Разпореждане № 149 от 28.04.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 149 гр. Перник, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Частно търговско дело № 20261700900008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 404, ал. 1 във вр. чл. 405, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по молба на "Лено" АД ЕИК 203217464, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н „Централен“, ул. „Калофер“ №1, ет.5 чрез пълномощника адв. И.

Я. от АК-Пловдив за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 405, ал. 3 във вр. чл.

404, т. 1 предл. последно от ГПК, въз основа на арбитражно решение от 16.06.2025 г., постановено по арбитражно дело № 58/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация -гр.Пловдив, с което Е.А.В. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е. 92-Е. В.“ ЕИК 205992452, със седалище и адрес на управление ***, e осъдена да заплати на „Лено“ АД ЕИК 203217465, сумата от 24704,12 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 12.06.2023 г. по договор за заем Бизнес кредит Клиентски №*** от 03.02.2020 г. с нотариална заверка на подписите, сумата в размер на 1209,61 лева разноски в арбитражното производство и 99,05 лева, представляващи платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Молбата е подадена от заинтересована страна и е редовна от външна страна. Същата е придружена с изискуемите по чл. 51, ал. 1 ЗМТА приложения, представено е и доказателство за авансово внасяне на следващата се държавна такса. Служебно е изискано за представяне заверено копие от арбитражно дело № 58/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация гр.Пловдив, като с писмо вх. №5851/26.09.2025 г. същото е постъпило по предходно дело образувано пред ПОС. Съдът приема, че учреденото въз основа на молбата производството по чл. 405 от ГПК е допустимо.

За да се произнесе по същество на искането, съдът взе предвид следното: Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, като към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателства, че то е връчено на длъжника по изпълнението. От 1 извършенa служебнa справкa се установява, че длъжникът ЕТ „Е. 92- Е. В.“ ЕИК 205992452 има седалище в района на ОС-Перник. Ето защо ПОС се явява компетентен да разгледа искането за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 405, ал. 3 от ГПК. На основание чл.

406 от ГПК изпълнителният лист се издава, когато актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато изпълнителното основание е арбитражно решение, то трябва да е влязло в сила и да са представени арбитражното решение и доказателства, че то е връчено на длъжника по изпълнението. В случая арбитражното решение е изготвено в писмена форма, подписано е и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, като е редовно от външна страна. Същото е и окончателно. С промяната в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), е въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Едновременно с това е създадена разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, според която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената потребителска защита в изпълнителното производство е създадена нова ал. 5 на чл. 405 от ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 от ЗМТА решения. Такива съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК са арбитражни решения по спор за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и по спор с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ако такова арбитражно решение е постановено по потребителски спор, който е неарбитрируем, същото е нищожно и съдът в производството по чл. 406, ал. 1 от ГПК следва да съобрази тази нищожност и да откаже издаването на изпълнителен лист. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана с решение № 244/2018 г. на ВКС по т. д. № 2885/2017 г., II т. о., ТК, решение № 204/2017 г. по т. д. № 1206/2017 г. II т. о., ТК, решение № 82/2017 г. по т. д. № 1448/2016 г. II т. о., ТК и др. При преценката си относно потребителския характер на разрешения спор съдът следва да съобрази всички обстоятелства (в този смисъл решение на СЕС от 03.09.2015 г., Costea (С-110/14), ECLI: EU: C: 2015: 538, решение от 27.10.2022 г., "С.

В. " ООД (С-485/21), ECLI: EU: C: 2022: 839 и др.). В случая макар договорът /приложен към преписката по арбитражното дело/ да е сключен за бизнес цел с оглед на вписаното наименование, в съдържанието на споразумението липсва посочване на конкретно стопанско финансиране извън уговорката в т. 2. 1, б. ii от договора, в която е посочено общо, че остатъкът от сумата /след заплащане на такси и учредяване на обезпеченията/ се усвоява поетапно от заемополучателя за оборотни средства. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че физическото лице и регистрираният от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие за нуждите от водене на делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото на търговеца от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската дейност и правоотношенията с контрагенти и фиска. Имуществото на едноличния търговец обаче е неразделна част от имуществото на физическото лице, поради 2 което независимо от формалното отграничаване, същият отговаря и с двете както за задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. В процесния случай договорът за кредит е сключен с лице, притежаващо търговско качество /ЕТ/, с цел задоволяване на негов търговски интерес, ако се изхожда от наименованието на договора, визиращо кредитиране с бизнес цели. Посочените цели на финансиране обаче съгласно чл. 2 от договора, включват погасяване на задължения на физическото лице- собственик на предоставения като обезпечение недвижим имот. От друга страна, видно от извършената служебна справка в ТР, регистрацията на ЕТ „Е. 92- Е. В.“ е извършена на 27.01.2020 г., или шест дни преди сключване на договора от 03.02.2020 г. След регистрацията на ЕТ по партидата на търговеца липсват други вписвания, обявявания и заличавания, включително обявяване на годишни финансови отчети. Тези обстоятелства сочат, че липсват данни за осъществявана търговска дейност от ЕТ след сключване на договора за кредит /в този смисъл решение № 57 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2418/2022 г., I т. о., ТК, решение № 98 от 7.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2180/2024 г., II т. о., ТК/. На фона на горното съдът намира, че не са налице категорични данни кредитирането да е свързано с търговската дейност на длъжника. Напротив, изрично страните са приели, че със средствата се погасяват лични задължения на физическо лице, предоставило обезпечение. С оглед горното съдът приема, че не са налице предпоставките за изпълняемост на валиден арбитражен акт по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК, поради което и искането за издаване на изпълнителен лист, е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1543/26.02.2026 г. на "Лено" АД ЕИК 203217464, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н „Централен“, ул. „Калофер“ №1, ет.5 чрез пълномощника адв. И. Я. от АК-Пловдив, за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Е.

92-Е. В.“ ЕИК 205992452, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.А.В. с ЕГН **********, въз основа на решение от 16.06.2025 г., постановено по арбитражно дело № 58/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска Асоциациягр.Пловдив, с което Е.А.В. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е. 92-Е. В.“ ЕИК 205992452, e осъдена да заплати на „Лено“ АД ЕИК 203217465 сумата от 24704,12 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 12.06.2023 г. по договор за заем Бизнес кредит Клиентски №*** от 03.02.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег.

№209/03.02.2020 г. по описа на М.М., нотариус с район на действие РС-Перник, рег.№*** при НК, сумата в размер на 618,46 евро, съставляваща разноски в арбитражното производство и сума от 50,65 евро, представляващи разноски за платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София, в двуседмичен срок от съобщението.

3

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4