Решение № 179 от 06.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 179

06.11.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

III въззивен наказателен състав

На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев

Лена Р. Димитрова

Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202100600948 по описа за 2020 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Радослав Николов от БАК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Р. Р. И. с ЕГН **********, против Присъда № 8 от 05.08.2020 г., постановена по НОХД № 37/2020 г. по описа на на Районен съд – Малко Търново.

С атакуваната първоинстанционна присъда, подсъдимият Р.И. е признат за виновен в това, че на 15.04.2020 г. около 23:30 ч. в с. ***, общ. ***, обл.

Бургас, улица „***“ № *, е отнел чужди движими вещи – сумата от 76,45 лв. в брой и един стационарен телефон марка „Huawei“ ETS 3023 на стойност 40 лв., или общо 116,45 лева от владението на собственика им – М. П. Д., като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимия Р.И. е признат за и виновен в това, че по същото време и на същото място е извършил действия с цел удовлетворяване на половото си желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. П.

Д., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на четири години 1 лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 23 от НК, на подсъдимия Р.И. е определено едно общо наказание по цитираната присъда в размер на най-тежкото измежду наложените му, а именно четири години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. От това общо наказание, съдът е приспаднал времето, през което И. е бил задържан под стража, считано от 16.04.2020 г.

С атакуваната присъда, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1064,12 лева.

С обжалваната присъда, решаващият съд се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като е разпоредил приложеният по делото сгъваем нож с дължина 21 см., както и 1 бр. ножица с черни дръжки и обща дължина от 20 см. да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал.1 от НК, а останалите вещи, приложени по делото, включително и банкноти, да бъдат върнати на пострадалата.

Защитникът на подсъдимия И. обжалва постановената присъда в частта й досежно наложеното наказание, което намира за явно несправедливо.

Акцентира на младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало на същия, както и на процесуалното му поведение, което е спомогнало не само за разкриване на обективната истина, но и за възстановяване на имуществените щети по делото. Защитникът иска изменение на присъдата, изразяващо се в намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ и отлагане изпълнение на същото за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според прокурора, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и адекватно на обществената опасност, както на извършените престъпления, така и на личността на извършителя. Предлага, въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание, подсъдимият Р.И., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Изразява съжаление за стореното и иска намаляване размера на наложеното му наказание. Защитникът му поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Възразява, че първоинстанционният съд подходил формално при индивидуализацията на 2 наказанията на подсъдимия, като не е изложил подробни мотиви против искането на защитата за налагане на наказание „лишаване от свобода“ с приложението на чл. 66 от НК. Твърди, че по делото били събрани данни за многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите не са били коментирани, а само изброени от съда. Моли за изменение на обжалваната присъда, като наложеното с нея наказание „лишаване от свобода“ бъде определено пир условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Малко Търново, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. След направеното от подсъдимия Р.И. самопризнание, съдът е спазил процесуалния закон и се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал 3 на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. Р. И. е роден на ***г. в гр. **, живее в с. ***, община ***, обл. Бургас, *** гражданин е, ***, има завършен ***клас, ***, ***, ***.

На 15.04.2020 г. около 12:00 – 13:00 часа, подсъдимият Р.И., заедно със свои приятели съселяни, седнали да се черпят с алкохол. Сред тези лица били и свидетелите С. Ю. О., А. С. Д. и неговият брат – М. С. Д., а също и свидетелите Г. Х. К. и С.Д..

Всички пили алкохол приблизително до към 21:00 часа, когато решили да отидат на гости в къщата на жена, известна сред тази компания като П.

(действителните й име и фамилия не са установени по делото). Когато отишли в къщата й, там заварили и други хора, които също пиели алкохол.

Всички вкупом продължили да пият.

Приблизително около 22:00 часа, св. М. Д. се скарал с друг човек на име С. (също неустановена по делото действителна самоличност) и това сложило край на веселбата.

Подсъдимият Р.И., както и свидетелите М. Д. и С. О. отишли в дома на последния и там изпили по една бира. Към 22:30 – 23:00 часа подсъдимият И. решил да си тръгва, а Д. и О. решили да си лягат да спят. На излизане, подсъдимият казал на свидетелите, че се връща при П., защото имал уговорена среща.

Вместо това, И. отишъл в къщата на пострадалата М. П. Д. от същото село, находяща се на ул. „***" № *. Същата била неподвижна и не можела да става от леглото си както заради преклонната си възраст (тя била родена през 19** г.), така и заради болест. През нощта на 15.04.2020 г. малко след 23:00 часа, тя чула силен шум от разбиване на входната врата. При нея в стаята й нахлул подсъдимият Р.И., който бил маскиран с тъмна кърпа на лицето. На пострадалата й направило впечатление, че върху тъмния цвят на кърпата се открояват червени или оранжеви фигурки или капки. Подсъдимият взел един нож от масата в стаята и заповядал на пострадалата да му даде парите си. Д. му подала една найлонова торбичка със стотинки, която лежала до нея на 4 леглото. Подсъдимият И. я взел, изсипал я на масата и преброил монетите.

После от масата в стаята взел ножица и заплашил пострадалата, че ако го издаде на полицията ще я убие, заколи и запали, след което взел стационарния телефон на свидетелката и излязъл навън.

Малко след това, подсъдимият И. се върнал обратно без телефона и казал на пострадалата да му даде парите си, защото той нямал работа, но пък имал малки деца. Заканил се с ножа. Д. се уплашила и му дала парите си, които се намирали в друга торбичка, която била пак до нея на леглото. В торбичката се намирали три банкноти с номинал двадесет лева, една банкнота от пет лева, няколко монети по 1 и 2 лв., както и дребни стотинки, които подсъдимият прибрал в джоба си.

След това, Р.И. се доближил до леглото на неподвижната Д., свалил си гащите и си оголил половия член. Хванал ръката на жената и я поставил върху члена си като я накарал да го мастурбира. Същевременно плюел върху ръката си и размазвал плюнката върху члена си. Това продължило няколко минути, тъй като пострадалата му казала, че омаляла. Подсъдимият й казал да лапне члена му с уста, но Д. възразила, че е заразно болна и той се отказал.

Прегледал за втори път торбичките, в които били парите, да не би да е пропуснал някоя пара, но те били вече празни. Отново хванал ножа, насочил го към пострадалата и й повторил, че ще я убие и запали, ако каже на някого.

На другата сутрин, свидетелката А. Г., която се грижела за болната пострадала разбрала от нея за случилото се и се обадила в полицията.

Пострадалата дала описание на извършителя, който според нея бил около двадесетгодишен и много й приличал на Р., чиято баба известно време се грижела за пострадалата. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, Р. Р. И. бил установен и отведен в полицейското управление.

С протокол за доброволно предаване от 16 април 2020 г. (л. 11 от ДП) подсъдимият И. предал кафява забрадка с оранжеви ивици, чифт черни маратонки с бели подметки, три банкноти по 20 лв., една банкнота от пет лева, три монети по два лева, три монети по един лев, една монета от петдесет стотинки, девет монети по двадесет стотинки, една монета от десет стотинки и една монета от пет стотинки.

В хода на разследването била назначена дактилоскопна експертиза за установяване наличие на отпечатъци от папиларни линии от пръстите и/или 5 дланта на Р.И. върху банкнотите, предадени с посочения по-горе протокол за доброволно предаване, както и върху намерените при огледа на местопроизшествието нож, ножица и найлонови пликчета. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. 64 от ДП), върху банкнотите, ножа, ножицата и найлоновите пликчета не били открити годни дактилоскопни отпечатъци.

В хода на разследването била назначена оценъчна експертиза за установяване стойността на стационарен телефон „Huawei ETS 3023“. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 55-58 от ДП), стойността на телефона е 40 лв.

В хода на разследването е била назначена ДНК експертиза. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 69-72 от ДП) по дръжката на ножа и ножицата вещото лице е намерило смес от биологичен материал, от който в много голямо количество принадлежи на подсъдимия Р. Р. И. , в много по-малко количество – на пострадалата М. Д.. Смес от биологичен материал на подсъдимия и на пострадалата е намерена и върху найлоновите торбички.

Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд и възприета изцяло от настоящия въззивен състав (с известни стилистични редакции), намира своята несъмнена доказателствена опора в доказателственият материал по делото и не се оспорва от страните.

Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на наказателното дело. Същевременно, самопризнанието на подсъдимия, направено доброволно, в присъствието на защитник, не е единственото доказателство в полза на обвинителната теза.