Решение № 270 от 16.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. К., 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101445 по описа за 2021 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К. К. заявява, че на *** г. между „М." ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК *** в качеството на Лизингодател и И.А.Д., ЕГН ********** в качеството на Лизингополучател и П. Н. Н. в качеството на Солидарен длъжник е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка

„П." модел

„***", идентификационен номер на рама ***, рег. № *** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо- предавателен протокол от *** г. Сочи, че Лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 4 800 лева. Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 48 месеца, изтичащ на 10.01.2023 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 205,32 лева. Твърди, че на основание чл. 121 от ЗЗД и чл. 4.2 от приложимите Общи условия, П. Н. Н. се е задължил да отговаря солидарно с Лизингополучателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора. Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен план. Последното плащане е постъпило на 20.11.2019 г. Към 22.01.2020г. неплатени са: част от вноска №11 по 1

Погасителен план с падеж 10.12.2019 г. до вноска №12 по Погасителен план с падеж 10.01.2020 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на договора, получено от

Лизингополучателя на

22.01.2020 г.

Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 29.01.2020 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика Лизингодател със съставяне на ППП. Заявява, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от единадесета (с падеж 10.12.2019 г.) до дванадесета (с падеж 10.01.2020 г.) включително и част от тринадесета вноска (за периода на ползване - от 11.01.2020 г. до 29.01.2020 г.) в общ размер от 529,29 лева, в това число главница в размер на 153.32 лева и възнаградителна лихва в размер на 375.97 лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на единадесета и дванадесета вноска е начислена неустойка в размер на 1,07 лева към 29.01.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска №11 по погасителен план с падеж 10.12.2019 г. - 0,77 лева; за забава в плащането на вноска №12 по погасителен план с падеж 10.01.2020 г. -0,30 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 615.96 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 205,32 лева. На основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите условия след изземване на Лизинговия актив е била извършена инспекция, включително с технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни дейности по Лизинговия актив. Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че съгласно приложимите

Общи условия,

Лизингополучателят е длъжен да върне вещта в състояние, годно за обичайна употреба, с отчитане на обичайното изхабяване, като отговаря за евентуално допълнително нанесени вреди. В съставения при изземване на 29.01.2020 г.

ППП е отразено, че при външен оглед на автомобила, същият има драскотини по посочени детайли и проблем със скоростната кутия. При подробната инспекция впоследствие са установени съответстващи вреди: драскотини по описани детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване, необходимост от ремонт по двигателя и необходимост от основен ремонт на скоростната кутия. Всички констатирани вреди са отразени съответно при формиране на пазарната цена, на която Лизингодателят е успял да реализира вещта, като са довели до спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към съответния момент. Предвид изложеното, нанесените по време на ползването от Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до обезценката и и невъзможността собственикът да си възстанови предоставеното финансиране чрез продажба на Лизинговия актив, който служи за обезпечение именно на вземанията по главница. На основание чл. 45 от ЗЗД, счита, че посочените вреди, които не са били налице към *** г. (видно от ППП, съставен на тази дата, носещ подписа на Лизингополучателя), но са били налице към 29.01.2020 г. и към 12.06.2020 г., следва да бъдат обезщетени от страна на Лизингополучателя и ответника, който отговаря 2 солидарно с него. Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.

86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД счита, че гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Област С., с. Д., п.к. ***, общ. К., ул. *** дължи исковите суми на ищеца при условията на солидарност с И.А.Д., ЕГН **********. Съобразно изложеното, молят съда на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал .2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Област С., с. Д., п.к. ***, общ. К., ул. *** дължи на „М." ООД, ЕИК *** при условията на солидарност с И.А.Д., ЕГН ********** следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № ***: 153,32 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г.; 375,97 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г.; 1,07 лева неустойка за забавени плащания за период от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г. 615,96 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя; 2 350,00 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по време на ползването му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. К. Л., с който заявява, че счита, предявените искове за допустими, но поне частично неоснователни. Излага следните съображения: 1.1. Уведомлението за прекратяване не е връчено лично на лизингополучателя, съгласно чл. 13.6. от процесните общи условия, поради което не е налице валидно прекратяване на договора. С оглед на това, претендираната неустойката по чл. 15.5. от общите условия не е дължима, доколкото същата се дължи при прекратяване на договора. 1.2. Ответникът, като солидарен длъжник, също не е уведомяван за прекратяването на договора и дължимите суми по него, поради което не би могъл да бъде в забава, за което да дължи лихва. 1.3. Алтернативно, липсват доказателства лизингодателят да е придобил процесното МПС, поради което не е налице договор за финансов лизинг, доколкото съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. 2. Клаузата по чл. 9 от договора, с която е уговорен ГПР е нищожна, поради което е следва да се извърши прихващане по чл. 19, ал. 6 ЗПК. Ако е налице валидно сключен договор за финансов лизинг, за него са приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както поради качеството на лизингополучателя на потребител по см. на § 13. т.1 от ДР на ЗЗП, така и поради естеството и предмета на договора. Това произтича от спецификите на договора за финансов лизинг, с който се осъществява инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. За срока на договора последният ползва паричния ресурс на лизингодателя, т.е. в месечната вноска се включва и част от стойността на вещта, предмет на лизинга. Налице са и условията по чл. 3, ал. 3 от ЗПК, поради което към договора приложение 3 намират разпоредбите на закона. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК нищожна е клаузата по чл. 9 от договора за лизинг, посочваща ГПР, тъй като в него не са включени разходите за такса за приоритетно разглеждане и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, двете посочени в чл. 11. Те безспорно са част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, формиращи ГПР, съгласно чл. 19. ал. 1 ЗПК. защото представляват допълнителни разходи, пряко свързани с процесния договор за лизинг. С включването им обаче общият разход и съответно ГПР реално ще надхвърля уговорения от 49,88% и максимално допустимия размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50%. Отделно, с извеждането им от ГПР и с посочването им като отделни компонента се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19. ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален предел на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 21. ал. 1 ЗПК. нищожни са клаузите, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните правила на ЗПК, т.е. нищожна се явява и клаузата за определяне на ГПР. При това положение, съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни, надвзетите средства над прага по ал. 4 (5 пъти размера на законната лихва) се удържат при последващи плащания по кредита, поради което с част от извършените плащания, следва да се погасят претендираните лизингови вноски (Решение № 260185 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 196 / 2021 г. на VI състав на Районен съд – Велинград). 3. Клаузата по чл.

5 от договора за лизинг също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, доколкото с нея е уговорен годишен лихвен процент от 41,16%.

Съгласно трайно установената практика на ВКС ( решение № 906/ 30.12.2004 г., по гр. д. № 1106/2003 г., на II-ро гр. отд. на ВКС; решение № 378/ 18.05.2006 г., по гр. д. № 315/2005 г., на II-ро гр. отд. на ВКС; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на IV-хо гр. отд. на ВКС) лихва над двукратния размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта при обезпечените кредити и над трикратния при необезпечените, противоречи на добрите нрави. Към дата на сключване на договора-*** г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00%. Уговореният с чл. 5 от договора годишен лихвен процент от 41,16%, т.е. надвишаващ максимално допустимия, според съдебната практика размер на годишния лихвен процент, противоречи на добрите нрави. В този смисъл Решение № 260185 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 196 /2021 г. на VI състав на Районен съд - Велинград; Решение № 2***32 от 19.10.2021 г. по гр. д. № 2661/2020 г. на VI състав на Районен съд - С.. 4. По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД, солидарният длъжник не следва да отговаря, тъй като претенцията е за деликт, т.е. на извъндоговорно основание, а солидарността покрива отговорност във връзка с договорните отношения за които е учредена. Предвид това, пасивно легитимиран би бил лизингополучателят в лично качество, но не и ответникът по настоящото дело. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. В случай, че уважи предявените искове, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, предвид правната и фактическа сложност на делото.