Решение № 179 от 31.12.2021, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 961/2021
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 31.12.2021
- В сила
- 19.02.2022
- Състав
- ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630200961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-001956/ 02.08.2021г. на Началник група към ОД МВР Монтана, сектор ПП на П. С. П. от град Монтана е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П. С. П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство подържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателят на 10.06.2021 г. в 16:30 часа в гр.Монтана по ул."Димитър Ерийски", с посока на движение от село Студено 1 буче към бул."Трети март", управлява лек автомобил Тойота с рег. № XXXX , като на кръстовището с ул. „Одрин" при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя и излизайки от ляв завой с надлъжен наклон, както и при наличие на пресичащо ул."Димитър Ерийски" кон с каруца, извършва маневра завой надясно, с цел избягване на удар с пресичащо ППС. Губи контрол и се блъска в порта на имот на ул."Одрин 21" и ел. табло, с което реализира ПТП с материални щети. Водача е тестван за алкохол с Алкотест с фабр. № ARNA 0155, като пробата е отрицателна. Вменено му било, че като водач не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
При предявяването на акта жалбоподателят не е оспорил констатациите. В срокът по чл.44 от ЗАНН не е представил писмени възражения.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните по фактическата обстановка. Единственото възражение на жалбоподателя е, че не е виновен за вмененото му нарушение.
АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено е под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото описание.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП по следните мотиви:
Съгласно т. 30 от § 6 на ДР на ЗДвП „пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно средство, на път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Видно от протокол за ПТП № 1767728, арг. лист 29 от делото, съдът приема за безспорно доказан факта за претърпяно пътно-транспортно произшествие - по същество жалбоподател признава същия факт. В тази насока са и свидетелските показания на М. Д. и И. Д..
Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поставя изискване към водачите на пътните превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
2
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението - на посочената дата, час и място в АУАН, респ. в НП, управлявайки лекия автомобил, не е съобразил скоростта на движение с интензивността на движение, изгубил управлението на МПС, вследствие на което предизвикал пътно-транспортно произшествие самокатастрофирал в порта на имот и ел. табло, които видял, реализирал ПТП с мат. щети но поради фактическата скорост на движение не успял да предотврати настъпващото пътнотранспортно произшествие.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП административнонаказващият орган правилно е ангажирал неговата отговорност, съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП и му е наложил наказание.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП при констатирано нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП АНО налага глоба във фиксиран размер от 200 лв.
Административнонаказващият орган е приложил правилно закона като е наложил глоба в размер на 200 лв.
Обжалваното Наказателно постановление № 21-0996-001956/ 02.08.2021г. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0996-001956/ 02.08.2021г. на Началник група към ОД МВР Монтана, сектор ПП, с което на П. С. П. от град Монтана е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3