Решение № 133 от 14.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение от № 464 от 09.03.2022г., постановено по гр.дело № 6397/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав, е осъдено дружеството ЗД „ЕВРОИНС“ АД да заплати на Д. Ч. А. сумата от 117 000 лв. на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му Ч. С. А., настъпила вследствие на ПТП претърпяно на 11.10.2019год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.01.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размери от 120 000 лв., заявен като частичен от 150 000 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД “ЕВРОИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 464 от 09.03.2022г., постановено по гр.дело №6397/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 70 000 лв. до присъдените 117 000лв..

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния 1 закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е уважил направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец само до размера на 10%. Твърди се, че този процент е изключително занижен, предвид поведението на пешеходеца и моли същият да бъде завишен на 30%.. Твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има и наследодателят на ищеца, който с поведението си е допринесъл до размера на 30% за настъпването на ПТП- пресичал е главен междуградски път на необозначено за пресичане място, в светлата част на денонощието ( около 11 ч.) при отлична видимост и не се е съобразил с преминаващите МПС.

Твърди, че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, предвид принципа на справедливост, уреден от разп. на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и размера на застрахователните лимити към датата на ПТП и е изключително завишен и погрешно е определен на 130 000лв., предвид размера на предявения иск от 120 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 464 от 09.03.2022г., постановено по гр.дело № 6397/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав в обжалваната част и да отхвърли предявения иск до размера на 70 000лв. Моли обжалваното решение да бъде изменено и в частта му за присъдените лихва и разноски. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, Д. Ч. А. представя писмен отговор. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен от Д. Ч. А. иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му Ч. С. А. настъпила на

13.10.2019г. поради претърпяно на 11.10.2019г. ПТП.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а това се 2 установява и от приложената по делото Присъда по НОХД № 108/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, влязла в сила на 01.06.2021г., че на 11.10.2019г. бащата на ищеца като пешеходец е претърпял ПТП на път Ш-6204 в участъка между село Самораново и гр.Дупница, област Кюстендил, към км.2+525, предизвикано от К. В. Г. като водач на лек автомобил марка “ Мерцедес 250Д“ с ДК № ********, който нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ч. С. А..

К. В. Г. е признат за виновен в извършване на горепосоченото деяние и му е наложено наказание една година и половина лишаване от свобода.

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗД„ЕВРОИНС“

АД е застраховател по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност” на водача на МПС относно лек автомобил „Мерцедес 250Д“ с ДК № ********. Това обстоятелство се установява и от справка от ИФ на ГФ.

Ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на баща му. Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднининизходящи, възходящи , съпруг и пр.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

3

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя законосъобразността на обжалваното решение. досежно

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗД “ЕВРОИНС“ АД ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. е

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ.

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представената присъда, задължителна за гражданския съд, съгл. разп. на чл.300 от ГПК, се установява противоправното поведение и вината на К. Г., водач на лек автомобил „Мерцедес 250Д “ с ДК № ******** за причиняване смъртта на наследодателя на ищеца, от която той безспорно търпи неимуществени вреди.

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от 4 представените доказателства, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

По оплакванията във въззивната жалба: По размера на предявения искв тази насока са и наведените от жалбоподателя оплаквания.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек за всеки от ищците. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.

Съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на

130 000 лв. е завишена, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП (края на 2019г.).

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, и приема за доказан факта, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения с ищеца; те са разчитали взаимно на своята материална и морална подкрепа в живота.

Ищецът е преживял изключително трудно и тежко загубата на баща си, което несъмнено е довело до значителни психологични и физиологични негативни промени. В същото време следва да се съобрази факта, че синът на починалия към датата на неговата смърт е бил в пълнолетна възраст, напълно еманципирани, изградил свое отделно семейство и домакинство в друг град в страната, и въпреки очакваната от страна на баща си подкрепа е бил напълно изграден като личност, справяща се сама в живота. Синът на ищеца 5 е в активна възраст, във възможност сам да се грижи за себе си, въпреки огромната му загуба.

Съдът приема, че сумата от 120 000 лв. представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика обезщетение.

По наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат още с отговора на исковата молба:

В първоинстанционното производство е допусната и приета САТЕ, чието заключение, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира. Съгл. същото ударът между пешеходеца и товарния автомобил е настъпил на пътното платно на междуградски път 6204 в посока с. Самораново към гр.Дупница, в района на км.2+525, намиращ се след табелата за край на с.Самораново.

Пешеходецът е предприел пресичане на междуградския път на неразрешено и необозначено за пресичане място. Лекият автомобил се е движел с разрешена скорост под 80 км./ч.; не е установено, дали в платното за насрещно движение са се движели автомобили,които да са препятствали видимостта н на пешеходеца и на водача на лекия автомобил, но предвид поведението на пешеходеца,следва да се приеме, че той съзнателно се е поставил в условие на повишен риск, предприемайки пресичане на двулентов междуградски път на забранен за пресичане участък. Този механизъм на ПТП не е спорен между страните, той се установява и от присъдата по НОХД, вкл. и предвид нейната оправдателна част.

Пешеходецът е осъществил забранено поведение като е предприел пресичане на главен междуградски път на необозначено за движение на пешеходци място. Съгл. константната практика на ВКС, задължителна за настоящата инстанция, доказателствената тежест при направено възражение за съпричиняване е на страната, направила това възражение, в случая за ответника. За да се приеме за доказано възражението за съпричиняване е достатъчно да бъде доказано поведение от страна на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не е необходимо това поведение да е противоправно или виновно, достатъчно е то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случая 6 пешеходецът е осъществил противоправно поведение като не е спазил правилата за движение на пешеходците по пътищата, уредени със ЗДвП и ППЗДвП, което го е поставило в завишен риск, а ако не е бил предприел неправомерното пресичане на пътното платно е имал възможност при адекватно поведение да избегне фаталния удар.