Решение № 177 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900323 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. К. А., ЕГН:

**********, с адрес: **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (след допуснато в открито съдебно заседание на 01.04.2025 год. намаляване на размера на исковата претенция чрез оттегляне на иска за горницата над 40 000 лв. до първоначално претендираните 60 000 лв.), в резултат на причинена й средна телесна повреда, вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2019 год. в с.

Попович, общ. Бяла, обл. Варна, предизвикано виновно от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, ведно с мораторно обезщетение върху претендираните суми, считано от извънсъдебното предявяване на застрахователната претенция до окончателното заплащане на сумите, които суми са платими по банкова сметка на ищцата с IBAN: ***, BIC: *** при „***“ АД.

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2019 г. в землището на с.

Попович, общ. Бяла, обл. Варна, на път 2071 към Главен път 1-9, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, Д. Г.Г. е допуснал нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в резултат на това е причинил средна телесна повреда на Г. К. А.. Излага се, че на място бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.06.2019 г., а по случая 1 било образувано досъдебно производство № 4032/2019 г. по описа на IV РУ на ОД на МВРВарна и НОХД № 2472/2021 г. по описа на РС-Варна, 37 с-в. Сочи се, че с присъда № 151/27.07.2022 г. Д. Г. бил признат за виновен за нарушение чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. при освобождаване от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро от НК. С решение по образуваното по въззивна жалба ВНОХД № 1397/2022 г. по описа на ОС-Варна било прието, че подсъдимият не е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а в останалата част присъдата била потвърдена. Твърди, се че към датата на ПТП Д. Г. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица № 03/119001365580.

Сочи се, че вследствие на ПТП от 16.06.2019 г. Г. А. е претърпяла неимуществени вреди, представляващи средна телесна повреда – счупване на тялото (диафиза) на раменна кост, закрито в ляво, което обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период, не по-малък от 3-4 месеца. Излага се, че до ответното дружество е изпратено уведомително писмо с обратна разписка с дата 01.03.2024 г. за настъпилото застрахователно събитие, като с писмо застрахователното дружество отказва да заплати претендираното обезщетение от 60 000 лв. Твърди се, че ПТП от 16.06.2019 г. е покрито застрахователно събитие от ответника, от което са нанесени неимуществени вреди на ищцата, представляващи физически травми и психически увреждания, които са описани в СМЕ по ДП № 4032/2019 г. и приети по НОХД № 2472/2021 г. по описа на РС-Варна и ВНОХД № 1397/2022 г. по описа на ОС-Варна. Сочи се, че в момента на ПТП ищцата е усетила силен удар и след като с помощта на брат си е излязла от автомобила, е откарана в спешен кабинет на „Св. Анна-Варна“ АД, където е констатирано счупване на тялото (диафаза) на раменна кост. Твърди се, че в продължение на 4 месеца е била налице силна болка в лявата ръка. Излага се, че е проведено оперативно лечение с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус в ляво, репозиция и фиксация със заключващ пирон. Поддържа се, че е бил увреден и лъчевия нерв на крайника, като ищцата имала затруднение при повдигане на ръката от рамото и при отвеждане назад, както и затруднено повдигане на китката, разгъване на ръката и изтръпване на пръсти. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата изпитва постоянни болки и затруднения при използване на горен ляв крайник. Излага се, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, както и оперативна процедура за фиксация на счупена раменна кост със заключващ пирон, като е приемала и болкоуспокояващи медикаменти. Поддържа се, че ищцата не се е възстановила напълно, като не може да използва пълноценно горен ляв крайник, поради ограничено движение. Твърди се, че при инцидента е изпаднала в шок, с последиците от който се бори и до момента с продължаващ неспокоен съд и постоянно изживяване на случилото се. Въз основа на тези обстоятелства за ищцата е възникнал правен интерес да потърси застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

2

Поради горното сезира съда с искане за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената претенция до застрахователя.

В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и твърденията на ищцата относно обстоятелствата, свързани с процесното ПТП. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие и механизма на ПТП. Твърди се, че от представените с исковата молба доказателства не се установява механизма на ПТП по твърдения от ищцата начин, както и получаването на претендираните увреждания и причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията. Сочи се, че част от твърдените увреждания са били налице при ищцата преди настъпване на ПТП, като се оспорват твърденията за настъпили усложнения, за които не се представят доказателства. Във връзка с това се оспорват всички твърдения за настъпили увреждания при ищцата вследствие на процесното ПТП. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение съобразно понятието за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за което се излагат доводи. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан в момента на ПТП. Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва от претендираната дата, предвид приложението на чл. 497 от КЗ. Моли се заотхвърляне на исковете изцяло и присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответното дружество. Оспорва се възражението за местна подсъдност на спора с оглед практиката на ВКС по чл.

115, ал. 2 от ГПК.

С депозирания в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на исковата молба, ответникът поддържа отговора си и направените възражения.

В открито съдебно заседание, ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, моли за уважаване на предявените искове и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

От своя страна, ответникът, също чрез редовно оправомощен процесуален представител, изразява становище за основателност на исковете, но за недоказаност по размер на главния такъв, поради което отправя искане за определяне на обезщетение съответстващо на претърпените неимуществени вреди.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 151/27.07.2022 год. по НОХД 2472/2021 год. на ВРС, Д.

Г.Г. е признат за виновен за това, че на 16.06.2019 год. в землището на село 3

Попович, община Бяла, област Варна, на път 2071 от село Попович, област Варна към Главен път 1-9 на 1 км от кръстовище за село Приселци, област Бургас, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** – е нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 8 ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и с това е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Г. К. А., изразяваща се в счупване на лява раменна кост, обусловило затруднение в движението левия горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, престъпление по чл.

343 ал. 1, б. „б”, пр. 2 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободeн от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. С окончателно Решение № 29/03.02.2023 год. по ВНОХД № 1397/2022 год. на ВОС първоинстанционната присъда е частично изменена, като е прието, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В останалата й част, присъдата е потвърдена.

По делото липсва спор, че към датата на произшествието - 16.06.2019 год. за управлявания от делинквента лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег.

№ *** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, рисковете по която са покрити от ответното дружество.

Между страните не се спори и че ищцата, чрез своя процесуален представител, отправя към ответника извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното произшествие.

Видно от представената към исковата молба обратна разписка, искането е изпратено по пощата на 01.03.2024 год. и е получено на 06.03.2024 год. Със становище с изх. № 526/03.06.2024 год. застрахователят постановява отказ по претенцията.

От проведена по делото КСМАТЕ, заключението по която съдът кредитира като пълно и обективно дадено се установява, че преди произшествието ищцата не е страдала от някакви заболявания.

Препотвърждава се приетото от наказателния съд, че при катастрофата тя е получила единствено счупване на лявата раменна кост. След ПТП ищцата е откарана до и приета за лечение в клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД, като на 19.06.2019 год. е проведено оперативно лечение, изразяващо се в репозиция и метална фиксация със заключващ пирон. Съгласно заключението, подобно травматично увреждане отшумява в рамките на 3-4 месеца, като към момента на извършване на прегледа на ищцата с цел изготвяне на становището на експерта медик – 10.02.2025 год., функцията на левия горен крайник е възстановена без дефицит. От разпита му в открито съдебно заседание става ясно, че ищцата има запазена еднаква и за двете ръце сила, както и че въпреки това тя продължава да изпитва болки при по-продължително отвеждане на ръката.

Отделно, на база заключението и разпита на експертите, се установява, че съобразно уврежданията на автомобила, в който се е возила пострадалата, значителната сила на удара, която е следвало да се предаде на тялото й посредством предпазния колан, реално получените увреждания и тези които 4 би получила при поставен такъв при удар с подобен интензитет, ищцата е била без поставен предпазен колан.

В хода на съдебното дирене, като свидетели са разпитани бащата на ищцата – К.А., и нейната леля – З.С.. Показанията им съдът кредитира като пълни и вътрешнонепротиворечиви, ценейки ги при съобразяване на тяхната възможна заинтересованост от изхода на спора, съгласно чл. 172 ГПК.

Изложеното от свидетелите, сочи, че след катастрофата ищцата е транспортирана от своя баща до болничното заведение като по пътя е изпитвала силни болки от счупването. Посоченото в заключението по КСМАТЕ за извършена операция съвпада и с показанията на двамата свидетели, според които интервенцията е извършена три дни след инцидента, тъй като болничният екип е изпитал затруднение да намери имплант, подходящ за нейното по-слабо тяло. Освен това близките на пострадалата са изпитвали и финансови трудности. До момента на операцията ищцата е изпитвала силни болки, които са водели до плач и страдание. При престоя си в болницата ищцата е обгрижвана от свидетелите, като леля й е помагала за поддържане на телесната й хигиена, доколкото тя не е могла да прави това сама. След изписването й от болницата, на ищцата са поставяни инжекции с медикаменти за разреждане на кръвта. Става ясно, че с цел подобряването на състоянието на крайника се е подложила на рахабилитационни процедури в България и Белгия, доколкото майка на ищцата живее в последната държава.