Решение № 372 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110204996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В***“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 100553/ 11.02.2025г. на З** К*** на О***-В***, с което на „В***“ ЕООД е наложено административно наказание:

"Имуществена санкция" в размер на 1 4 0 0 лева, на основание чл.134 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като лаконично се оспорва и фактическата обстановка.

В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано, явява се проц. представител, който моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител.

След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024 г. при осъществяване на текущ контрол от служители на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред “, е извършена проверка на бар - ресторант „Ч***“, касаеща законосъобразното управление на отпадъците. Установено е наличие на 4 коша с черни полиетиленови чували (на местата на генериране в кухнята) с биоразградими отпадъци от хранителен произход (остатъци от тестени изделия, остатъци от 1 риба, черупки от яйца, утайка от кафе и др.) заедно със смесени битови отпадъци и отпадъци от опаковки (пластмасови бутилки, полиетиленово фолио и полиетиленови торбички). Съставен е КП № 4972/11.12.2024 г., в който управителят на "В***" ЕООД е поканен с предписание да се яви в О*** В*** за съставяне на АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитани Н. П. и Ал.

Ц***, чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от зам.

К*** на О*** –В***.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на 2 въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените, както при съставяне на акта, така и при издаване на наказателното постановление. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт за установяване на административно нарушение и именно въз основа на него наказващият орган е издал и наказателнтото постановление.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 29 ал.2 от ЗУО, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно посочената за нарушена разпоредба забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Санкцията е наложена на основание чл. 134, ал. 1 т. 1 от ЗУО , съгласно която се налага санкция на онзи, който изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ .

Безспорно се установи от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства, че към момента на проверката в кухнята в 4 броя черни полиетиленови чувала са били изхвърлени смесено биоразградими отпадъци и отпадъци от опаковки, което е в нарушение на разпоредбите на ЗУО.

Горното обстоятелство се потвърждава от показанията на двамата свидетели.

Свид. Ц**** –готвач в обекта не отрича, че в кухнята отпадъците се смесват.

Същият твърди, че в последствие хигиенистите на радторанта ги разделяли.

Съдът приема, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.

Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът намира, че жалбоподателя не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съгласно разпоредбите на ЗУО отпадъците не следва да бъдат изхвърлени в торби различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ . В тази връзка съдът намира, че „В***“ ЕООД е правилно наказан.

Правилно е била определена и санкционната норма. Съгласно 3 разпоредбата на чл.134 ал.1 т.1 от ЗУО наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ .

Съдът намира, че размера на наложената глоба е правилно определен към минималния предвиден размер, справедлив е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства, както и от приложените писмени доказателства.

Извършването на нарушението се установява изцяло от показанията на свид. П., които са непротиворечиви, последователни и логични. Свид. П. е и очевидец на нарушението. Показанията на свид. Ц*** –готвач в обекта също са в тази насока, а именно че се случва отпадъците да се отделят предварително, а в последствие.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на задължението, предвидено в цитираната правна норма. От субективна страна деянието е извършено с пряк 4 умисъл. В конкретния случай жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Със своите действия жалбоподателят пряко е целял да наруши обществените отношения.

По този начин е реализирана хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 134 ал.1 т.1 от ЗУО и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за извършено нарушение.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В случая съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗУО.

Съдът намира наведеното във въззивната жалба и в съдебното заседание от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като твърдяното нарушение се доказа по безспорен и категоричен начин. АУАН и НП съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като не се налага изрично посочване на конкретното юридическо лице, стопанисващо обекта.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на О*** гр.В*** да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40.90 евро/80 лева/.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателно 5 постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 100553/11.02.2025г. на Зам. Кмета на О***-В***, с което на „В***“ ЕООД е наложено административно наказание: "Имуществена санкция" в размер на 1400 лева, на основание чл.134 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците.

ОСЪЖДА „В***“ ЕООД да заплати на О*** гр.В*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро /80 лева/, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен СъдВарна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6