скания Иризар К410 ЕВ, с рег. № ***, за вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие от дата 28.01.2021 г., настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на т.а. влекач Ивеко АС 440, с рег. № ******** /участвал в ПТП в композиция с полуремарке марка Шмитц, с рег. № ********/ – Ч. И. К., застраховано по застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.02.2023 година и до окончателното й изплащане, както и разноски в съдебното производство. В 1 жалбата си твърди, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, като не са събрани всички поискани от него доказателства. Твърди, че събраните доказателства са интерпретирани неправилно. Счита, че е доказано съпричиняване на вредоносния резултат.

Твърди, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и че решението е необосновано. Твърди, че въз основа на представените по делото доказателства не може да се направи извод за вината на застрахования при него водач, тъй като е оспорил своевременно Протокола за ПТП в частта му относно констатираните обстоятелства, а също така не било коментирано в мотивите на решението постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на водача Ч. К. от РП-Варна.

В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, с която се оспорва същата, като се иска да бъдат оставени без уважение направените доказателствени искания. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между страните са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към датата на ПТП – 28. 01.2021г. ответникът „Даллбогг Живот и здраве““ АД е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” за товарно МПС влекач Ивеко АС 440, с рег. № ********, а ищецът е застраховател по действащ за датата на ПТП договор за имуществено застраховане “Каско” със застрахователна полица № 4704200281002100 за автобус Скания Иризар К410 ЕВ, с рег. № ***, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, а също така и че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице „Скания Файнанс България“ ЕООД 2 в размер на 142 815,66 лева на 01.04.2021г. и на 13.07.2021г., като е сторил разноски от 25 лева по обработка на щетата.

Автобус „Скания Иризар“ рег. № ***, управляван от Р. Г. Л., се движи по АМ „Хемус“ с посока към град Варна в дясна активна лента за движение. По същото време товарен автомобил влекач „Ивеко“ с прикачено полуремарке „Шмитц“, управляван от Ч. И. К., се движи в същата посока в лявата лента.

Пътната обстановка е била усложнена и в тъмната част на денонощието. В района на км. 397 водача на товарния автомобил предприема маневра за преминаване в дясна лента, не пропуска движещия се в дясна лента автобус Иризар, който с предна част, по изразено в предна лява част, го удря в задната част на полуремаркето. Посочените обстоятелства се установяват, както от представения протокол за ПТП, така и от показанията на разпитаните свидетели, които не се противоречат в тази им част. Макар и оспорен в частта му за констатираните обстоятелства, протоколът следва да бъде ценен съвкупно с другите доказателства, които подкрепят записаното за установено в него.

От заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ се установява, че, участъкът от пътното платно на мястото на събитието е прав, хоризонтален, две пътни платна и двупосочна организация на движението.

Пътното платно по посоката на движение на автомобилите се състои от три ленти - дясна аварийна лента, средна активна лента за движение и лява лента за изпреварване с обща широчина около 10,5 метра. средната лента е ограничена от дясната с непрекъсната линия, от лявата - с прекъсната линия.

От двете страни пътното платно е ограничено с непрекъснати линии и предпазни еластични огради. преди настъпване на произшествието автобус „Скания Иризар“ се е движил в дясната активна лента. Товарен автомобил влекач „Ивеко“ с прикачено полуремарке „Шмитц“ се е движил в лявата лента и водачът е предприел маневра за преминаване в дясна лента.

Съприкосновение между ППС е настъпило в дясната активна лента за движение. Инициалният контакт за автобус „Скания Иризар“ е бил в предната част, за товарен автомобил влекач „Ивеко“ - в задната част на полуремаркето.

Прието е, че автобусът се е движил с по-висока скорост от товарния автомобил. При по висока скорост на движение на автобуса, товарният автомобил е отхвърлен напред по посока на вектора на скоростта, и след настъпилите деформации автомобилите са се отделили и вследствие на 3 отрицателно ускорение са се установили в покой в района на пътното платно.

Вещото лице е посочило, че от наличните данни по делото не е възможно да се определи скоростта на движение на превозните средства към момента и преди настъпването на удара, тъй като няма данни за това. За този тип ППС фабрично максималната скорост за движение е ограничена - за товарни автомобили до около 80-85km/h, за автобуси - 100- 105km/h.

В заключението също така се посочва, че действията довели до ПТП е технически неправилната маневра от страна на водача на товарен автомобил влекач „Ивеко“, който е предприел преминава в съседната активна лента за движение без да се съобрази с движещото се там ПС и неговата скорост.

Вещото е отговорило и че от данните по делото не установява технически неправилни действия на водача на автобус „Скания Иризар“. Посочено е, че липсват данни същия да е извършвал маневра изпреварване от дясна лента, а се е движил само в същата. Направен е извод, че всички причинени увреждания на автобуса са в зоната на съприкосновение.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не било взето предвид Постановление за прекратяване на НП от 25.11.2022г. по отношение на водача на товарния автомобил. Същото е относимо към наказателната м, отговорност за причинената средна телесна повреда на водача на автобуса и него не е констатирана нито липса на ПТП, нито невиновност на водача на товарния автомобил. Напротив, констатирано е нарушение на чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, извършано от Ч. К. при процесното ПТП, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на Р. Л., но същото е прекратено на основание чл. 343 ал.2 т.2 от НК, тъй като пострадалия е заявил, че не желае виновният за катастрофата да бъде съден.

От показанията на свидетелите, не се установи по същото време да е имало и други превозни средства, преминаващи в близост, нито някаква причина от обективен характер, принудила водача К. да напусне своята лента за движение и премине в съседната. От показанията на св. К. също така се установява и че същият не е бил сигурен при предприемане на маневрата в коя част на пътното платно се е движел вече възприетия зад него автомобил.

Твърденията му, че автобусът е пресветкал с фарове, за да го принуди да напусне ускорителната лента не се подкрепят от никое от другите събрани доказателства. Свидетлските показания са изслушани от вещото лице и 4 същото е заявило, че липсва основание да промени заключението си по експертизата.

По отношение на щетите, причинени на автобус „Скания Иризар“ от представените писмени доказателства и съдебно-автотехническата експертиза се установява, че към датата на събитието автобус „Скания Иризар“ е бил на 0 години, 6 месеца и 25 дни след пускане в експлоатация. Съгласно Методиката за обезщетяване на вреди по Наредба 24, за МПС издадените от официален вносител за тези, със срок на експлоатация до 3 години, вкл. от датата на производството или датата на регистрация в ново състояние, стойността на новите части се приема след сравнителен експертен анализ с описа на констатираните вреди. Надбавки за експресни доставки не се приемат.

Коефициент на корекция за МПС до 3 години след пускане в експлоатация к=1. Документите (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадени от официален вносител за МПС и др., със срок на експлоатация до 3 години, вкл. от датата на производството или датата на регистрация в ново състояние, се приемат изцяло по отношение на нормовремената и стойността на сервизния час спрямо описа на констатираните повреди. На база горното, стойността за възстановяване на автобус „Скания Иризар“, съгласно Наредба 24, възлиза на 171 378,79лв.

Спазено е било изискването на застрахователя, ремонтът да бъде извършен м оторизиран сервиз. За период от 6 месеца и 25 дни овехтяването на автобус „Скания Иризар“ възлиза на 11,23%. Стойността на автобус „Скания Иризар в ново състояние възлиза на 540 983 лв. Пазарна стойност към датата на събитието възлиза на 540 983 -(11,23%) = 480 230,61лв.

Стойността за възстановяване на автобус „Скания Иризар“ дк No ******** възлиза на 35,69% от действителната стойност.

Неотносимо е искането на въззивника за предоставяне на договорите за продажба на процесния автобус, тъй като същите нямат отношение към изчисляването на размера на щетата.

Неоснователно е също така и искането за назначаване на повторна експертиза, тъй като липсват нови доказателства (поискани от ответника, но неналични поради изтичане на срока за пазене), тъй като въз основа на представените доказателства, изслушаната е дала обосновано заключение.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът 5 направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 411 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Доказани са елементите от цитираната правна норма, а именно – наличие на сключена застраховка „гражданско отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; наличие на сключена имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото ПС, наличието на противоправно поведение на водача на ПС, застраховано при ответника; наличие на вреда; заплащане на обезщетение за причинете вреди от ищеца на застрахования по имуществената застраховка; изрешени разноски по оценка на щетата. Ищецът е поканил ответника да му заплати исковата сума в размер на 143 232,26 лв., представляваща платено обезщетение и сумата 25 лв. разходи на 12.01.2023г., като ответникът е отказал писмено да заплати същата.

Основният спорен въпрос е наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че водачът на товарен автомобил влекач „Ивеко“ е нарушил чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с което е предизвикал процесното ПТП. В нарушение на цитираните разпоредби, същия е предприел маневра да премине в друга пътна лента, като преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.