Решение № 18466 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18466 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110109763 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца В. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез адв. Б. Г. Й., САК срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Д. и Десислава Николова, обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор № **** г. за предоставяне на потребителски кредит, поради противоречие със закона, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата 1308,72 евро (2559.42 лв.), явяваща се недължимо платена сума при начална липса на основание предвид твърдяната недействителност на договора.

Ищцата В. Х. Л. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 08.11.2024 г. е сключила с ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор № 1399946 за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата от 7000 лв., за срок от 18 месеца, с първа падежна дата 08.12.2024 г., при обща сума за връщане 9450 лв., включваща главница 7000 лв. и лихва 2450.00 лв., при лихвен процент 23.33% и ГПР 49.66%. Твърди се, че съгласно т. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника, като на същата дата е сключен и договор за гаранция между Multitude Bank p.l.c. и ищцата, по който е уговорена такса за предоставяне на гаранция в размер на 7420,00 лв. (3794,09 евро). Поддържа се, че тази такса не е включена в годишния процент на разходите и не е отразена в договора за потребителски кредит, въпреки че представлява разход, пряко свързан с кредитното правоотношение. Ищцата твърди още, че към договора за кредит не е приложен погасителен план, че не е посочена ясна методика за формиране на ГПР и че посочените алтернативи за обезпечение само привидно предоставят право на избор, доколкото обезпечението чрез Multitude Bank се 1 явява фактически задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че е направила плащания по договора до сумата от 9559,42 лв., при отпусната главница 7000 лв., поради което платените в повече суми възлизат на 2559,42 лв. (1308,72 евро).

При тези твърдения предявява иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит поради противоречието му с императивните разпоредби на ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на сумата от 2559,42 лв., която надвишава сумата на чистата стойност на кредита. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска с доводи, че процесният договор за кредит не страда от сочените от ищцата пороци. Твърди, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, насочен към прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1399946/08.11.2024 г., с която е уговорено обезпечаване чрез поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (Малта).

Ответникът поддържа, че поръчителството от Мултитюд Банк не е задължително условие за сключване на кредитния договор, тъй като кредитополучателят може да избере свой поръчител или поръчител, предложен от кредитора. Излага, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, доколкото не са насочени срещу Мултитюд Банк, която е самостоятелно юридическо лице и не е страна по настоящото производство. Твърди се, че ищцата сама е избрала Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр, получила е преддоговорна информация и документи от Мултитюд Банк, била е информирана за дължимите такси и е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика, както и оспорва възнаграждението за гаранция да следва да бъде включено в ГПР, тъй като според него договорът за гаранция представлява възмездна услуга от трето лице и не е задължителен. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1399946/08.11.2024 г. по реда на ЗПФУР за сумата от 7000 лв., при уговорена лихва в размер на 2450,00 лв., лихвен процент 23.33% и ГПР 49.66%.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е обезпечено с договор за гаранция, сключен с Multitude Bank, за което кредитополучателят дължи такса/възнаграждение в размер на 7420 лв.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Представен е и договор за гаранция, сключен между Multitude Bank, Малта и ищеца, видно от разпоредбата на чл. 1.6. от който, клиентът дължи на гаранта такса в размер на 7420 лв.

От приетото по делото заключение на допусната Съдебно-счетоводна 2 експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. П., което съдът кредитира изцяло като пълно и обосновано, се установява, че основният лихвен процент, относим към договора (м. 11.2024г.) е в размер на 3,22 процента, при което законната лихва към 08.11.2024г. възлиза на 13,22 процента. След извършване на съответните проверки вещото лице е установило, че при изчисляване на ГПР по Договор за потребителски кредит № ****г. единственият включен разход е възнаградителната лихва. Според експерта при включването на възнаграждението по договора за гаранция като разход по кредита при изчислението на ГПР последният е в размер на 276,10 %., който надвишава 20 пъти законната лихва. Вещото лице е установило, че общо заплатената сума за погасяване на задълженията по процесния кредит е в размер на 9 559,42 лева, с които са погасени слените задължения: главница в размер на 2 068,52 лева, възнаградителна лихва в размер на 2 000,80 лева, възнаграждение по договор за гаранция 5 440,10 лева и такса за напомнително писмо 50,00 лева. Според заключението платената сума за гаранцията не е задържана от ответника, но липсват данни за извършен превод към гаранта – в тази част съдът не кредитира заключението, доколкото вещото лице не е установило с категоричност дали постъпилите суми, предназначени за договора за гаранция са преведени по сметка на гаранта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да 3 предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.

По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето на Multitude Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 7420 лв. видно от представения договор за гаранция.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, което се извежда пряко от разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 4 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора общата сума, дължима от заемателя е в размер на 9450 лв. и се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора, като неговият действителен размер, съобразно заключението на ССчЕ е 276,10%.