Определение № 1020 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 11.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500424 по описа за 2025 година Производството е образувано по частни жалби на двете насрещни страни срещу определение № 13989 от 13.09.2024 г. на СГС, ГО, I – 9 състав по гр.д.

№ 3547/2023 г. по член 248,ал.3 от ГПК .

Частна жалба с вх.№ 119576/1.11.2024 г. (по регистратурата на СГС) на К. К. Г. - наследник по закон на ищцата И. Ч. – Г., починала на ******** г., чрез пълномощника – адвокат Е. П. - е насочена срещу частта от определението, с която е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението относно разноските чрез присъждане в нейна полза на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 5 000 лева , вместо само 2 000 лева. Изложени са съображения, че този размер е адекватен на труда на адвоката: подготовка на исковата молба, изготвяне на книжа и „юридически документи“, явяване в едно о с.з. и на резултата от този труд - признанието на иска.

Частна жалба с вх.№ 99005/16.09.2024 г.( по регистратурата на СГС ) на ответника Е. П. Ч. чрез пълномощника – адвокат К. М. от САК – е насочена срещу частта от определението, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението относно разноските чрез освобождаването му от отговорността за разноски и присъждането нему на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева на основание член 78,ал.2 от ГПК , 1 евентуално за намаляването на адвокатското възнаграждение, дължимо на насрещната страна, под 2 000 лева. Изложени са съображения,че Ч. е завел иска по член 42,б. „б“ от ЗН – предмет на гр.д.№ 9454/2022 г. по описа на СГС - без да знае за симулацията на сделката,с която наследодателката се легитимира като собственик на имота,за който съставила оспореното от него завещание и след запознаване с доказателствата към предявения от Ч. като насрещен иск , отделен в гр.д.№ 3547/2023 г. , направил е отказ на иска по първото дело и признание на иска по второто дело; не е дал повод ( със своя иск ) за завеждането от нея на иска по член 26,ал.2 от ЗЗД, а присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2 000 лева не съответстват на фактическата и правната сложност на делото, усилията на адвоката предвид признанието на иска и изготвянето на молбите и другите книжа от самата ищца .

В отговора с вх.№ 119577/1.11.2024 г. на К. К. Г. частната жалба се оспорва по довод, че възражението за нищожност поради привидност на придобивния акт на наследодателката е заявено с отговора на Ч. като ответник по заведеното от брата дело за делба – гр.д.№ 67514/2021 година по описа на СРС – с приложена към него „ декларация – обратно писмо“, с нотариална заверка от 11.05.2004 г.

В отговора с вх.№ 125322/14.11.2024 г. на Е. П. Ч. чрез пълномощника – адвокат Ж. Ж. – частната жалба се оспорва по довод, че намаляването на възнаграждението като прекомерно следва да се извърши с оглед тълкуването на СЕС в решението по дело С – 438/2022 г. и според доказателствата за конкретно извършената от адвоката работа .

Частните жалби са подадени срочно, от процесуално легитимирани лица с правен интерес да искат отмяна на обжалваемия от тях съдебен акт по член 248,ал.3 от ГПК .

За да откаже изменение на постановеното решение при признание на иска относно разноските, съдът е изложил съображения, еднакви на вече изтъкнатите в решението : ответникът Е. Ч. е дал повод с иска си- предмет на гр.д.№ 9454/2022 г. по описа на СГС - за нищожност на завещанието (с характер на завет) относно апартамент в град *** , ул. „***“, съставено от наследодателката Н. Ч. в полза на И. Ч. - за предявяването от последната като защитно средство на иска по член 26,ал.2 от ЗЗД за нищожност на 2 придобивния акт на завещателката ( договор за продажба, сключен с дъщерята И. Ч.) относно същия апартамент. Искът на Ч. , заявен като насрещен извън преклузивния срок по гр.д. № 9454/2022 г. , е отделен за самостоятелно разглеждане по реда на гр.д.№ 3547/2023 г. и ответникът Ч. е извършил признание на същия. Отговорността за разноските от платено от ищцата адвокатско възнаграждение следва да се възложи на ответника при отсъствие на предпоставките член 78,ал.2 от ГПК, но по направеното от него възражение по член 78,ал.5 от ГПК то следва да се намали от 5 000 лева на 2 000 лева , тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и поради признанието адвокатът е извършил по – малка по обем работа.

Въззивният съд намира, че предходно предявеният от Ч. иск по член 42, ал.1,б. „б “ от ЗН за отричане на правното действие на завета като условие за преминаването на права върху предмета на завета по правилата за наследяване по закон към страните по делото - деца на завещателката- е породил нуждата за завеждане от неговата сестра на иска член 26,ал.2 от ЗЗД. С него тя иска да отрече правното действие на договора- придобивно основание на общата наследодателка - и включването на същия имот в наследството й .

С оглед изложеното ответникът е дал повод за предявяването приживе от ищцата Ч. на иска, който е признал и това изключва приложението на член 78,ал.2 от ГПК. Ответникът отговаря за направените от ищцата разноски по правилото на член 78,ал.1 от ГПК . Платеното за този иск адвокатско възнаграждение е в размер от 4 000 лева ( останалите 1 000 лева са уговорени и платени за защита по евентуалния иск). То не съответства фактическата и правната сложност на делото и извършената от адвоката работа и по възражението за прекомерност следва да се намали на 500 лева,вместо на 2 000 лева. В тази посока съдът съобразява, че осъществената от адвоката защита се изразява в изготвянето на искова молба с излагане на твърдения за факта за привидността и прилагане на доказателството за него – обратно писмо, явяване в едно заседание и е улеснена от извършеното с отговора на иска признание.

Изложеното обосновава частична основателност на частната жалба и молбата по член 248,ал.1 от ГПК на ответника и неоснователност на частната жалба и на молбата по член 248,ал.1 от ГПК на процесуалния правоприемник на ищцата .

3

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13989 от 13.09.2024 г. на СГС, ГО, I – 9 състав по гр.д.№ 3547/2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата с вх.№ 89037/13.08.2024 г. на Е. П. Ч. за изменение на решението относно дължимите от него разноски чрез намаляването им до размера от 500 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 4175 от 10.07.2024 г. на СГС, ГО, I – 9 състав по гр.д.№ 3547/2023 г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Е. П. Ч., ЕГН : ********** от град *** да заплати на К. К. Г., ЕГН : ********** от град *** , бул. „***“ № *,вход „*“, ет.*,ап.* , като процесуален правоприемник на И. Ч. – Г., починала на ******** г., разноски за производството от адвокатско възнаграждение в размер на 500 ( петстотин ) лева на основание член 78,ал.1 и член 78,ал.5 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите обжалвани части, с които са оставени без уважение : молбата по член 248,ал.1 от ГПК с вх.№ 83851/25.07.2024 г. на ищцата И. П. Ч. – Г. за присъждане на разноски за горницата над 2 000 лева до 5 000 лева и молбата по член 248,ал.1 от ГПК вх.

№ 89037/13.08.2024 г. на ответника Е. П. Ч. за освобождаването му от разноски изцяло.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5