Решение № 341 от 16.08.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Смолян, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101145 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „***” ЕООД – Смолян, представлявано от Н.Б.С. е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗАД „**” АД – София, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. за сумата от 7 432 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили на 22.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното плащане. Размерът на иска е уточнен с молбата от 14.11.2022 г. на л. 10, с оглед на който е определена и дължимата държавна такса, като неправилно не е отразена от съда в намаления размер в доклада по чл. 140 ГПК и в окончателния доклад по делото.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното: Собственик е лек автомобил **, модел **, с рег. № **, закупен на лизинг на 09.05.2007 г. от „**“ ЕООД за сумата от 69 930 лв. На 22.08.2022 г., около 00.00 ч., в гр.

Смолян, Е.Б.М., с ЕГН ********** управлява собствения си лек автомобил „**“, с рег. № **.

Навлизайки в правия участък в района на ул. „**“ № *, в резултат на превишена скорост (102 км./ч. при разрешени 50 км./ч., установено по ДП № 315/2022) се качва на десния тротоар, минава през пътен знак и се удря в паркирания на площадката пред дома на управителя на ищеца лек автомобил, описан по-горе. Пътно-транспортното произшествие /ПТП/ е описано в Констативен протокол за ПТП на МВР ОДМВР – Смолян, Сектор пътна полиция № 00-9391/25.08.2022 г. По случая е образувано досъдебно производство № 315/2022 г. по описа на РУ – гр. Смолян (преписка №2202/2022 по описа на РП – гр.

Смолян). В хода на разследването е назначена и извършена комплекса автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице подробно е описало механизма на 1 настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/, причините и условията за същото, скоростта на движение на автомобила, като в крайна сметка изводът е, че ПТП е настъпило по вина на г-н М.. Към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на Е.Б.М. е застрахована при ЗАД "**" АД, по силата на застрахователна полица № BG/23/122002410705, със срок на покритие от 13.08.2022 г. до 12.08.2023 г. По силата на този договор "ЗАД **" АД покрива отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на цитирания лек автомобил, за който застрахования отговаря съгласно българското законодателство. Към ЗАД "**" АД е предявено искане за оценка на щетите по автомобила и за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0410-470-0051/2022. По образуваната преписка са представени и приложени всички документи, които съобразно нормативните изисквания, установяват настъпването на събитието, вида и размера на причинените вреди.

Изпълнени са всички искания на застрахователя за представяне на необходимите документи.

Извършени са огледи на увредения автомобил и са описани щетите по него, вкл. са направени и снимки. С намерение отношенията с ответното застрахователно дружество да бъдат уредени извънсъдебно, ищецът е осъществил кореспонденция с негови представители.

Със становище изх. № А3-15-3730/20.10.2022 г. ЗАД "**" АД уведомява г-н С., че съгласно изготвената по случая техническа експертиза по щета е установено, че възстановяването на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност и в тази връзка съгласно чл.

390, ал. 2 от КЗ е налице „тотална щета“. Поради наличието на тотална щета увреденият автомобил е снет от регистрация, съобразно нормативно установения ред за това. В тази връзка, позовавайки се на Раздел II, чл. 15, т. 3 от Наредба № 24 за задължително застраховане и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на Моторни превозни средства, ЗАД "**" АД заявява, че ще заплати на г-н С. застрахователно обезщетение за нанесени вреди в размер на 75 % от 7 424, 68 лева. По тази причина на 10.11.2022 г. по сметка на ищеца са изплатени 5 568,11 лв. Счита, че с това действие ответното дружество признава основателността на претенцията. Размерът на така определеното от ЗАД "**" АД обезщетение, съответно на определената от него действителна стойност на автомобила, е значително занижен.

Описаното ПТП съставлява осъществяване на застрахователния риск по сключената застраховка “Гражданска отговорност” между ЗАД ** АД и причинителя на претърпените от „***“ ЕООД имуществени вреди – Е.Б.М.. Институтът на застраховката „Гражданска отговорност“ е уреден в нормата на чл. 429 КЗ. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и съвпада по обем с отговорността на деликвента. Тъй като към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя следва да се ангажира отговорността на ЗАД ** АД като застраховател. Счита, че в настоящия случай са налице всички нормативно предвидени предпоставки за основателността на предявения иск: сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ЗАД "**" АД и собственика на автомобила, управляван от 2 сочения като причинител на вредите към момента на настъпване на ПТП; настъпване на произшествието; вината на застрахования за настъпване на произшествието; настъпили вредите и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите.

Доколкото обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, при тотална щета обезщетението трябва да е равно на действителната стойност на погиналото имущество към датата на погиване.

Относно определяне на размера на дължимото обезщетение при „тотална щета” е налице константна съдебна практика, съгласно която обезщетението, дължимо за причинените вреди на ищеца от водач на МПС, застрахован при ответника, възлиза на действителната пазарна стойност към датата на събитието /доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същия вид и качество като увредената/. Въпреки това, определената в становище изх.

№ А3-15-3730/20.10.2022 г. на ЗАД "**" АД действителна стойност съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС в размер на 7 424, 68 лева, от която същият е счел, че следва да заплати 75 % е силно занижена. Счита, че ЗАД "**" АД следва да изплати на ищеца обезщетение съответно на остатъка над изплатено такова до действителна стойност на увредения автомобил. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. По силата на чл.2 от Методиката – Приложение №1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В разпоредбата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница, в случаите когато не са представени надлежни доказателства 4 /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора – чл. 267, ал. 3 КЗ/, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователното обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал.3 КЗ, съобразно заключение на вещо лице, като съдът не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават 3 минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.. Процесното МПС е с година на производство 2007 г. и към датата на ПТП е на възраст 15 години и с пробег 206 000 км., като средната пазарна стойност на автомобили, сходни на процесния възлизал на приблизително 13 000 лева.

Претендира за разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, твърди, че определеното обезщетение в размер на 5 568,51 лв. е действително дължимото, което е изплатено на ищеца и с него изцяло са възстановени причинените щети от настъпилото ПТП.

Във връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.08.2022 г. и предявена от страна на Н. С. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при ЗАД „**” АД е заведена щета наш № 0410-470-0051- 2022. След анализ на представените от страна на застрахованото лице документи, по посочената преписка, от страна на ответника е реализирано плащане във връзка с предявената претенция.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от Кодекса за застраховането и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС.

В конкретния случай е налице тотална щета. Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането глава „Застрахователно обезщетение” е установено, че „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието”. т.е. размерът на дължимото застрахователно обезщетение зависи от размера на конкретно настъпилите вреди. Съгласно практиката на ВКС, при вреди на имущество, застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените вреди. При пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. (Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.; Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК). Според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части (Решение №24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.

№2662/2013г. на ВКС). В случай, че се установи, че в процесния случай е налице тотална 4 щета, твърди, че запазените части са не по-малко от 25% от действителната стойност.