Решение № 180 от 14.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Перник, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200030 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1158-003619/05.12.2025 г., издадено от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна Полиция“ Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на В. Б. Т., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Против издаденото наказателно постановление е депозирана жалба от В. Б. Т., с която прави искане да бъде отменено. Излага подробни доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуално-правни норми и е необосновано. Акцентира, че позицията на полицейския служител на описаните в наказателното постановление време и място не е съответствала на никое от нормативно определените положения на тялото на регулировчика, съгласно чл. 170, ал.

3 ЗДВП. Сочи и че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган не е обсъдил депозираното от него възражение срещу констатациите в акта за установяване на административно нарушение, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Поддържа, че сигналите на регулировчика са били неясни, жестовете с палка не са отговаряли на стандартните положения и позицията на тялото му не е позволявала коректно възприемане на дадения сигнал. Оспорва с поведението си е да е осъществил състав на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Поддържа и че е допуснато от административно-наказващия орган нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като описанието на процесното нарушение е непълно, неточно и противоречиво. Поддържа и че фактическата обстановка е останала неизяснена, тъй като не са събрани всички възможни доказателства.

Съобразно изложеното е направено искане обжалваното наказателно постановление да 1 бъде отменено. Иска се от съда и в случай на констатация на нарушения от страна на полицейските служители при регулирането, съставянето на акта и последващите действия, да изпрати преписката по компетентност до ОДМВР - Перник и Инспектората на МВР за проверка относно спазването на служебната дисциплина и нормативните изисквания.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят участва лично и поддържа становището за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведените по делото открити съдебни заседания.

По делото в качеството на свидетел е разпитан свидетеля по акта за установяване на административно нарушение – Г. А. Г., относно констатациите при съставянето на акта. Актосъставителя – Н. Г. Х., редовно призован за две поредни съдебни заседания не се явява без да сочи наличие на уважителни причини, поради което и за с оглед принципа за решаване на делата в разумен срок, вместо постановяване на принудително довеждане на свидетеля и/или налагане на глоба, съдът е отменил определението, с което е бил допуснат в това качество.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 17.09.2025 г., около 7:52 часа, Н. Г. Х. на длъжност „младши автоконтрольор” при Сектор „Пътна полиция Перник“ и Г. А. Г. осъществявали служебните си задължения в град Перник, по път I 1, на км. 287.250 /п. в. „Даскалово", к-ще с път I 6/ и възприели жалбоподателя като водач на лек автомобил „ДАЧИЯ САНДЕРО”, с рег.

№ *********, който според възприятият им не съобразил поведението си със сигналите на длъжностното лице, упълномощено да регулира движението по пътищата на посоченото място.

Във връзка с това Н. Г. Х. на длъжност „младши автоконтрольор” при Сектор „Пътна полиция” Перник – като актосъставител, в присъствието на Г. А. Г. – свидетел, издал срещу В. Б. Т. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4317803/27.09.2025 г. за това, че на 17.09.2025 г. в 07:52 часа, в Община Перник, на път Първи клас № 1, като водач на лек автомобил „Дачия сандеро”, *********, в посока към гр. Дупница, на км. 287. 250 /пътен възел „Даскалово", к-ще с път I 6/ не съобразява поведението си със сигналите на длъжностно лице, упълномощено да регулира движението по пътищата – униформен и ясно видим служител на „Пътна полиция". Посочено е, че служителят е с гръб към водача, както и е прието, че с описаното жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДВП – не съобразява поведението си със сигналите на длъжностните лица. упълномощени да регулират движението.

Срещу констатациите в АУАН е подадено възражение на 19.09.2025 г.- в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,с което се оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка.

При пълна идентичност на описаното нарушение, на 05.12.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като нарушението било квалифицирано по чл. 6, т. 1 ЗДВп, като словесно е посочено, че водачът не съобразява поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират движението, поради което му е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр.

2 чл. 53 ЗАНН.

Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 05.12.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в Сектор „Пътна полиция” Перник на 19.12.2025 г.

В качеството на свидетел по делото е разпитан свидетеля при съставяне на АУАН – Г. А. Г., който потвърждава, че е подписал АУАН и заявява, че няма спомен за случая.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК и приложени и описани към писмото с вх. рег. № 509/09.01.2026 г. от ОДМВР - Перник, които съдът също кредитира изцяло – копие на НП № 25-1158-003619/05.12.2025г., копие па АУАН серия GA, № 4317803/17.09.2025г., копие от възражение на жалбоподателя срещу АУАН, копие на докладна записка от Н. Х. по повод АУАН, копие от докладна записка с рег.№ 1158р-11448/20.11.25г., копие на заповед №8121 з-1632/2021 г. на МВР относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му и самоличността на водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил.

При издаване на обжалваното НП е допуснато, обаче, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. Констатира се и непълно словесно описание на нарушението, доколкото от същото не става ясна конкретната форма на изпълнително деяние /не е описано по какъв начин водачът не е съобразил поведението си със сигналите на длъжностно лице, упълномощено да регулира движението по пътищата/ и не е описано какво е било дължимото от него поведение във връзка с описания сигнал – служителя е бил с гръб към водача.

Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДВп. Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДВп, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират 3 или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Тази норма, обаче, има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните сигнали на длъжностното лице, които водачите следва да спазват, препраща към съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП /чл. 29/.

В конкретния случай, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните сигнали на длъжностното лице, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение.

Налице е константна съдебна практика, че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда достатъчно конкретно правило за поведение, въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността на дееца, както и че във всички тези случаи освен нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца, следва да се посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на водачите при даден вид сигнал /в този смисъл: решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д.

№ 434 / 2018 г. на ВКС, решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 / 2016 г. на ВКС, решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. № 414/2012 г. на ВКС, решение № 488 от 19.11.2010 г. по н. д. № 519/2010 г. на ВКС, решение № 1475 от 17.04.2025 г. на СРС по а. н. д. № 18225/2024 г. и др./. Посочените решения са постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които настоящият съдебен състав намира за приложими и в настоящия случай.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна норма, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин, означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.