Присъда № 92 от 27.03.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 92/27.03.2025 г. по нохд № 3370 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1019/2023 г. по описа на 01 РУП - Варна срещу подсъдимия Р.К.М., с ЕГН **********, затова, че в периода от 02.07.2023 г. до 20.08.2023 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление е осъществил 2 / две / деяния, при които е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1295,48 лв., от владението на техните собственици, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 02.07.2023 г. в гр. Варна, от магазин „Вардар“, находящ се на ул. „Капитан Райчо“ №40, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 73 лева, от владението на А.С.С., собственост на Н.Г.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, На 20.08.2023 г. в гр. Варна, на Крайбрежна алея, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг/Samsung“, модел „S22 plus“, зелен на цвят с ИМЕИ № 350695342363895, с антишок протектор, на стойност 1222,48 лева, от владението на P.F.P. / Ф.П.П./, собственост на P.F.P. / Ф.П.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия се явява лично и с адв.Вл. Ч., АК- Варна, като при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК изявява желание делото да разгледа по общия ред.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подс. М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието, съдът да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като се зачете времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и да му бъдат възложени разноските по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. Ч., ВАК моли на подзащитния му да бъде наложено минимално по размер на наказание, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, което мотивира с това, че към момента на извършване на деянията има чисто съдебно минало, употребявал е наркотични вещества и самоконтролът му е бил занижен.

В личната си защита и последна дума подс.М. не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Св. Н.Г.К. от 2016 г. организирала кампании за събиране на средства за лечение на болното си дете -К.П.К.. Управителя на фирма „Триста БГ“ООД гр.Варна се съгласил да помогне, като за тази цел в хранителните магазини, стопанисвани от дружеството били поставени кутии, в които се събирали парични суми. Самите кутии били пластмасови, закупени от „Триста БГ“ ООД за по 2 лева за брой и след овехтяването на практика нямали потребителска стойност. На определени периоди от време кутиите се изпразвали и паричните суми се предавали на св.К.. Такава кутия имало поставена и в магазин „Вардар“, намиращ се на ул. „Капитан Райчо“ в гр. Варна, до каса № 1.

На 02.07.2023г. св.А.Х. била на смяна в магазина на ул.“Капитан Райчо“ № 1, като работила 1 на каса № 2. Около 02 часа в магазина влязъл непознат клиент, който обиколил магазина и когато достагнал до каса № 1 изтръгнал кутията за дарения, която била вързана със „свински опашки“ и избягал с нея в посока към кохлозния пазар.Св.Х. натиснала бутона за СОТ, звъннала и на управителя на магазина св.С. и го уведомила за кражбата. На сигнала се отзовали свидетелите Д. П. и Д.Н., които след като получили от св. Х. описание на извършителя на кражбата извършили обход на района.На бул. „Владислав Варненчик“, в близост до казино „Върбата“ видели лице, което отговаря на описанието на св.Х., което седяло на пейка и ровело в пластмасова кутия. След като видяло приближаващите се охранители лицето избягало, като оставило кутията на пейката. Св. П. взел кутията, в която имало стотинки и я върнал в магазина.Около 04 часа свидетелите П. и Н. отново засекли лицето, да играе на машинки в казино „Олимп“ до Автогарата и го задържали, като уведомили ОДЧ на 03 РУ Варна.

На място се явили свидетелите А. и Ж.-полицейски служители в 03 РУ ОД МВР Варна, които установили, че задържаното лице е подс.М., но тъй като последния бил в неадекватно състояние и с наранявания по главата не го задържали, а извикали спешна помощ и го откарали във Военна болница Варна, където бил хоспитализиран в Клиника за интензивно лечение и остри отравяния и токсиалергии с диагноза „ отравяне с други синтетични наркотици“.

В хода на разследването било извършено разпознаване на лица по фотоснимки, при което св.

А.Х. по категоричен начин разпознава подсъдимия М. като лицето, взело кутията за дарения от касовата зона на магазина.

Въз основа на предоставените видеозаписи от охранителните камери на магазина е изготвена видое-техническа и лицево-идентификационна експертиза, от чието заключение се установява, че видеофайловете са годни за възпроизвеждане и са цифров презапис. При прегледа на видеофайловете не се установяват следи от манипулации изразяващи се в: наслагване на кадри, нелогични движения, експортиране или импортиране на обекти.При прегледа на записите се установяват действия на лице от видим мъжки пол описано в експертизата, което лице при сравнителния анализ е установено като Р.К.М..

На 20.08.2023 г.,около 23 часа подс.М. се намирал в гр. Варна, на Крайбрежна алея, при минерален извор с басейн, известен като „Топлата вода“. Там се намирали и свидетелят Ф.П., заедно с годеницата си Д.А. - полски граждани. До краката на св. П. била поставена раницата му, в която се намирал 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг/Samsung“, модел „S 22 plus“, зелен на цвят с ИМЕИ № 350695342363895, с антишок протектор. Подсъдимия се приближил към полските граждани и ги заговорил. При отдалечаването си от тях, и докато те били разсеяни, М. незабелязано взел раницата на св. П. и се отдалечил на около 5 метра с нея. Там той извадил мобилния телефон на П. и избягал с него. Малко след това, св.П. започнал да търси раницата си и я открил, като от нея липсвал телефона му, за което пострадалият подал жалба в РУ на МВР. Било образувано ДП, в хода на което телефонът бил предаден от св. С. В. доброволно и върнат на пострадалия. Св. В. заявява, че телефонът му е бил даден от подс.М..

При извършеното разпознаване на лице по снимки св. П. категорично разпознава подсъдимия като лицето, което се е доближило до тях и ги е заговорило непосредствено преди да забележат липсата на раницата си.

От назначената по делото СОЕ е видно ,че телефонът е на стойност 1222.48 лева.

От назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подс.М. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Налице са данни за Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

2

Психичното състояние на М. му позволява да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни показания към настоящия момент.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за установена, след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - обясненията на подс. М., показанията на свидетелите Н. К., Ф.П.П. / прочетени по реда на чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.3 от НПК /, Д.А. / прочетени и по реда на чл. 281,ал.1 т.3 от НПК /, А.С.С., С.С.В., А.Н. Х., И.Х. А. / прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК / , С.Б. Ж. / прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК /, В.Б.И., Д. Р. П., Д.К. Н., С.В.Г.,протоколи за разпознаване на лица по снимки, справка съдимост, справка с характеристични данни, протокол за доброволно предаване, както и заключението на СПЕ, лицево идентификационната експертиза и СОЕ , приети по реда на чл. 280, ал. 1 НПК.

Съдът намира,че протоколите за разпознаване на лице по снимка от 22.08.2023 г. и от 05.09.2023 г. са годни доказателствени средства, тъй като отговарят на изискванията на чл.

128-131 от НПК - съставени са на мястото, където е извършено следственото действие; във всеки от тях са посочени: датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали;протоколите се подписани от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство. Съдът не установи да са извършвани поправки в съдържанието на всеки от протоколите.

Показанията на всички разпитани по делото свидетели, като последователни, обективни, логични и кореспондиращи на приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица по не оспорените от страните и приети в съдебно заседание, като компетентно изготвени, заключения на вещите лица по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, съдебно психиатрична експертиза и оценъчна експертиза , съдът изцяло кредитира с доверие.

Съдът обсъди обясненията на подс. М., като взе предвид, че те освен доказателствено средство, са така също и средство за защита. Съда кредитира обясненията на подсъдимия на съдебното следствие, в които макар и лаконично потвърждава, че е взел кутията от магазин, някъде около „Елин Пелин“, като твърди, че в нея е имало само жълти стотинки, а телефона бил взел от някакъв поляк на „топлата вода“. В тяхна подкрепа са както показанията на другите свидетели, така и заключенията на вещите лица.

От показанията на свидетеля Н. К. се установява по безспорен начин, че по нейна инициатива са се събирали средства чрез дарения за осъществяване на лечение на детето и.Установява се по несъмнен начин, че кутия за събиране на дарения за лечение на болното и дете е била поставена и в процесния магазин "Магазин 300", находящ се в гр. Варна, ул.“Капитан Райчо“, както и че на същата е била извършена кражба.

От показанията на св.В.Д. / прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК / се установява материала, от който е била изработена поставената в процесния магазин кутия за дарение – пластмаса, кога е била закупена, както и къде е била поставена в процесния магазин.

Показанията на св.Х. съответстват на показанията на св.Д. по отношение местоположението на кутията за дарение в магазина. От показанията на св.Х. се установяват и личните и възприятия за влизането на подсъдимия в магазина и поведението му, като и за начина, по който е откраднал кутията и реакцията и след кражбата.

Показанията на св.Х. намират подкрепа в заключението на вещото лице по назначената и изготвена ВТЕ.

От показанията на свидетелите П., Н. и Г. се установява по безспорен и несъмнен начин как са установили и задържали извършителя на деянието.

3

Самоличността на задържаното лице се установява от свидетелите Ж. и А., полицейски служители в 03 РУП Варна.

От показанията на свидетелите П., А. и В. / прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК/,от протокола за разпознаване на лица по снимки и от протокола за доброволно предаване категорично се доказа, че подсъдимия е автор на деянието, в което е обвинен – кражбата на телефона, собственост на св.П.. Свидетелите П. и А. са разговаряли с него непосредствено преди да установят кражбата на телефона. По-късно в хода на разследването св.П. разпознава подсъдимия по представените снимки, а св.С. В. свидетелства, че вечерта на процесната дата М. му е предложил телефон марка „Самсунг/Samsung“, модел „S 22 plus“, тъмно зелен на цвят, който по-късно е предал с протокол за доброволно предаване на полицията.

С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка и направения доказателствен анализ, настоящият състав приема от правна страна, че следва да оправдае подсъдимия в частта от обвинението по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, затова, че на 02.07.2023 г. в гр. Варна, от магазин „Вардар“, находящ се на ул. „Капитан Райчо“ №40, отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 73 лева, от владението на А.С.С., собственост на Н.Г.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, тъй като стойността на отнетото имущество не е безспорно установена, което е задължително при кражбата като типично резултатно престъпление.