Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18 от 28.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 8/2025
Вид
Определение № 18
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА П.А като разгледа докладваното от ИСКРА П.А Въззивно частно търговско дело № 20254001000008 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, образувано по постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ АД против Определение №366/ 13.12.2024 г. по т.д.№ 64/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е върнал исковата молба на Банката и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита постановения акт за незаконосъобразен. Сочи, че в срок е изпълнил дадените му от съда указания за внасяне на възнаграждение за особения представител на ответниците по делото, но не е представил доказателства за това, защото не му е било вменено подобно задължение, нито е бил предупреден, че непредставянето на платежния документ ще има за последица връщане на исковата му молба. Прилага към жалбата си вносна бележка, видно от която на 26.11.2024 г. е внесен определеното от съда възнаграждение за особен представител. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД с правно основание по чл.422 ГПК. С Определение № 296/ 28.10.2024 г. съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител на ответниците, определил е размер на възнаграждение за същия в размер на 5 500 лв. и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВТОС разноски за възнаграждението. Указал е, че при невнасяне на определения депозит производството по делото ще бъде прекратено. Ищецът е отправил искане за намаляване размера на определеното възнаграждение и в условията на евентуалност – удължаване на срока за внасяне на депозита. Съдът е оставил без уважение искането за намаляване на възнаграждението и е продължил срока за внасяне на депозита с 1 една седмица, считано от изтичане на първоначално определения срок. Препис от определението на съда в този смисъл е връчен на Банката на 25.11.2024 г., която в изпълнение на указанията на 26.11.2024 г. е внесла по сметка на ВТОС сумата 5 500 лв. – хонорар за особен представител. С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството, като е приел, че в дадения срок ищецът не е отстранил нередовността от исковата си молба и същата не отговаря на изискванията на чл.128, т.2 ГПК.

При тази фактическа обстановка ВТАС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество тя е основателна:

Когато ответникът е призован при условията на чл.47 ГПК, внасянето от ищеца на разноски за назначаване на особен представител на същия е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на тези разноски по чл.47, ал.6 ГПК въпреки изричните указания на съда за това, представлява неотстраняване на нередовност от исковата молба и пречка за провеждане на производството по делото, т.е. е основание за връщане на исковата молба съгласно чл.129, ал.3 ГПК. В случая, след продължаване от съда на срока за отстраняване на нередовностите от исковата молба ищецът е следвало да внесе депозит за възнаграждение на особения представител на двамата ответници до 29.11.2024 г. В този срок той е изпълнил указанията на съда, което се установява от приложената към частната му жалба вносна бележка. За да се върне исковата молба поради неотстраняване на нередовността й по чл.128, т.2 ГПК, съдът изрично трябва да е указал на страната освен задължението й за внасяне на разноски – възнаграждение за особен представител, така също и задължението й за представяне по делото на доказателство за това. Въззивният съд констатира, че на ищеца е указано единствено да внесе разноски, което той е сторил в определения му срок, но не му е указано в този срок да представи в деловодството на съда и платежния документ, удостоверяващ изпълнението на указанията. След като липсва подобно указание и на ищеца не е вменено задължение за представяне на платежния документ с посочване на последиците от неговото бездействие, съдът не може да го санкционира с връщане на исковата му молба и прекратяване на делото. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че ищецът се представлява от юрисконсулт, който познава закона и би следвало да е наясно, че платежният документ за внесените държавни такси и разноски е задължително приложение към исковата молба съгласно чл.128, т.2 ГПК и липсата му съставлява нередовност на същата.

По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия по него.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение №366/ 13.12.2024 г. по т.д.№ 64/ 2024 г. по описа на ВТОС.

ВРЪЩА делото на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3