Решение № 18174 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18174 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110124825 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 12812/10.05.2023 г., от „Т--“ ЕАД, ЕИК --, представлявано от - - Изпълнителен директор и И-председател на УС с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу К. В. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1324, обл. С-1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 483.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 99.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислена върху главница от 483.50 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който 1 да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 1 2 . 8 3 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.72 лева лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени върху главница от 12.83 лева за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период. срещу Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, 1756, обл.

София, общ. С---5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 483.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 99.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислена върху главница от 483.50 лева 7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 1 2 . 8 3 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.72 лева лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени върху главница от 12.83 лева за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.

2

София, 1756,обл.С- за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: - АД ФЦ „-", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.

Извън срока по чл.131 ГПК ответникът К. Д. заявява, че е направил отказ от наследство от баща му В- Д. и не следва да отговаря за иска. Твърди, че с бракоразводно решение апартаментът е присъден на майка му ответник – Р. Н. Д.. Същият не ангажира доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът на Р. Д. оспорва исковата претенция.

Счита, че не е ясно как е начислена сума за дялово разпределение. Прави възражение за давност. Прави възражение за това кой живее на посочения адрес. Твърди, че фактически живее ответника К. Д., а не ответницата Р. Д..

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът К. Д. се представлява от адв. К. по делото. В о.с.з. представя отказ от наследство.

Ответникът Р. Д. чрез особен представител адв. М- поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете, алтернативно да се уважи давността.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК 3 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 11094/13.03.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.78-87 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 11094/13.03.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 78-87 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот се установи, че от 1990 г. собственици на процесния имот са Р. Д. и съпругът й В4 Д.. Същият съвпада с топлоснабдения имот по делото (л.21,22,24 от делото).

Нещо повече, с молба, изходяща лично от ответника Р. Д. същата е поискала да й бъде открита партида при ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия (л.23 от делото).

Съгласно представено Удостоверение за наследници В- Д. е починал на 17.06.2020 г., като разведен човек. По делото липсват доказателства дали след прекратяване на брака, имотът е поделен между бившите съпрузи. Дадени са такива указания по чл.146, ал.2 ГПК на ответника К. Д., но такива не са изпълнени. Ето защо съдът приема, че след прекратяване на брака, двамата от съпрузите имат по 1/2 ид. част от процесния топлоснабден имот. При смъртта на В- Д., неговият дял преминава в оставеният от него низходящ – син, а именно другият ответник К. Д.. Следователно от 17.06.2020 г. същият е собственик на процесния имот.

По делото е представен отказ от наследство от ответника К. Д., който е направен на 31.08.2023 г., т.е. след завеждане на делото, след подаване на отговора по чл.131 ГПК и три години, след като е починал баща му (л.90 от делото). В отговора на исковата молба е написано, че ответникът е направил отказ от наследство – л.55 от делото. Така изявлението е в минало време. За съда възниква обосновано предположение, че отказът е нищожен, тъй като наследството е приета чрез конклудентни действия. Но такова възражение не е направено от страна на ответника, затова съдът не може да не приеме този отказ от наследство. Доколкото е направен отказ от наследство, то ответникът не е собственик на имота, тъй като отказът има обратно действие от момента на смъртта. След като не е собственик, ответникът не е материално легитимиран да отговаря по исковете. При това положение няма качеството на потребител и исковете спрямо него следва да се отхвърлят.

По делото се установи, че Р. Д. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от имота, поради същата има качеството на потребител. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира 5 апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 128134 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.