Решение № 1582 от 04.01.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2180/2020
- Вид
- Решение № 1582
- Подписан
- 04.01.2021
- Състав
- Иван Иванов , Зорница Хайдукова, Валентин Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1582 гр. София , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
И. Иванов
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20201001002180 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 379 от 21.02.20 20 г. по т.д. № 14 03/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав е отхвърлен като неоснователен частичния иск с правно основание чл. 266, ал.1, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Местрой“ ЕООД - гр. София против „Грийн Плана“ ЕООД - гр. София за заплащане на сумата 26 000 лева, като част от пълна претенция в размер на 50 909.22 лева„ за които е съставен протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. за сумата 50 909.22 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, представляваща цената на СМР по договор от 17.11.2017 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Местрой“ ЕООД - гр.
София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Неправилно съдът приел, че протокол, обр. 19 от 12.04.2018 г. има 1 характер на „установителен договор“ между страните и е нищожен поради липса на съгласие, тъй като представителят на ответното дружество е чужденец, който не владее български език в степен, която да му позволява да разбира текстове на този език. Самият ответник представил доказателства, съставени само на български език и подписани от управителя на ответното дружество, а и последният в нито един момент не твърдял пред съда като факт невладеенето на български език и съответно, че не е разбрал какъв документ подписва.
Ответникът не доказал твърдението си, че представения с исковата молба протокол обр. 19 от 12.04.2018г. „е с невярно съдържание“, във връзка с което показанията на свидетеля И. Б. не трябвало да бъдат кредитиран, защото бил заинтересовано лице по смисъла на ГПК.
Молбата е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Грийн Плана“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Правилно съдът приел, че протокола, образец 19, съставен на 12.04.2018 г. има характер на договор, а се установило безспорно, че по него не е била издадена данъчна фактура, което означавало, че дори описаните в протокола СМР да са били действително извършени, цената им нямало да бъде изискуема, поради изричната уговорка в чл.2.3.1 от договора. С действията си ищецът потвърдил, че представеният с исковата молба протокол не е породил правно действие между страните, тъй като не съответствал на тяхната воля и е бил отменен с последващ протокол от същата дата.
Съдът правилно кредитирал показанията на свидетеля Б., който бил очевидец на подписването на двата протокола и на кореспонденцията между страните относно допуснатите грешки в количествата СМР, описани в 2 представения от ищеца протокол. Правилно показанията на доведения от ищеца свидетел съдът определил като неясни и непоследователни, а в отговорите си бил напътстван от процесуалния представител на ищеца, поради което променил показанията си.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на основателността й приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Местрой“ ЕООД твърдял, че по възлагане от ответника „Грийн плана“ ЕООД, по силата на договор от 17.11.2017 г.
-3- извършил на обект „Кънтри клуб“ в с. Долни Пасарел, район „Панчарево“ строително-монтажни работи на обща стойност 52 424.35 лева, без включен ДДС/ 62 909.22 лева, с включен ДДС. На 12.04.2018 г. страните подписали акт, обр. 19, с който извършената от изпълнителя работа била приета без забележки. Страните уговорили от общата сума да бъдат приспаднати 10 000 лева според протокол от 13.03.2018 г., с което дължимата сума станала 50 909.22 лева с включен ДДС. Въппреки проведените разговори тази сума не била платена.
Молбата към съда била ответника да бъде осъден да му заплати на 3 основание чл. 266 от ЗЗД сумата 26 000 лева- част от цялата дължима сума 50 909.22 лева, представляваща общата стойност на извършените от ищеца СМР, описани в акт, образец 19 от 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26 000 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В писмения отговор ответникът „Грийн Плана“ ЕООД - гр. София оспорил иска като неоснователен.
Твърдял, че в приложение № 4 страните се споразумели да бъдат съставени четири протокола за отделните етапи, като окончателният, пети протокол не бил съставен поради неизпълнение на ищеца. Към всеки един от четирите протокола били издадени данъчни фактури, които ответникът надлежно заплатил. Ответникът развалил договора с предизвестие от 4.06.2018 г., получено на 5.06.2018 г.
Представеният от ищеца протокол от 12.04.2018 г. за сумата 50909.22 лева, с включен ДДС действително бил съставен, но поради допуснати технически грешки относно количествата действително извършените и подлежащи на заплащане работи бил отменен със съставянето и подписването на последващ протокол от същата дата за сумата 50 911.49 лева, в който стойностите на някои работи били намалени, а на други - увеличени, за да отговарят на действително извършените работи. Още на същия ден ищецът издал данъчна фактура за сумата 50 911.49 лева, която била платена с две платежни нареждания. Не било вярно, че ответникът бил канен многократно да палати, за претенцията разбрал след като получил исковата молба.
Освен това с влязло в сила на 23.07.2019 г. Решение № 131073 от 3.06.2019 г. по гр.д. № 47938/2018 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 72 състав ищецът бил осъден да му заплати сумата 20 000 лева, представляваща част от заемна сума в размер на 30 000 лева по договор за паричен заем от 20.03.2018 г. В това производство
4
„Местрой“ ЕООД не релевирало възражение, че му се дължат суми по договора за строителство.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
В допълнителна искова молба ищецът посочил, че протокола по който претендира плащане, е за извършени дейности от началото на строителството, които не били включени в представените от ответника протоколи. Съгласно договора плащанията се извършвали в срок от три дни от представяне на фактура, а от представените от ответника доказателства било видно, че второто и третото плащане били забавени с десет дни.
Издаването на фактура по въпросния протокол станало невъзможно, тъй като ответникът изпратил предизвестие за прекратяването на договора. Оспорил възражението, че представеният с молбата протокол е бил отменен с друг протокол от същата дата, в който случай страните е следвало да подпишат документ за отмяна на единия от двата протокола, а такъв не бил съставен.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил твърденията, че е имал финансови затруднения, тъй като всички плащания по издадените от ищеца фактури били извършвани най-късно в едноседмичен срок от издаването на фактурата. Изтъкнал, че не е имало пречка за ищеца да издаде фактура след развалянето на договора, защото развалянето имало действие за напред поради характеристиката на договора като договор с продължително изпълнение.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка на спора.
С договор от 17.11.2017 г. изпълнителят „Местрой“ ЕООД приел да извърши по възлагането на „Грийн Плана“ ЕООД строително монтажни работи на обект „Кънтри клуб“, който ще се построи върху ПИ *** в с. Долни Пасарел, съгласно предварително договорена оферта, изготвена на база на представена количествена сметка и одобрени екзекутивни проекти и да подготви пътя пред сградата за полагане на асфалт.
Общата стойност на възложената съгласно количествената сметка 5 Приложение № 1 към договора, била 336 312.17 лева, без включен ДДС/ 403 574.60 лева, с включен ДДС. Срокът за изпълнение бил 150 календарни дни от подписването на договора.
В двустранно подписан протокол от 12.04.2018 г. (на л. 9) били описани следните ремонтни работи : бетон за фундаменти, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, колони, шайби и стълбища ; кофражни работи за сутеренни стени, колони, шайби, за греди, за плочи и за стълбища ; армировка ; хидроизолация по стени; обратен насип в сутерен. Общата стойност на работите била 52 424.35 лева, без включен -5-
ДДС/ 62 909.22 лева, с включен ДДС. В протокола било отбелязано, че се приспадат 10 000 лева според протокол от 13.03.2018 г. Така крайната сума останала 50 909.22 лева.
Според протокол от 12.12.2017 г. били извършени ръчен изкоп на земна маса, подложен бетон, кофражни работи, армировка, кофражни и бетонни работи басейн, армировъчни работи басейн, хидроизолация под фундаментна плоча, на обща стойност 48 002.41 лева, за която сума ищецът издал фактура на 14.12.2017 г. , а ответникът я платил с две платежни нареждания от 18.12.2017 г.
Според протокол от 31.01.2018 г. били извършени бетонни работи, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и кофражни работи, бетонни работи и армировъчни работи по басейн на обща стойност 81 995.18 лева, за която сума ищецът издал фактура на 1.02.2017 г. , а ответникът я платил с шест платежни нареждания в периода от 1.02.2018 г. до 13.02.2018 г.
Според протокол от 31.03.2018 г. били извършени бетонни работи, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и армировка на обща стойност 42 632.54, за която сума ищецът издал фактура 6 на 9.03.2018 г., а ответникът я платил с две платежни нареждания от 13.03.2018 г.
В представения от ответника двустранно подписан протокол от 12.04.2018 г. (на л. 59) били описани следните ремонтни работи : бетон за фундаменти, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, колони, шайби и стълбища ; кофражни работи за сутеренни стени, колони, шайби, за греди, за плочи и за стълбища ; армировка ; хидроизолация по стени; обратен насип в сутерен. Общата стойност на работите била 42 426.24 лева, без включен ДДС/ 50 911.49 лева, с включен ДДС.
На 12.04.2018 г. ищецът издал фактура за сумата 50 911.49 лева, с включен ДДС, която била платена от ответника с платежни нареждания от 12.04.2018 г. за 29 411.49 лева и от 16.04.2018 г. за 21 500 лева, с посочване, че плащанията са по фактура № 54 от 12.04.2018 г. по договор за „Кънтри клуб“.
С предизвестие за прекратяване на договор (на л.36), получено на 5.06.2018 г., ответникът заявил, че на основание чл.9.1.2 от договора прекратява неговото действието му с изтичането на 10 дни от датата на предизвестието, поради неизпълнението на задълженията на изпълнителя.
С решение № 131073 от 3.06.2019 г. по гр.д. № 47938/2018 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 72 състав, влязло в сила на 23.07.2019 г., „Местрой“ ЕООД е осъдено да заплати на „Грийн Плана“ ЕООД на основание чл. 240 от ЗЗД сумата 20 000 лева, представляваща част от заемна сума в размер на 30 000 лева по договор за паричен заем от 20.03.2018 г.
В съдебното заседание на 6.02.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П.. Според заключението ищецът издал на основание договора от 17.11.2017 г. четири данъчни фактури с получател ответника : № 39/ 14.12.2017 г. на стойност 48 002.41 лева, № 42/1.02.2018 г. на стойност 81 995.18 лева, № 51/ 9.03.2018 г. на стойност 42 632.54 лева и № 54/ 12.04.2018 г. на стойност
50 911.49 лева. Сумите по
7 фактурите били изцяло погасени с описаните по-горе платежни нареждания.
По двустранно подписания протокол от 12.04.2018 г. на стойност 909.22 лева, с включен ДДС нямало издадена фактура от ищеца.