Решение № 129 от 26.03.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Габрово, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101390 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, предявена срещу Ц. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 71, вх. А, ет. 4, ап. 12, за установяване съществуването на права на вземания, за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът излага, че на 24.10.2018 г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като кредитор и Ц. Н. Н., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 7000860777 от 24.10.2018 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредиторът предоставил заем в размер на 3695.91 лева, който кредит кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски в срок до 25.11.2018 г.. Ответникът дължал и съответното обещетение за забава върху непогасената главница. Излага, че вземането било прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника, включително счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 3533.62 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит № 7000860777 от 24.10.2018 г. с „Ти Би Ай Банк” ЕАД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4626.39 лева – договорна лихва за периода 23.11.2018 г. – 25.11.2018 г., сумата 471.73 лева – обезщетение за 1 забава върху главницата за периода 23.11.2018 г. – 29.04.2024 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 726/2024 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете по основание и размер. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор. Оспорва истинността на представените договор за потребителски кредит, застрахователна полица, потвърждение за приемане, договор за продажба на вземания от 30.11.2022 г., приложение № 1 към него, приложение № 2 към него, пълномощно, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 г., приложение № 1 към него, допълнително споразумение № 1, два броя пълномощни, потвърждение за извършена цесия на вземания и уведомително писмо. При условията на евентуалност е направено и възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за потребителски кредит № 7000860777 от 24.10.2018 г., се установява, че „Ти Би Ай Банк” ЕАД се задължило да предостави на ответника Ц. Н. Н. за временно и възмездно ползване потребителски кредит с посочен общ размер 3695.91 лв., включващ следните компоненти: 2500 лв. - размер на кредита, 396 лв. - "Банк Комбо Живот", 403.92 лв. - "Банк Комбо Безработица", 395.99 лв. еднократна такса за оценка на риска, като последният следвало да върне сума в общ размер на 6578.77 лв. на 48 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 25.11.2018 г., а последната – с падеж 25.10.2022 г.. Всички погасителни вноски освен последната са размер на 137.05 лв., а последната е в размер на 137.42 лв. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 31.84 %, а годишният процент на разходите – 46.89 %. Договорено е, че кредитополучателят заплаща еднократно такса оценка на риска, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

В чл. 7.2.2 от договора е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателят декларира с подписване на договора.

Представена е застрахователна полица, издадена от "Уника Живот" АД в полза на застрахования потребител - Ц. Н. Н. и подписана от последния. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия на датата на отпускане на кредита.

В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че банковата сметка на ответника на 24.10.2018 г. е заверена със сумата 3695,91 лева, като 2 на същата дата по банковата сметка на Ц. Н. са осчетоводени още 3 операции: нареден банков превод от 799,92 лв. с основание „усвояване на кредит с код от смартинфо", като от представеното банково извлечение не е видна банковата сметка, по която са преведени тези парични средства; 395,99 лв. осчетоводено вземане за такса за отпускане/усвояване на кредит, 2500 лв. изплатени на каса - получател на сумата е Ц.

Н. Н.. Съгласно заключението кредитополучателят е извършил погасителни плащания в общ размер на 558.63 лева, с които са погасени част от главницата и договорна лихва, като е останала непогасена главница в размер на 3533.62 лева, договорна лихва за периода 23.11.2018 г. – 25.11.2018 г. в размер на 2486.52 лева, а обезщетението за забава за периода 25.03.2019 г. - 30.10.2023 г. възлиза на 2139.86 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след като банковата сметка на ответника е заверена със сума от 3695,91 лева от нея са дебитирани таксите за „Комбо Живот", „Комбо Безработица" и еднократна такса за риска. Със сумата 799,92 лева, представляваща сбор от двете застраховки се намалява наличността на банковата сметка с основание „усвояване на кредит с код смартинфо", като от банковото извлечение не може да се установи кой е контрагентът получател на тези суми и коя е банковата сметка, в която постъпва тази сума. Вещото лице сочи, че в банковата сметка след приспадане на сумата 799,92 лева реално остават 2895,99 лева. След това банковата сметка се намалява със сумата от 395,99 лева - еднократна такса за риска, след което остава 2500 лева наличност по банковата сметка. Затова е осчетоводена операция „изплащане на каса". В съдебно заседание вещото лице уточнява, че посоченият в заключението ГПР в размер на 36.92 % е изчислен на база получен кредит в размер на 3695,51 лева.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2022 г., по силата на който „Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлило вземанията, описани в Приложение 1 към него на „Иновативни финанси” ООД. Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Представено е пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключените договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно договор за цесия от 30.11.2022 г. Предвидено е право на преупълномощаване на трети лица с правата, съгласно пълномощното. Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „Иновативни финанси” ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента.

Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „Иновативни финанси” ООД е оправомощило приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Представено е уведомително писмо до длъжника Ц. Н. Н., с което „Ти Би Ай Банк” ЕАД, чрез ищеца, му съобщава за извършено прехвърляне на вземания.

Уведомителното писмо е изпратено на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, като пощенската пратка е върната като непотърсена.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 726 по описа за 2024 г. на РС-Габрово, се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

3

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № 7000860777 от 24.10.2018 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 48 месечни вноски, първите 47 с размер от 137.05 лева, а последната с размер от 137.42 лева, включващи съответната главница, договорна лихва и разходи, определени на годишна база.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая от съдържанието на договора за потребителски кредит и заключението на счетоводната експертиза се установява изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума, но не в размер от 3695.91 лева, а в размер на 2500 лева, т.е. с 1195.91 лева по-малко от посочената по кредита, тъй като от общия размер по кредита са удържани застрахователни премии в общ размер от 799.92 лева и 4 такса за оценка на риска в размер на 395.99 лева. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.