Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 775 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4522/2025
Вид
Определение № 775
Подписан
19.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Жива Декова, Александър Цонев, Филип Владимиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Частно касационно гражданско дело № 20258003104522 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Соф Кънект“АД срещу определение № 18666/02.10.25г. по в.гр.д.2577/24г. на СГС, с което е отхвърлена молба по чл. 248, ал.1 ГПК на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Преди да отхвърли молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, СГС с решението си е присъдил разноски за платен адвокатски хонорар на дружеството като е уважил възражението за прекомерност на насрещната страна и е намалил платеното възнаграждение за един адвокат от 4693,99лв. на 2000лв..

В молбата си по чл. 248, ал.1 ГПК дружеството претендира, че определеното възнаграждение не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото.

СГС е отхвърлил молбата по съображения, че при намаляване на адвокатското възнаграждение е отчел фактическата и правна сложност на делото.

В частната касационна жалба срещу това определение, дружеството се оплаква, че адвокатското възнаграждение било драстично намалено и не отговаряло нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на пазара- условията при които се уговаря адвокатски възнаграждения по сходни дела.

ВКС счита, че частната жалба е неоснователна. Делото е образувано по трудов спор- за защита на правото на труд и осигуряване на средства за издръжка. Кумулативно са съединени три иска по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, но фактически по втория иск за възстановяване на работа не се събират доказателства, защото изходът по него е изцяло обусловен от изхода по първия иск за отмяна на уволнението. Първият иск е неоценяем, а по третия претенцията е за 8813,70лв.. Правният спор между страните се е концентрирал само върху факта дали служителят е бил обучен да разпознава стекове цигари при работа с 1 рентгеново оборудване. Относно други факти не е съществувал спор, освен това не е съществувал и правен спор по тълкуването и прилагането на КТ. По изложените съображения ВКС счита, че възнаграждението от 2000лв. е съответно и справедливо на положения труд.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 18666/02.10.25г. по в.гр.д. 2577/24г. на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2