Решение № 239 от 03.12.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Смолян, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500326 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3735/14.06.2021г.от П. Т. Х., ЕГН ********** и ИЛ. Ж. ИЛ.- Х.А, ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.Х., ул.“Еп. Софроний“ № 10, ет.4, чрез пълномощник - адвокат

Б.К. против решение № 162/25.05.2021г. по гр.д.№ 1055/2020г. по описа на районен съд- гр.Смолян,с която е отхвърлен предявения от тях иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу Р. АН. В., ЕГН ********** и ЕЛ. К. В., ЕЕН **********, двамата от с.М. ул.“Капитан Петко войвода“ № 25, община Смолян, за сумата от 458 лева, с която последните са се обогатили без основание за тяхна сметка от ползването на площ от 4.57 кв.м от поземлен имот с идентификатор**по КККР на с. М., ЕКАТТЕ*, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-35/04.05.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият имот с площ 352 кв.м, в периода 01.11.2015г. - 01.11.2020г., ведно със законната лихва от 18.11.2020г. - датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, като са осъдени да заплатят 300 лева разноски по делото.Моли съда да отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон и след неговата отмяна да реши спора по същество, като осъди Р. АН. В. и Е.К. В. да заплатят на доверителите му исковата сума, както и да им присъдите направените съдебни разноски за двете инстанции.За да отхвърли предявения иск, районен съд-гр.Смолян е приел в мотивите на своя акт, че 1 след като през 1979г. праводателите на доверителите м у - Т.И. и С. и П.В., са дали писмено съгласие, обективирано в декларация, на праводателя на ответниците - Р.В. за осъществяване на строителство на лятна кухня в рамките на неговия имот, то това съгласие обвързвало и доверителите му да търпят установеното положение, поради което същите не могат да претендират обезщетение за ползването на процесната площ от имота им.Поради това районният съд е приел ,че собствениците на постройката не дължали заплащане на собствениците на имота обезщетение за площта от 4.57 кв.м., разположена под пристройката им, тъй като не я държали в имота на доверителите му без основание.Моли съда да обърне внимание ,че тези изводи на първоинстанционния съд са формирани в резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и изцяло противоречат на материалния закон.Счита ,че по делото няма спор, че с влязло в сила решение № 493/03.12.2014г. по в.гр.д.№ 206/2014г. по описа на окръжен съд-гр.Смолян, постановено по водено между страните дело по чл.109. ал.1 ЗС. е прието, че доверителите му, като правоприемници на лицата, дали съгласие за тяхното изграждане, са длъжни да търпят постройките (към този момент изградените в имота сгради са били отделни обекти на кадастъра) на ответниците по настоящата въззивна жалба върху процесната по-горе част от имота им.Поради това е налице сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело, че формираното съгласие за изграждане на постройките обвързва и доверителите му, които като последващи преобретатели придобиват собствеността върху вещта с оглед на нейното правно и фактическо състояние, без да могат да искат премахване на тази част от постройките, които са изградени в имота им.Моли въззивния съд да вземе предвид ,че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.Счита ,че формираната сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело се отнася само до задължението на доверителите му да търпят постройката на ответниците по настоящата въззивна жалба върху процесната по-горе част от имота им, без да могат да искат премахване на тази част от нея, тъй като именно това е било спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба по предявения негаторен иск.Счита ,че силата на пресъдено нещо по никакъв начин обаче не се разпростира върху това дали доверителите му следва да получават насрещна престация за това търпяно от тях ползване на имота им от собствениците на постройката.Поради достигане до обратния извод на районен съд Смолян счита ,че последния е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е формирал своите правни изводи въз основа на мотивите на съдебното решение по негаторния иск, които не се ползват със сила на пресъдено нещо.Поради това счита ,че т.нар. „обвързващо съгласие“ е недоказано в настоящото производство, тъй като самата писмена декларация от 05.01.1979г., с която праводателите на доверителите м у- Т.И. и С.и П.В., са дали писмено съгласие на Р.В. за осъществяване на строителство на лятна кухня в рамките на неговия имот, не е приобщена като доказателство по 2 настоящото делото.

Законът за задълженията и договорите - чл.59, ал.1, прогласява принцип за неоснователно разместване на имуществени блага.Счита ,че в тази връзка даденото от праводателите на доверителите му съгласие на Р. АН. В.

„да си построи лятна кухня в рамките на неговия имот, без да има никакви претенции ", не означава, че ползването на процесната част от имота, собственост на доверителите му, може да се осъществява от ответниците по настоящата въззивна жалба без заплащане на насрещна престация за това ползване Моли съда да обърне внимание ,че такова съгласие за безвъзмездно ползване никога не е давано нито от праводателите на доверителите му, нито от самите тях.С оглед на това н амира ,че не е налице основание за разместване на имуществени блага, както неправилно е приел решаващият съд, поради което с това ползване ответниците по настоящата въззивна жалба се обогатяват за сметка на обедняването на доверителите ми.Като е направил обратните на изложените по-горе правни изводи, счита , ч е първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което моли да бъде отменено по реда на настоящата въззивна проверка и да бъде уважен предявения иск по чл.59 ЗЗД като основателен и доказан.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№5046/23.08.2021г. от Р. АН. В. и ЕЛ. К. В. и двамата от с.М. чрез адв. М., която намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно моли съда да го потвърди. Претендира разноски за въззивната инстанция. За да постанови решението и отхвърли изцяло предявения против доверителите и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, първостепенния съд е приел, че липсва една от предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно ответниците да ползват имота на ищците без основание, като е приел, че такова основание ответниците черпят от възникнало в тяхна полза право да държат постройката си върху имота на ищците, което право е консатирано и прието за съществуващо с влязло в сила решение по възз.гр.д.№206/2014г. По описа на окръжен съд -Смолян, с което е отхвърлен предявен от ищците по настоящото дело против доверителите и иск с основание чл.109 ЗС за премахване на процесната постройка. Така постановеното от районен съд -Смолян решение моли въззивния съд да приеме за правилно и законосъобразно.Във въззивната жалба се навеждат твърдения за допуснати от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила както и противоречие на решението със ЗС-че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Счита ,че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.” В настоящият случай районен съд -Смолян е изследвал от мотивите на решението на окръжен съд - Смолян по възз.гр.д.№206/2014г. по 3 каква причина е отхвърлен предявения негаторен иск- дали поради основателност на действията на ответника, или поради липса на другата предпиставка - неоснователните му действия да създават пречки за собственика. В двете различни хипотези обхватът на СПН на въпросното решение ще е различен. Счита ,че правилно първоинстанционният съд е анализирал мотивите на отхвърлителното решение по предявения негаторен иск, и правилно е приел, че същият е приет за неоснователен именно поради липсата на задължителното условия - неоснователност на действията на доверителите и, като в решението е прието, че те имат право да държат постройката си върху процесните 4,57кв.м. от имота на ищците. Поради това районен съд -Смолян е възпроизве л в мотивите на обжалваното решение и част от мотивите на въззивното отхвърлително решение по чл.109 ЗС .Намира ,че районния съд е зачел правилно силата на присъдено нещо по посоченото решение, като е съобразил защо същият е бил приет за неоснователен. Счита ,че след правилния анализ първостепенният съд е направил и правилни заключения по основателността на претенцията на ищците по настоящия спор, а именно, че доверителите и имат основание да държат постройката си в имота на ищците, а това лишава от основателност предявения иск. В този смисъл счита ,че не е налице твърдяното от жалбоподателите неправилно приложение на материалния закон - съдът правилно е приложил закона като след като е посочил правилно необходмите за уважаването на иск по чл.59 от ЗЗД предпоставки, след правилен анализ на фактите по делото, правилно е приел липсата на основана такава, а именно ответниците да държат сградата си върху ищцовия имот без основание.Поради това моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите П. Т. Х. и Илина Х.а редовно призовани , не се явяват.Вместо тях пълномощникът им адв.К. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба .Моли съда да отмени обжалваното решение на районен съд .-Смолян и да уважи исковата претенция Претендира разноски.

Въззиваемият Р. АН. В. редовно призован не се явява

,въззиваемата ЕЛ. К. В. се явява лично. За двамата се явява адв.М.,която моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд –Смолян като законосъобразно и обосновано постановено като вземе предвид приложеният по делото писмен отговор на въззивната жалба Претендира разноски за въззивната инстанция .

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложения в първата инстанция нот.акт за покупкопродажба на недвижим имот № 194, том II, рег. № 3891, дело № 330/ 2009 г.

4 по описа на нотариус Кацарова , А.Г. И.в е прoдал на ищците И.И.-Х.а и П. Т.

Х. поземлен имот №* с площ от 352 кв.м. с начин на ползване - ливада 10-та категория, при съседи на имота: имот № *-жилищна територия на с. М.; имот № **-използваема ливада на Н.К.Н. и имот № - използваема ливада на наследниците на Е.Т.И..

По делото е приложено решение № 280 /12.10.2011 год. по гр. дело № 382/2011 г. по описа на Смолянски районен съд ,с което е признато за установено по отношение на ответниците Р. АН. В. и ЕЛ. К. В., че ищците П.

Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ.-Х.а са собственици на недвижим имот с номер 035192 по картата на землището на с. Момчиловци, находящ се в местността „Граматицко" в землището на с. М., община Смолян, с ЕКАТТЕ 49014, и площ от 0.352 дка, при граници на имота - имот № * жилищна територия, имот номер * ливада и имот номер * ливада, който е с идентификатор * съгласно кадастралната карта и регистър одобрени със Заповед № РД-1853/27.08.2010 год. на ИД на АГКК и допълнена със заповед № КД-14-21430/29.08.2011 г., които не са влезли в сила и са осъдени ответниците Р. АН.