Определение № 1145 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601437 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 20.11.2023г., постановено по ЧНД №6185/2023г. по описа на СГС, НО, 13–ти състав, съдът освободил предсрочно-условно лишеният от свобода К. К.

И., с ЕГН:********** за останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият има да търпи, наложено му по НОХД №1294/2020год. по описа на СГС.

С определението е определен изпитателен срок по чл.70 от НК в размер на 9 месеца и 11 дни и е постановено осъденият да търпи пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от инспектор М. М., в качеството му на процесуален представител на началника на Затвора – ***, съгласно Заповед Л-349/18.10.2021год. В частната жалба се развиват доводи, че по отношение на осъденото лице не са налице категорични данни, по смисъла на чл.439а, ал.1 от НПК, за положителната промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието, каквато е втората изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК.

Според жалбоподателят, липсата на необходимата промяна на осъденото лице, е констатирана в становищата и оценките на затворническата администрация, в доклада на Инспектора Социални дейности и възпитателна работа. Твърди се, че констатираната от съда позитивна тенденция, не почива на безспорни и непротиворечиви доказателства, както и липсата да е установено трайно и необратимо поведение и поправяне на осъденото лице.

Позоваването и кредитирането от първоинстанционния съд само и единствено на положителните елементи от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, без да бъдат коментирани и обсъждани останалите доказателства по делото, е довело до неубедителни правни изводи в обжалвания съдебен акт, при наличие на 1 противоречие в доказателствата. Според жалбоподателят при съобразяване на УПО се отчита и риска от рецидив, изготвен на осн. чл.155 и 156 от ЗИНЗС въз основа на база на извършеното правонарушение, криминално минало, характер и тежест на извършеното правонарушение. В жалбата не се спори, че лишеният от свобода по време на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ до настоящия момент, е бил награждаван за добро поведение, участвал е в трудови дейности, а доброто поведение се дължи и съобразно императивната разпоредба на чл.96 и 97 от ЗИНЗС. Въпреки показаните положителни промени, според жалбоподателят не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лицето и изграждане на отрицателно отношение към извършеното от него, което е с висока степен на обществена опасност. В предвид на всичко това, жалбоподателят твърди че не са постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК и обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

По изложените съображения, жалбоподателят иска от АС-София да постанови акт, с който да бъде отменено изцяло определението, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от осъденото К. К. И..

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения са налице и двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с обективираното пред затворническата администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД №5602/2016год., чието наказание е било приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК и от 06.10.2022год. изтърпява "Лишаване от свобода" в размер на 3 години, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД №1294/2020год. по описа на СГС за извършено от него деяние по чл.354а, ал.1 от НК. Установено е, че към датата на произнасяне на СГС осъденият е изтърпял общо 1 година, 9 месеца и 25 дни, като остатъкът от наказанието, което остава да търпи е в размер на 9 месеца и 11 дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, тъй като до този 2 момент И. не е търпял ефективно наказание. Първоначалната оценка на риска е в размер на 64 т., т.с. среден риск от рецидив.

Към делото са приложени писмени доказателства, отчитащи позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с необходимото добро отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода, липсата на рисково поведение, дистанциране от конфликти.

Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е бил определен от съда като „строг“ такъв, който със заповед №32/02.05.2023год. на началника на затвора е бил заменен с „общ“ такъв. Със Заповед №34/10.07.2023год. на началника на затвора лишеният от свобода И. е преместен в затворническо общежитие в открит тип, с оглед констатираното и доказано добро поведение. Във връзка с посочените заповеди са били изготвяни съответните изискуеми за това доклади, в които е констатирана настъпилата положителна промяна в поведението на осъденото лице.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденото лице И. е работел като: санитарМедицински център /заповед №208/04.05.2023год. на началника на затвора/, с изпитателен срок от три месеца; библиотекар /Заповед №502/18.11.2022год.; отговорник компютърна зала /Заповед №188/26.04.2022год./ с изпитателен срок от три месеца; общ работник на външен работен обект Фирма „ПФК Левски“ /Заповед 188/04.08.2023год./. Лицето е награждавано многократно /Заповед № 72/15.02.2023год. с „Удължено свиждане за срок от четири часа“; Заповед №511/08.11.2022год. с „Извънредна хранителна пратка“; Заповед №369/22.07.2022год. с „Писмена похвала“. Липсват наложени наказания, с оглед наличието на данни за анулирана Заповед №189/22.03.2022год. за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.

В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени ясно изразени дефицити в четири проблемни зони: 1/ Отношение към правонарушението /не приема отговорността за деянието си и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Не е различавал факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението/, 2/ Начин на живот и обкръжение /приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи; с безрасъдно и рисково поведение/, 3/ Злоупотреба с наркотици /л.с. злоупотребявал с ПАВ/, 4/ Умения за мислене /не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното решаване;не осъзнава последствията от собствените действия; липса на целеполагане/.

В Доклада на ИСДВР /24.04.2023год./ във връзка с замяната на режима на изтърпяване на наказанието и в Доклада на ИСДВР /27.06.2023гов./ във връзка с прекатегоризиране в ЗООТ, е налице констатация относно отношение към правонарушението от отричане на отговорността до приемане в определена степен и частично осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното му поведение, както и наличие на мотивация за промяна. Отчетена е и подкрепата на близките, с поддържането на редовен контакт с тях. Констатирана е и промяна в умението за мислене – частично е формирана способност за разпознаване на проблемите и решаването им.

3

Към актуалният Доклад, представен пред СГС все още продължава да се твърди, че фигурират приетите от затворническата администрация три проблемни зони, но с мотиви за положителна промяна, но все още с приемане на наличие на проблемни зони. Липсва обосноваване с конкретни данни и прояви на осъдения за тези общо формулирани дефицити в посочените проблемни зони. В този доклад обаче се сочат и конкретни факти във връзка с положителното поведение на осъдения в затвора: по време на изтърпяване на наказанието, осъденият И. при полагането на труд – отговорник на компютърна зала се е справял добре, с мотивиране на останалите лишени от свобода и задържани под стража да участват редовно в компютърния курс и да повишават компютърната си грамотност, а като библиотекар е поддържал библиотеката в добро състояние, ежедневно е разпределял по групи списания и вестници. Осъденият е активен откъм предлаганите пенитенциарни мероприятия. Взел е участие във всички дисциплини на организираната спартакиада за лишените от свобода през м.октомври 2022год. и се е класирал на първо място на една от дисциплините. Т.с. при л.с.

И. се е наблюдавало добро цялостно поведение.

Посоченото във връзка с това, че осъденото лице се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми, не е влизал в конфликтни ситуации, не е бил наказван, дори напротив – бил е награждаван, констатираното желание за положителна промяна в поведението, както и възприетото положително поведение в плана по изпълнение на присъдата, се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на И..

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да постанови условно предсрочно освобождаване е обосновано и не е в противоречие с установеното от фактическа страна.

Видно от доказателствата по делото, са налице положителни факти за постигнатите резултати в периода на изтърпяване на наказанието, без нито една отрицателна констатация.

Данните от затворническата администрация са вътрешно противоречиви и без конкретно обосноваване: от една страна се твърди с обща формулировка наличие на проблеми относно отношението към правонарушението и уменията за мислене – но без конкретизиране на причините, обусловили тези заключителни по естеството си твърдения, а от друга страна се сочат конкретни факти, сочещи на поправянето на дееца.

При така установеното относно цялостното поведение на лишения от свобода, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е постигнат поправителен ефект на лишаването от свобода. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода И. са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Налице е и законовата възможност за определяне на задължителна пробационна мярка за максимално предвидения в чл.70, ал.6 от НК срок до три години, в рамките на изпитателния срок на предсрочното условно освобождаване, а именно „Задължителни 4 пробационни срещи с пробационен служител“, в какъвто смисъл е и другата част от диспозитива на обжалваното определение. Взетата такава мярка ще продължи поправителния процес на лицето, извън затвора, и ще спомогнат за постигане целите на наказанието в пълния им обем.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3 -ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.11.2023г. по ЧНД №6185/2023г. по описа на СГС, НО, 13–ти състав, с което съдът е ПОСТАНОВИЛ да бъде освободен предсрочно-условно лишеният от свобода К. К. И., с ЕГН:********** за останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №1294/2020год. по описа на СГС, което същият има да търпи и на осн. чл.70, ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието от 9 месеца и 11 дни, през който период е постановено осъденият да търпи и пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител“.