Решение № 99 от 05.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Ловеч, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500122 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 16/02.02.2023 г., постановено по гр.д. № 107/2021 г., РС Луковит е осъдил ЗАД „ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., да заплати на П. Г. Л., ЕГН **********, с адрес:

*** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 15000.00 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и негативни емоционални преживявания, причинени й при ПТП, настъпило на 30.03.2019 г. в гр.

Луковит, по вина на А.Й.А., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с peг. № ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество съгласно полица № BG/30/118002647767, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 185,74 лева 1

/сто осемдесет и пет лева и 74 ст./, представляваща обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди – разходи за болнични листи, консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ЗАД „ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. Г. Л., ЕГН **********, сумата от 425.00 /четиристотин двадесет и пет/ лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на адв. Р. М. М. от АК – Ловеч с адрес: *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 1280.00 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, а по сметка на Районен съд Луковит на основание чл. 78, ал.

6 ГПК, държавна такса в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Срещу решението на РС - Луковит е подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБог:Живот и здраве“ АД, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез пълномощника юрисконсулт Й. К., в която излага съображения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Счита, че обжалваното решение е неправилно, доколкото определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено, тъй като не съответства на принципа на чл.52 ЗЗД и не кореспондира със съдебната практика по сходни случаи. На следващо място изтъква, че решението на ЛРС противоречи на материалния закон по отношение приетата от съда липса на степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П. Л., което на отделно основание води до завишен размер на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че районния съд неправилно е приел, че ищцата не е нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДвП, като се позовава на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Оспорва и решението на ЛРС в частта, с която е присъдил законна лихва върху размера на присъденото обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от 06.08.2020 г. – датата на депозиране на писмената претенция на ищцата по чл.380 от КЗ. Счита, че като не е съобразил разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението. В подкрепа на изложените доводи цитира и съдебна практика. Моли въззивния съда да отмени № 16/02.02.2023 г., постановено по гр.д. № 107/2021 г. по описа на ЛРС и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените от ищцата искове като неоснователни и недоказани, а в случай, че ги намери за основателни и 2 доказани, да намали размер на присъдените от районния съд обезщетения.

Прави искане за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. Л. чрез пълномощника адв.Р. М., в който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага съображения, че решението на РС - Луковит е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „ДаллБог:Живот и здраве“ АД редовно призован не се представлява. В постъпилата молба от процесуалният му представител юрисконсулт Й. К. излага, че поддържа въззината жалба и моли съда да отмени решението на ЛРС като неправилно, ведно със законните последици от това. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК,като на основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата П. Г. Л. редовно призована не се явява в съдебното заседание. Упълномощеният процесуален представител адв.Р. М. изразява становище, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Прави искане да му присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Подробни съображения излага в представената писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания

Обжалваното решение на РС Луковит е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са 3 допустими и следва да бъде разгледани по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д. № 107/2021 г. по описа на РС – Луковит е образувано по постъпила искова молба от П. Г. Л. , чрез пълномощника адв.Р. М. от АК Ловеч , против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 15 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и 185.74 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 30.03.2019 г. в гр.Луковит ПТП, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на поканата за доброволно плащане.

В исковата молба ищцата излага, че на 30.03.2019 г. със съпруга си и сина си отишли в гр. Луковит. Около 10.00 часа посетила магазин „Здравец“, намиращ се на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, след което тръгнала по същата улица надолу, където бил паркиран автомобила им. Решила да пресече от другата страна на улицата, като се огледала и след като не забелязала в близост участници в движението, тръгнала да пресича. Твърди, че преминала средата на улицата и когато наближавала тротоара, била блъсната от автомобил, управляван от А.Й.А.. Излага, че изпитала силна болка, тъй като минал през долната част на крака й и паднала на земята. За настъпилото ПТП от полицейските служители бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 14 от 30.03.2019 г. Твърди, че вина за ПТП е изцяло на водача на лек автомобил Ситроен Ц5 с peг. № ********, на който бил съставен АУАН и издадено Наказателно постановление, което не било обжалвано и влязло в сила.

Ищцата била закарана в МБАЛ Луковит, където била прегледана и се установили на дясното ходило две леко кървящи разкъсно-контузни рани с напречен ход, както и охлузна рана по вътрешна страна на дясно коляно. На направената рентгенография се открило счупване на десния палец, а впоследствие при преглед в град Плевен се установило, че ПТП на 30.03.2019 г. е получила и фрактура на дясна петна кост и ходило. Твърди, че вследствие на получените травми се придвижвала с помощни средства, като в областта на контузията й било невъзможно движението и изпитвала болки. Излага, че била временно неработоспособна за периода от 01.04.2019 г. до 23.06.2019 г., като провеждала лечение в режим домашно –амбулаторен. Изтъква, че 4 възстановителният период бил съпътстван със силни болки и страдания, имала затруднения при най-елементарни движения на тялото и не можела да извършва обикновените дейности, като и до момента чувства дискомфорт.

Твърди, че след ПТП прекратила извършваната от нея трудовата дейност като шивач в собственото й дружество, тъй като не можела да изпълни поръчките.

Изтъква, че настъпилият инцидент се отразил негативно и на психиката й, изпитвала страх от преминаващи в близост до нея автомобили, както и при пътуване с автомобил и разминаване с друго ППС. Преживяла силен стрес не само от инцидента, но и от последващото лечение, като изпитвала страх дали ще се възстанови и ще може да води „нормален“ живот. На следващо място посочва, че са й били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и за издаване на болнични листи в размер на 185.74 лв.

Излага, че между собственика на лек автомобил марка Ситроен Ц5 с peг. № ******** и ответното дружество е налице сключен задължителен застрахователен договор Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно полица № BG/30/118002647767, валидна до 06.09.2019 г. Твърди, че предявила писмена претенция пред ответното дружество, като представила цялата налична документация и доказателства, но до момента липсва произнасяне по претенцията, което счита като отказ за плащане на основание чл. 108, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.

Прави искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 15 000.00 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие описаното ПТП, ведно със законната лихва от момента на поканата за доброволно плащане до окончателното й изплащане, сумата от 185.74 лева за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от момента на поканата за доброволно плащане, както и направените в производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва изцяло исковите претенции като неоснователни, а при условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и поради съпричиняване от страна на ищцата. Не отрича съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение на лек автомобил Ситроен 5

Ц5 с peг. № ******** по застрахователна полица № BG/30/118002647767, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Оспорва твърдения в исковата молба, че водачът на л.а. Ситроен Ц5 с peг. № ******** е нарушил императивни разпоредби на ЗДВП и ППЗДВ, както и описания в констативния протокол с пострадали лица механизъм на ПТП. Твърди, че ищцата е предприела пресичане на платното за движение при нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно преди да навлезе в платното за движение да се съобрази с приближаващите се превозни средства. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е пресичала неправилно ул."Кирил и Методий" и по този начин е създала непосредствена опасност за собственото си здраве и живот, както и предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Счита, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като водачът на лекия автомобил не е имал възможност и не е бил длъжен да предположи, че ищцата ще предприеме пресичане на пътното платно на необособено за това място На следващо място оспорва, че ищцата е получила описаните в искова молба увреждания и факта, че твърдените травми са в причинно-следствена връзка с ПТП, както и неговото отражение на психичното й състояние. Счита, че акцесорните искове за лихва са неоснователни по аргумент за неоснователност на главните искове, както и началния момент, от който тя се претендира.