Решение № 30 от 16.02.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Шумен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500033 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 130, ал. 3 от СК.

Делото е образувано по частна жалба на М. А. З. и О. З., като родители и законни представители на малолетното дете И. З., представлявани от адв. С. Т. при ШАК против Решение №197/14.12.2023 г. по ч.гр.д. №427/2023 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което съдът е отхвърлил молбата на М. А. З. с ЕГН ********** и О. З. род. на ********** г.

/чрез пълномощник адв.С. Т. от ШАК/ в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете И. З., на осн. чл.130, ал.3 от СК за даване на разрешение да продадат недвижим имот: Дворно място с площ 2006 кв.м., съставляващо УПИ №ІІ-363 от кв.3 по плана на с. ......, общ......, обл. Шумен, с административен адрес ул.“.....“№2, заедно с построените в него Жилищна сграда на два етажа със застроена площ 53 кв.м., Лятна кухня на един етаж със застроена площ 37 кв.м. и Стопански постройки на един етаж със застроена площ 153 кв.м. при граници: УПИ №І-364; УПИ №ІІІ-534, УПИ №ІV-362 и улица, собственост на малолетното дете И. З. с ЕГН **********, като неоснователна.

Жалбоподателите намират решението за неправилно и незаконосъобразно.

Въпреки че съдът приел, че исканото разрешение за извършване на покупко-продажба на недвижим имот, собственост на детето, ще е в него в интерес изложил мотиви, че не биха били изпълнени изискванията на закона, ако сумата се преведе по сметка на един родителите, при съгласие на другия родител. Посочват, че семейството от години живее в Република Франция и се прибира в страната веднъж годишно, за по няколко дни, предвид 1 което за родителите биха се създали допълнителни трудности, ако трябва да откриват сметка на името на детето единствено за целите на това производство, след което отново да я закрият, което било свързано и с такси. Считат, че е допустимо продажната цена при сделка на разпореждане да се преведе по сметка на трето лице, в случая родител, с което не се допуска нарушение на закона. Излагат, че интересът на детето е защитен и според съда, поради което намират, че чисто формалното получаване на сумата по сметка на законния представител на детето не заобикаля закона и не води до неоснователност на молбата.

Молят съда да отмени решението на ВПРС и разреши искането по същество, като даде разрешение за продажба на посочения имот, а получената сума, като продажна цена, да бъде преведена по посочената банкова сметка с титуляр майката на детето.

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /отказ да се издаде охранителен акт/, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази изложеното от в молбата и частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното:

Производството пред ВПРС е образувано по реда на чл. 130, ал. 3 от СК по молба от М. А. З. и О. З., като родители и законни представители на малолетното дете И. З., с която се иска да им бъде разрешено да се разпоредят с недвижим имот, собственост на малолетното дете, като получената продажна цена, да бъде преведена по посочената банкова сметка с титуляр майката на детето.

ВПРС приел, че детето е собственик на недвижимия имот, посочен в молбата и продажбата на същия на посочената в предварителния договор за покупко–продажба на недвижим имот ще е в интерес на детето, но счел, че не са налице изискванията на закона за даване на разрешение за разпореждане. Изложил съображения, че дори да се приеме, че законният представител – титуляр на сметката, би действал от свое име, но в полза на детето, то разпоредителните действия със средствата по банковата сметка биха били извършвани без изискуемото от закона разрешение на районния съд, поради което приел, че изложеното в молбата от родителите, че превеждането на сумата от продажната цена за недвижимия имот, чието разпореждане се иска, собственост на малолетното дете, по сметка на майката, води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 130, ал. 3 от СК. Освен това, независимо от удължаването на срока за изправяне на нередовностите на молбата и дадената възможност за представяне на банкова сметка с титуляр малолетното дете, собственик на имота, такова доказателство не било представено.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалвания отказ по чл. 130, ал. 3 от СК за законосъобразен.

Съгласно чл. 130, ал. 1 от СК родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК предвижда, че извършването на действия на разпореждания с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги на детето се допускат с 2 разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговите интереси. Производството е по съдебна администрация, за която се прилагат правилата на охранителното производство, като основният критерий е охраняване интересите на детето. От събраните по делото доказателства и твърденията на молителите се установява, че продажбата на посочения недвижим имот е в очевидна полза на детето и не противоречи на интересите му. Цената при продажбата имота, собственост на малолетното дете, е договорена в размер на 7000.00 лв. По делото липсва посочена сметка, по която парите ще бъдат внесени на името на детето, въпреки дадената възможност от съда в тази насока. В жалбата се настоява, че е допустимо продажната цена при сделка на разпореждане да се преведе по сметка на трето лице - в случая по сметка на майката - и с това не се нарушава закона. Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че сделката е в интерес на детето, но само при изплащане на продажната цена по банкова сметка с титуляр малолетното дете, неговите права ще са гарантирани в пълна степен. За да се уважи молбата съдът следва да има известни гаранции, че тези пари действително ще се ползват за удовлетворяване интересите на детето. Още повече, че в закона не е предвиден ефективен механизъм за осъществяване на проверка, че сумата е използвана за задоволяване на конкретната нужда, която е била заявена от молителя, ако бъде внесена по сметка на трето лице – в случая майката.

По изложените съображения настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, а атакуваното решение – правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №197/14.12.2023 г. по ч.гр.д. №427/2023 г. по описа на РС – Велики Преслав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3