Решение № 1865 от 23.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12328/2024
- Вид
- Решение № 1865
- Подписан
- 23.05.2025
- Състав
- ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за обществените поръчки
- чл. 7, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1865 гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110212328 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. П., ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-267/08.08.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото за бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият възразява срещу констатациите на наказващия орган и излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при установяването на административното нарушение. От фактическа страна твърди, че действията на упълномощаването му били преустановени с издаването на заповед от 11.04.2024 г., от който момент било прекратено правомощието му да представлява изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“. Посочва, че от тази дата тече едномесечният срок за депозиране на финална декларация по ЗПК, което задължение било надлежно изпълнено с подаването на такава по пощата на 23.04.2024 г. По-благоприятен за отговорността му се явявал новият Закон за противодействие на корупцията, което обуславяло наличието на предпоставките на чл. 3, ал. 2 от 1
ЗАНН. Като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление жалбоподателят сочи неспазването на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. В условията на алтернативност се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят П. П. - редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от жалбоподателя, видно от която същият поддържа изложените в жалбата доводи и моли процесното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна - Председателят на КПК, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител. Същият моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага твърдения, че административно-наказателното производство е проведено при спазване на императивните законови норми и гарантиране правото на защита на жалбоподателя. По съществото на спора заявява, че след законовите изменения в чл. 7, ал. 1 от ЗОП, считано от 22.12.2023 г., жалбоподателят вече не е могъл да действа като възложител на обществени поръчки, въпреки изричното си упълномощаване за тази цел, което е било прекратено по волята на законодателя. Юрк. А. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПКАУАН-ПР-1332/22.04.2024 г., съставен от главен инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията, след направена проверка на 16.04.2024 г. в Дирекция „Публичен регистър“ на КПК на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията да подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК - в едномесечен срок от освобождаване от публична длъжност (след влизане в сила на чл. 7 от ЗОП, изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), е установено, че жалбоподателят П. И. П., ЕГН ********** – директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – *** към Агенцията за социално подпомагане – упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК е била длъжна да подаде декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в едномесечен срок от влизане в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, а именно, считано от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г.
2
С писмо с вх. № КПК-161-12 от 18.04.2024 г. Комисията за противодействие на корупцията е уведомена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, че жалб. П. П. не е лице, упълномощено по реда на ЗОП, и няма делегирани права да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки. В законоустановения срок, считано от възникване на задължението, а именно от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. лицето не е подало декларация по образец на основание чл.52, ал.1, т.3 във вр. с 49, ал.1, т.2 от ЗПК. В хода на проверката било установено, че задължението било изпълнено на 23.04.2024 г. –т.е след изтичане на законоустановения срок със закъснение от 3 /три/ месеца и 1 /един/ ден, като същата била заведена с вх.№ Ф 4540/23.04.2024 г.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, като нарушението е извършено на 23.01.2024 г. в гр. София, КПК
– където задълженото лице е следвало да подаде декларацията си.
С оглед неявяването на жалбоподателя, въпреки писменото му известяване и провеждането на телефонен разговор, актът е съставен в негово отсъствие - на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Срещу АУАН № КПК-АУАНПР-1332/22.04.2024 г., в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ са постъпили писмени възражения от П. И. П., в които е застъпено становище за незаконосъобразност на акта и е аргументирана позицията, че финалната декларация е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от освобождаването на лицето от длъжност и прекратяването на пълномощията му като възложител на обществени поръчки, а не от влизането в сила на законодателните промени.
След оценка на релевираните възражения и отхвърлянето им като неоснователни, въз основа на констатациите от акта е издадено процесното Наказателно постановление № КПК-НП-267/08.08.2024 г. на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията, с което на П. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, административно-наказващият орган приел за установено от фактическа и правна страна, че в законоустановения срок, считано от възникване на задължението, а именно от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. П. П. не е декларирала пред КПК имуществото и интересите си пред КПК, с което на 23.01.2024 г. в гр.*** е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Жалбоподателят е изпълнил задължението си след изтичането на законоустановения срок със закъснение от три месеца и един ден, като декларацията е заведена пред КПК с вх. № Ф 4540/23.04.2024 г.
3
Наказващият орган посочил, че констатираното с АУАН № КПКАУАН-ПР-1332/22.04.2024 г. нарушение не може да се квалифицира като „маловажно“ и да обоснове прилагането на чл. 28 от ЗАНН, предвид естеството на засегнатите обществени отношения, безспорно установеното необосновано и продължително забавяне при подаването на изискуемата от императивната норма на ЗПК декларация за имущество и интереси и отсъствието на други смекчаващи обстоятелства.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В. Е. З., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси. Декларациите се подават пред Комисията за противодействие на корупцията на хартиен и електронен носител или по електронен път по утвърден образец или формат за съхранението им в електронен вид. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗПК са посочени случаите, в които се подава декларацията за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, а именно: 1. в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност; 2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година; 3. в едномесечен срок от освобождаване от длъжност.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят П. Иванова П. – директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – *** към Агенцията за социално подпомагане, действаща като упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК е била задължена да подаде декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК в едномесечен срок от освобождаването си от длъжност, а именно, считано от 22.12.2023 г.
Това е датата, на която са влезли в законна сила изменения в Закона за обществените поръчки, по-конкретно касаещи възможността за делегиране на правомощия, регламентирана в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП (изм. и доп.
- ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Предходната редакция на Закона (изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е давала възможност на възложителя да определи длъжностно лице, което да организира и/или да 4 възлага обществени поръчки, което в процесния случай е реализирано с изричното упълномощаване на П. П., с което тя е придобила качеството лице, заемащо публична длъжност, респективно е станала задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК (лица, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите). С актуализацията на чл. 7, ал.
1 от ЗОП, възложените на жалбоподателя правомощия са били прекратени по силата на закона. Обновеното съдържание на разпоредбата предвижда възможност за възложителя да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 от ЗОП, но само на длъжностно лице, което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя, или на лице, което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя. По този начин е ограничен значително кръгът на легитимираните лица, на които могат да се делегират правомощия във връзка с възлагането на обществени поръчки.
Прехвърлянето на такива компетенции е ограничено в субективно отношение само до две категории длъжностни лица, сред които жалбоподателят – в качеството си на директор на регионална дирекция на „Социално подпомагане“ – ***, не попада. В първата хипотеза са включени лицата, които имат право да заместват възложителя (в случая изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане) съгласно нормативен, административен или друг акт, определящ представителството на възложителя, като тук се включват всички лица със статут на заместници, изпълняващи функциите и правомощията на представляващия организацията при негово отсъствие. Във втората група попадат лицата, които осъществяват административното ръководство в организацията на възложителя, като тук следва да се провежда диференциация между централните управленчески органи и отделните подчинени им звена, обособени в структурни поделения на териториално ниво, каквато по естеството си е и регионалната дирекция „Социално подпомагане“ за град ***, чийто директор е бил жалбоподателят П.. По горните си съображения съдът формира извод, че с влизането в сила на законовите изменения в ЗОП, жалбоподателят е загубил качеството си на лице, заемащо публична длъжност, тъй като същият вече не е отговарял на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК след изключването му от кръга на субектите, упълномощени с организацията и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори.