Решение № 548 от 29.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Пловдив, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20205300502084 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 2562/22.07.2020г., постановено по гр.д.№ 20075/2019г. от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на Х. А. Б., ЕГН:

**********, сумата от общо 1487.25 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 217 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 210,38 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 06.12.2019 г., както и е осъдена сумата от 200.49 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които 100.49 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, както и сумата от 400 лева, представляваща 1 разноски за производство. адвокатско възнаграждение в първоинстанционното

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Х. А. Б..

С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат З.Б., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Х. А. Б. посочва, че за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019 2 г. е полагал труд на длъжността „***“ в районна служба „***“ Раковски към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Посочва, заплащането на възнаграждението за извънреден труд за периода 12.07.2016 г. – 01.08.2016 г. се определя съобразно Наредба № 8121з-407/11.08.2016 г., а през останалия период съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага твърдения че същият е полагал 24-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1680 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, и възлиза на 1920 часа. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за извършен извънреден труд от 240 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 1440 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава в размер на 150 лева. Впоследствие, с допуснато изменение на иска, размерът на претендираните суми е увеличен както следва: 1487.25 лева – главница, и 210,38 лева – обезщетение за забава.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. В него се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение в предприятия по смисъла на пар. 1 т.2 от ДР на КТ. Ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съгласно чл.

187 ал.3 ЗМВР е допустимо при работа на смени полагането на труд и между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 9 часа за 24часов период. Посочва, че през процесния период не е налице празнота в правната уредба на продължителността на нощния труд, като съобразно разпоредбата на чл. 187 ал.3 ЗМВР същият е с продължителност от 8 часа, респ. съотношението между дневната продължителност на работното време и нощната продължителност на работното време е 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа:7 часа, което е равно на коефициент 1.143. Възразява се, че законодателят разграничава извънреден труд от нощен труд, доколкото първият е посочен в ЗМВР, а вторият – в заповед на министъра на вътрешните работи, а именно: заповед № 8121з-791/28.10.2014 3 г., в което е регламентирано допълнително заплащане в размер на 0,25 лева.

Предвид изложеното за приравняване на дневен към нощен труд с коефициент 1, ответникът посочва, че не са налице допълнителни часове за заплащане. Излага съображения, че процесното възнаграждение е правилно определено и заплатено, видно от представените платежни бележки за възнаграждение, респ. претенцията за заплащане на извънреден труд се явява неоснователна. Доколкото претенцията за обезщетение за забава се явява акцесорна по отношение на главната – за заплащане на извънреден труд, то се възразява и че същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че че спорът се свежда до правния въпрос, а именно: следва ли положения от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1,143, като ищецът излага, че с предишна и действала преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което обаче правило в последващата подзаконова уредба, при непроменен откъм правила работно време ЗМВР, дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 /1986г. Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който предвижда това да това става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на работното време – изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В конкретната хипотеза за ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на погъвкава организация на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да 4 бъдат засягани правата на работниците и служителите досежно максималната продължителност на работната седмица и работната смяна. Следва да се отбележи, че е доказано нощният труд да води до физиологични, здравни и социални проблеми, като същият е признат рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда, като в член 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална закрила на служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не се говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно Кодекса на труда член 140 от КТ е стриктно регламентиран да е до 7 часа, като в ал. 3 на член 187 законодателят двусмислено е посочил, че е възможно при работа на смени да се полага труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но така регламентирана тази правна норма не посочва ясно и недвусмислено, че нормалната продължителност на нощния труд в ЗМВР е 8 часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ, определен като съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва да се заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над определената за периода норма. Изключение е предвидено, когато за съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта – само в тези хипотези не се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден труд. Съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на останалите държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.

Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма 5 изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.

Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.