Решение № 197 от 15.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110101342 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит от *****сключен с ответното дружество, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 1100лв., като кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с лихвите в срок до 30.03.2024г. на погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Ищецът заявява, че в чл.4 ал.3 от договора, в срок до края на деня, следващ сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита в размер 1356лв., със срок на валидност до 31.03.2024г., като при неизпълнение на това задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 1116лв. Ищецът счита договорът за кредит за недействителен, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, не е посочено кои разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Подробни съображения излага в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договорът за потребителски кредит от 29.03.2023г, сключен между страните по делото, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а в условие на евентуалност да прогласи за недействителни клаузите на чл.6 ал.1 и чл.11 ал.1 от процесния договор, на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.4 от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен, че неустоечната клауза е нищожна и договорената лихва противоречи на добрите нрави, като в отговора излага подробни съображения.

С отговора ответникът предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец по първоначалният иск/ да заплати сумата 235,38лв., представляваща падежирала главница по процесния договор за кредит, за периода 30.04.2023г.-30.06.2023г., сумата 103,62лв.падежирала възнаградителна лихва, за периода 30.04.20223г.-30.06.2023г., сумата 864,62лв.предсрочно изискуема главница, за периода 30.07.2023г.-30.03.2024г., ведно със законната лихва върху главниците,считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното 1 изплащане. Твърди се, че кредитополучателят по процесния договор за кредит не е направила нито една погасителна вноска и при просрочие от три вноски, за кредиторът е възникнало право по чл.8 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отправя искане за уважаване на насрещните искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба, в която заявява ,че при недействителност на договора за кредит, съгласно чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само стойността на главницата съобразно погасителния план.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2023г. между ищеца Г. Й. Ц. и ответника ***е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят ****предоставя на ищеца кредит в размер на 1100 лв., при лихвен процент 40,51% и ГПР 48,94%. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 30.03.2024г. на вноски, съгласно погасителния план по чл.11 ал.2 от договора.

В чл.4 ал.3 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде в размер на 1356лв., със срок на валидност до 31.03.2024г.

В чл.6 ал.1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора в установения срок, той дължи на кредитора неустойка в размер на 1116лв., като неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4 ал.3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска, съобразно погасителния план.

В чл.11 ал.1 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 40,51% от главницата по кредита.

Съгласно чл.11 ал.5 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 1356лв.

По делото са представени Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредити на „Неткредит“, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,че кредитополучателят Г. Й. Ц. не е извършвала погасителни вноски по процесния договор за кредит от 29.03.2023г. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на исковата молба е била падежирала първа вноска по погасителния план, в т.ч. дължима главница в размер на 75,87лв. и лихва в размер на 37,13лв., като е посочено, че непогасената сума по договора за кредит към 05.05.2023г. е в общ размер 1356 лв.Вещото лице е констатирало ,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.06.2023г., като към 2 датата на изготвяне на заключението непогасената част по договора за кредит е в размер на 1203,62лв., от които 1100лв.-главница; 103,62лв., от които: договорна лихва с падеж 30.04.2023г.- 37,13лв.; договорна лихва с падеж 30.05.2023г- 78,43лв.; договорна лихва с падеж 30.06.2023г.-81,08лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит *****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1100 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 256 лева в срок до 30.03.2024 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения процент по кредита /40.51 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /4 8.94 %/.

Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.

4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на 3 лихвата от 40.51 % и ГПР в размер на 4 8.94 %, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.

С оглед изложеното предявеният първоначален иск за недействителност на договора за кредит на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като съдът следва да разгледа предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, по който ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че клауз ата на чл. 6 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и с императивни разпоредби на закона.

В чл.4 от договора кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на банкова гаранция, и то в размер на цялата дължима сума по кредита – главница и възнаградителна лихва, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 6 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1116 лв. Съдът намира, че така уговорените с договора клаузи за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция, както и за самото задължение за нея, са неравноправни, респективно - такива, които противоречат на закона и добрите нрави, поради което.

Неустойката, предвидена в чл. 6 от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й.

Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - в размер по-голям от този на главницата по договора.

Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Самата банкова гаранция пък е в размер на дължимата по договора сума от 1 356 лв., включваща главница или договорна лихва, т.е. ако кредитополучателят е разполагал с тази сума, за да предостави на кредитора банкова гаранция в този размер, същият не би имал нужда от заемни средства. Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение с добрите нрави прави същата нищожна, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите по нея.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e89ecc78-572a-4eda-93f5-ae0d66809519